„Не искам да наказвам Иран, но те не бива да имат ядрени оръжия“, сподели Доналд Тръмп по време на предизборната си кампания. Иран пострада най-много от политиката му в Близкия изток допреди 4 години. Днес израелският премиер Нетаняху разчита на Тръмп да му помогне да се разправи с всички заплахи за Израел в региона, включително Иран. Техеран обаче демонстрира желание за диалог с Тръмп.

"За администрацията на Тръмп Иран ще е предизвикателство на няколко фронта. Първото, естествено, е иранската ядрена програма - тя вече е доста напреднала. Ситуацията в региона е много напрегната - след две преки ирански нападения срещу Израел тази година и мощния израелски контраудар в края на октомври."

Това коментира Нейсан Рафати от Международната кризисна група по БНР.

"Освен това отношенията на Иран с Европа са значително влошени заради сближаването му с Русия и изпращането на дронове и балистични ракети там. Тръмп неколкократно вече каза, че е заинтересован от споразумение с Техеран. Иранците също дават да се разбере, че биха участвали в дипломатически процес. Но и за двете страни това ще е трудно. От екипа на Тръмп дават сигнали, че са за връщане към политиката на "максимален натиск" от първия му мандат. В Иран също има много гласове, които са против дипломацията, както бяха против дори при администрацията на Байдън", каза Рафати.

По думите му, по време на първия си мандат, особено през първата година на "максимален натиск", Тръмп е успял значително да увеличи икономическото бреме на Иран - особено чрез съкращаване на петролния му износ. "Иранците твърдят, че са успели да излязат от първоначалния шок чак през 2020-а. Сега Тръмп най-вероятно ще изхожда от позицията, че санкциите могат да проработят - защото досега Байдън не е правил достатъчно, за да бъдат те ефективни. А може да наложи и нови санкции и да натисне европейците да се включат и те", смята Рафати. 

"От иранска страна се чува известна доза оптимизъм - че не може да стане по-зле от предния път и че вече са разработени механизми за заобикаляне на санкциите, особено за износа на петрол към Китай. Това обаче не променя факта, че иранската икономика е в много лошо състояние. И при нов "максимален натиск" тя не само няма да процъфтява, но и ще се влоши още повече. Погледнете някои от индикаторите сега - инфлацията, безработицата, корупцията - и ще си дадете сметка, че положението никак не е розово", посочи експертът.

Според него, реалистичен отговор на "максимален натиск" от страна на САЩ би било всеобхватното споразумение с Русия, което Москва анонсира, че ще стане факт скоро. Също като руското споразумение със Северна Корея, но не само във военен план.

"Военното сътрудничество с Русия несъмнено се задълбочи. Иран обаче още не е получил  това, което очаква от Москва в замяна на изпратените й дронове и ракети - системи за противовъздушна отбрана и бойни самолети. А икономическите ползи от връзките на Техеран с Русия са крайно скромни. За определен сегмент на иранското общество това е по-добре, отколкото обвързване със Запада. Но тепърва трябва да се видят някакви значими дивиденти от този залог", коментира Нейсан Рафати.