Нещастието на глупавия

На глупавия човек и щастието му е глупаво, беше отбелязал един мъдър човек. Същото се отнася и до нещастието. На глупака и нещастието му е глупаво. В това за пореден път ни увери трагедията в Хитрино. Не само в идиотския начин, по който ужасната беда бе отразявана от електронните медии. В мрежата дори плъзна подборка на малоумни въпроси от сорта: „За пръв път ли преживявате подобна експлозия? Какво правите в тази реанимация? Има ли опасност от обгазяване на добитъка ви? Защо подслонихте братовчед си от Хитрино? Какво почувствахте по време на погребението?“ А един патешко жълт сайт се фиксира върху факта как взривът осуетил един „семеен рожден ден и домашната торта няма да бъде разрязана“.  Хора гинат, къщи се сриват, пламъци бушуват - на тия за тортата им е зор. При такива дивотии на човек му се дощява да няма чак пък такава свобода на словото.

А знаете ли, че продължително време по различните телевизии разните репортери не споменаваха нищичко за най-важните действащи лица в трагедията - машинистите на фаталната композиция. Живи ли са, ранени ли, къде са? Кой го кара този влак, по дяволите? Публиката остава с впечатлението, че при страшната експлозия, описвана апокалиптично, те са изпепелени и помен не е останал. Нищо подобно - не само че са оцелели, но са арестувани и никой не може да се добере до тях, за да чуе от пряко отговорните какво аджеба се е случило. И защо е това укриване? Много просто - защото те са априори определени за виновни. Превишили били скоростта. Те признаха ли си? Как го разбраха? Съдебно-техническата експертиза го била показала? Ама тая експертиза може и да е натъкмена. Как да й се доверим, когато властите отказаха съдействие от чуждестранни експерти. Това скрито-покрито ни прави подозрителни. Доста замазан остана и проблемът с жп линията на катастрофата, за която се твърди, че била в състояние на полуразпад.  Ресорният министър предлага версията за теглич, който пробил цистерната, но пък един експерт по жп въпросите твърди, че по законите на механиката това е невъзможно. Разви се и дискусия откъде е лумнал пожарът - от близката фурна за хляб или от обикновена готварска печка. Всичко това разконцентрира вниманието, но важното е обектът да бъде шумно „обговарян“, докато постепенно шумотевицата затихва и вината се размива. До следващия взрив, катастрофа, наводнение.

Апропо има ли осъден за гибелта на 15 души при експлозията в завод „Миджур“ до с. Горни Лом преди две години? Не само че няма такъв, ами делото е влязло в съда преди два месеца. А колко тепърва ще се точи във времето, провидението ще покаже.

А помните ли пожара във влака София - Кардам през 2008 година? Тогава загинаха 9 души. А само година след това за ужасното събитие се сетиха само регионалните медии. Иначе и тогава плъпнаха една връз друга версии, като почнем от флакона дезодорант, прегрял и избухнал, минем през неизправната електрическа система на влака и стигнем до терористичен акт. Заточиха се едни дела и след 5 години трима жепейци се отърваха с условни присъди.

Тогава, преди 8 години, потресеното общество напоително се завайка за окаяното състояние на българските железници. Врява до небесата и резултат нулев. Нямало пари. Беднотията била крива за всичко. Не е вярно това. Виновна за всичко е глупостта. Когато една машина има неизправен чарк, той се поправя или тя се изважда от строя до ремонтирането. Само много глупав човек, който не предвижда последствията от постъпките си, може да подкара една опасна бракма и да бастиса човешки живот. Че то добичето, като види дирек на предята си, ще го заобиколи, да не се нарани.

А ако е вярно за катастрофата в с. Хитрино, че машинистите са превишили скоростта, не е ли пак липса на здрав разум? Ако наистина е вярно, че релсите подскачат като при дрибъл в баскетбола, не е ли безумно цялото ръководство на жп транспорта, което изобщо допуска движение по тях, при това тежкотоварно.

А помните ли колко идиотщини съпроводиха палежа на старите тютюневи складове в Пловдив? Че клошарят ги бил запалил? Клетникът най-много папуците си да подпали, а за огромни масивни помещения се иска подготовка и материално обезпечаване. И най-сетне даже клошарят не е толкова загубен да пали покрива над главата си. Само управляващите тази държавица режат клоните, по които са наклякали. Оставили са институциите на самотек, отговорност не се търси, живее се в немара и запущение като в разбойнически бордей. Затова влакове дерайлират и горят, язовирни бентове рухват и заливат села и градове, населението се топи, старците мрат болни и бедни, а деца се раждат най-вече в чужбина.  Да наблюдават отдалеч нещастието на глупавите, глупаво като тях самите.

 

Война по време на мира

Тази година се навършва един век от построяването на Рилската железница. Тогава предприемчивите и родолюбиви братя Тодор и Райко Балабанови строят легендарната теснолинейка със свои средства. И всичко това в хода на Първата световна война. Сто години по-късно отбелязваме годишнината със зловещ фойерверк в Хитрино. Мирно е времето.

Коментари

Задължително поле