Присъдата на Европейската централна банка е, че България няма да влезе в еврозоната в началото на 2025 година. Това става ясно от чернова на конвергентния доклад, който ЕЦБ изготвя и с чиито заключения се запознах. Причините за отлагането са три. Първо е инфлацията, която е основен критерий измежду всички, а отклонението на България спрямо референтните стойности не просто го има, то е твърде голямо. Изразява се и съмнение дали България може да поддържа устойчиво ниско равнище на потребителските цени, ако все пак тя се понижи, което е пълното изискване на ценовия критерий.
Втората причина е, притеснението, че може бюджетният дефицит през тази година да излезе извън контрол. Третата е липсата на напредък в борбата с прането на пари, заради която страната ни попадна в т. нар. „сив списък“ с държави, които не правят достатъчно за да противодействат на този вид престъпност.
Документът е чернова, по която българските институции ще могат да изразят своето мнение и след това тя ще се разглежда на заседание на Еврогрупата (Европейската централна банка, страните от еврозоната и тези в чакалнята) преди да се публикува крайният вариант.
Черновата обаче е изключително важна, защото излага неполитизираното експертно мнение на ЕЦБ. Тя също разобличава като неверни и глупави спекулативните изказвания и внушения на знайни и незнайни политици, активисти и най-обикновени инфлуенсъри, че е имало шанс за изключение като в хърватския случай. Оборва и налаганото мнение, че т. нар. сглобка трябва да се съхрани, за да влезе България в еврозоната. Тонът на доклада е хладен и безпристрастен, като потвърждава това, което слушахме през цялото време като послания от Брюксел и Франкфурт – „изпълнете критериите и ще влезете в еврозоната“, премълчавайки, но но ясно предпоставяйки логическото заключение, че без изпълнение на критериите, никакво влизане няма да има и не трябва да се надяваме на компромиси.
Куриозен гаф е допуснала Българска народна банка, която е опитала да подсигури застъпница за каузата, да влезем в еврозоната, търсейки съдействие от еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и на еврокомисаря по икономическите въпроси Паоло Джентилони. От тях е поискано в предстоящото обсъждане на конвергентния доклад да предложат изключение от инфлационния критерий. След това БНБ изпратила уведомление до ЕЦБ, че не възразява с предложението, но се оказало че в Европейската централна банка не е постъпило предложение, с което ние се да се съгласим.
ЕЦБ се съмнява и дали държавата ще успее да приключи годината с бюджетен дефицит под трипроцентовия праг. Отчита успеха да се овладее дефицита през миналата година, но и несигурността дали това може да се постигне през тази.
Двете заедно, високата инфлация (спрямо критерия) и бюджетният дефицит, който ще се овладява все по-трудно, са комплексна причина България да не влезе в еврозоната през 2025 година. Те отразяват и последствията от фискалната политика, която наложи бившият вече финансов министър Асен Василев. Неговите бюджети раздуха инфлацията. Още миналата есен, възнамерявах да напиша коментар, че нищо не ни пази от еврозоната по-добре от Асен Василев и сега най-после реалността се изяснява пред всички.
България може да изиска нов конвергентен доклад в началото на идната година, който да отрази ценовите равнища към декември. Според Бойко Борисов, ако ГЕРБ са на влас, България ще влезе в еврозоната по-късно догодина, което означава да стори именно това. Тази версия обаче противоречи на десетилетната практика, следвана от ЕЦБ до сега – държавите да приемат еврото от първи януари, а уверение затова да получават година и половина по-рано и конвергентният доклад, който чакаме, да е просто формалност.
Да, цялата неопределеност, всички глупости изприказвани за надеждата да се направи изключение в стил Хърватия, още от миналия май, през есенните напъни на Асен Василев до последните циркове в началото на тази година си бяха чисто отвличане на вниманието от провала да се овладее бюджетният дефицит, от съсипването на държавните компании (най-вече в енергийния сектор) за да се запълнят недостигащите средства в бюджета. Размахвайки еврозоната като постижима цел, и превръщайки неуспешните опити във фалшив мач, чието развитие наблюдаваме не в рамките на 90 минути, а повече от година, помогна на „Продължаваме промяната“ да се скрият от въпроси за колапса в пенсионната система и факта, че в момента тя прави по 10 милиарда лева дефицит на година.
Не на последно място, спекулациите с изключенията от правилото в стил Хърватия трябва да престанат, защото наистина има такъв инструмент, но с него не трябва да се злоупотребява. Едно е държава да се отклонява от критерия с един процентен пункт и да се потърси основание част от държавите, чиито стойности за стабилността на цените са взимани предвид, да се изключат. Като основание служат извънредни процеси, които протичат в техните икономики, и които изкривяват общата картина. Така отклонението на кандидатките се мери спрямо икономиките, които имат сходства, не тези, които поради някакво обстоятелство временно се отклоняват от общия път.
Това означава, че един ден при по-ниска инфлация, при наличие на воля от страна на политиците ни, може би при повече съгласие в обществото (в момента и в Брюксел, и във Франкфурт знаят, че поне половината българи държат на лева и се притесняват от еврото) също ще можем да разчитаме да ни оценяват след изключване на някои държави. Но те не трябва да са много. България трябва да има стабилни цени и стабилни публични финанси. В момента сме далеч от стабилно ниски цени и от стабилен бюджет – тоест с устойчиво ниско равнище на дефицита – под 3% от БВП с перспектива да се свие до най-много един процент в период от две-три години. В момента официалната прогноза на финансовото министерство е да имаме бюджетен дефицит от три процента спрямо БВП за тази и всяка от следващите две години.
С идването на изборите и влизането на свежи мисли във властта, България се изправя пред нов кръстопът. Да преследва ли влизане в еврозоната през 2026 година, което също има потенциал да се окаже поредния мираж. Или да си напише домашното, да заработи за укрепването на икономиката. След като през миналата година дефицитът се сви с трупането на просрочия, и то скрити в размер на три милиарда лева, както и с изсмукване на ликвидността от държавните фирми, то тази година той може да се ограничи само с икономии в инвестиционната програма. Всичко останало ще застраши енергийната система (чиито представители станаха дойна крава за бюджетите на Асен Василев) или икономиката като цяло, ако отново се спрат плащанията към изпълнители на обществени поръчки.
Вместо това, 2027 година изглежда далеч по-подходяща цел. Тя ще позволи на държавата да реформира както публичните си финанси, така и да облекчи бизнеса, който в момента оперира в условията на стагфлация по европейските пазари. А ако се видят уязвимости на единната валута, това може да послужи и като ориентир страната ни да възприеме по-предпазлива позиция.
(От glasove.com)
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш