На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Ники Сотиров и Владо Михайлов: Не може културата у нас да е на крачка пред проституцията

Освен, че играем в „Mamma Mia“, ще правим и рок дует!

Българският актьор е изключително надарен

Жертвите искат повече изкуство, отколкото изкуството иска жертви

Ако не е любовта – къде отиваме?

Любовта е ежедневно спасение

Разочарованието е духовният СПИН днес!

Артистът е необходимо социално животно, без което никой не може

Българинът е гений на самоиронията

Многостранно талантливите актьори Ники Сотиров и Владо Михайлов са част от звездния екип на спектакъла „Mamma Mia“, който вече се радва на голям успех в страната ни. Освен в актуалния мюзикъл двамата са си партнирали и в няколко чужди продукции, снимани у нас, а вече замислят и обща музикална изненада, за която разкриха специално за в. „Труд“. Паралелно с това Ники и Влади работят усилено и по самостоятелните си проекти. За перфектната си игра в спектакълът „Откриването“, Ники Сотиров спечели голямата награда „Златен BGMOT“ на международния фестивал в Габрово, а на 26 и 27 септември в Нов Театър НДК ще е премиерата на постановката „Антихрист“ на режисьорът Бойко Илиев. През есента му предстои и филмова премиера – на „Смартфонът беглец“. Владо Михайлов, който е част от група „Equinox“, спечелила две отличия за въздействащото си представяне на „Евровизия“, продължава да подготвя нови песни с нея, както и със „Сленг“, на които е вокалист от 4 години. Той ще бъде част и от новият проект на акад. Пламен Карталов – „Фантомът на операта“.

– Двамата сте сред главните герои в родната версия на хитовия мюзикъл „Mamma Mia“. Какво ви споделят хората след представление?
Ники Сотиров: Най-големият комплимент за нас беше, че хора, които са гледали лондонската версия на мюзикъла „Mamma Mia“ ни казаха, че българската – на акад. Карталов и Софийската опера и балет е по-добра и оригинална. И тези думи не бяха от притворни, комплиментарни хора, които имат интерес да ни ласкаят, а просто бяха искрени и направиха целият ни екип много щастлив.
Владо Михайлов: За нас е много приятно, че идват хората и казват – ние плакахме и се смяхме, а да успееш да разплачеш някого с комедия и мюзикъл – по-голямо признание от това няма!

– А на вас самите случва ли ви се да се разплачете от силна емоция по време на спектакъл?
В.: С Весето Делчева имаме много емоционални сцени в „Mamma Mia“, а иначе сме играли заедно и в мюзикъла „Зоро“, където също съм плакал с нея. На мен, когато пеем с нея и ми се случва постоянно да имам сълзи в очите!
Н.: Това са мъжки, сухи сълзи, извинявай, че те прекъсвам, Влади. Макар че нейните сълзи хич не са сухи, Веси Делчева си е цунами от емоции, влиза в представлението на 300 процента и няма как и ти да не влезеш на нивото на нейната енергия, защото иначе се проваляш. За мен е абсолютно откритие, като певица, актриса, танцьор, една от най-талантливите. Тя е двигателят на целият ни спектакъл, в главната роля.

– Имате ли любим момент в „Mamma Mia“ и коя от песните на АВВА ви вълнува най-силно?
В.: Аз лично харесвам АВВА още от дете, когато слушах „Пулсиращи ноти“ и „Музикална стълбица“, даже като малки с брат ми сме се приспивали с музиката на АВВА, така че за мен това е нещо много лично. В нашия спектакъл особено силен момент е по време на песента „Dancing queen“, когато на сцената има над 20 пеещи актьори, плюс разкошните деца, които са мюзикъл артисти от ансамбъла. Там има възможност за многоглас и като ревнат всичките тези деца, за да сложат точката на парчето и винаги настръхвам! Иначе всеки един момент ми е любим – толкова красив, пъстър, енергичен и динамичен спектакъл, като динамиката е и заради страхотните режисьорски решения на маестро Карталов. Не може да не споменем прекрасната работа на художниците и сценографите.
Н.: Да не пропуснем и бенда с диригент Светльо Лазаров. Емоцията, която изпитвам винаги, като слушам всяка една от тези 22 песни е много силна, но особено специални за мен са дуетите ми с Деница Шопова – „Take a chance on me“ и с Весела Делчева – „The Name Of The Game“. Песните на АВВА са толкова човешки, красиви, близки, позитивни, с такъв заряд! За мен е велика чест, че за 11 представления и вече повече от 11 хиляди души са гледали версията на този спектакъл на маестро Карталов!

– Обмисляте ли други общи проекти?
Н.: Да, ще издадем една тайна, че ние с Влади сме си говорили за рок дует! Вече имаме и тема, която разработваме – в момента е хармония, върви към филхармония! (Смеят се.)
В.: Ники е написал едни прекрасни стихове за песента, които ме впечатлиха! Във всичко, което прави има любов. Той е такава душа, така се раздава за всички и за мен е чест и удоволствие да работим заедно!

– И двамата сте се снимали с големи холивудски звезди. Кои са най-харизматичните и привлекателни актьори, с които сте работили?
Н.: И двамата сме имали честта да снимаме с големи имена. За себе си установих, че колкото една звезда е по-голяма, толкова е по-естествена – Уесли Снайпс, Стивън Болдуин, Жан Клод-Ван Дам, Долф Лундгрен, Уилям Форсайт… В досега си с тях, разбрах също, че ние до тези величия сме страшно достойни, изключително надарен е българския актьор и те го отчитат това, дори ни завиждат, че тук играем толкова много театър. А, като запее Влади и те онемяват, защото той и Орлин Горанов пеят като ангели. Аз също пея, но като ангел-хранител, защото съм бас-баритон и имам косъм в гърлото, а хранителите пеят с малко повече рокендрол бленда. (Смеят се.) А най-харизматичната жена, с която съм снимал е удивителната красавица Хънтър Тайло, която играе д-р Тейлър в „Дързост и красота“. Направо ме изуми и й казах – с 4 деца не можеш да изглеждаш така! Тя ходеше винаги с къси блузки, за да се вижда колко й е стегната пресата и аз все търсех по кръстчето й да усетя къде й е правена липосукция, но не открих никъде! Викам й – тук някъде трябва да има ръбче, а тя – нямам! (Смеят се.)

– Влади, а ти търсил ли си ръбче от липосукция, докато снимаше със Салма Хайек, която също изглежда много добре?
В.: Не съм търсил! (Смее се.) С нея имах възможност за поработя във филма „Шираз през септември“, но забелязах, че и тя като всеки нормален човек се притеснява от години, от килограми, но дава всичко, което може за всеки проект. Веднъж тя ме попита – според теб, възрастна ли съм като излъчване? (Смее се.) Аз й отговорих – въобще не си възрастна, не само като излъчване, но и физически! Невероятна жена! Във филма Салма и Ейдриън Броуди бяха семейство, а аз играех техен приятел, като се загатваше, че с нея имаме флирт и моят герой им мъти водата. Като репетирахме, още от самото начало Салма дойде и облегна приятелски главата си на рамото ми и започна да се интересува от мен, да идва и да общуваме, защото в сюжета ние трябва да имаме предистория и някакви емоционални натрупвания, за които нямаше време, а тя се погрижи за това, от което разбира се на мен ми се разказа играта, но ми беше приятно. Невероятна! (Смеят се.)
Н.: Толкова е секси! Аз имах две сцени в този филм, но Салма не е идвала при мен. (Смеят се.)
-Ники, ти си бил състудент с Аня Пенчева в НАТФИЗ. Момчетата от курса бяхте ли влюбени в нея?
Н.: Ние с Аня сме повече от роднини, защото сме заедно от деца. Тя винаги е носела особена харизма. С нея сме играли романтична двойка, но само на сцената. Преди време решихме да направим нещо заедно – спектакъла „Една жена и един мъж“ и този проект взе „Аскеер“ за изключително постижение в тандем, което беше голямо признание за нас. Аня е прекрасна, тя е убийствена актриса и страхотен приятел!

– Кой е най-забавният или абсурден момент по време на снимки, който сте имали?
Н.: Имам три такива случки. Както се казва – киното взема жертви, защото жертвите искат повече изкуство, отколкото изкуството иска жертви! Във филма „Адаптация“ например ме бесеха и за секунда щяха наистина да ме обесят, защото имаше един Васо, който ми държеше отдолу краката, докато висях на въжето, за да не ме стисне за врата, но в този момент един човек влезе и викна – Васо! И Васо ми пусна краката и тръгна да види какво се случва! (Смеят се.) Увиснах си здраво и добре, че въжето беше на една греда и аз успях с някакъв див, животоспасяващ рефлекс веднага да се хвана за гредата и това ме спаси! После направихме и втори дубъл, като му казаха – Васо, този път не пускай тези крака! (Смеят се.) Имаше и един друг момент с нощното къпане във филма, където пък за секунда щях да се удавя! Днес вече гледам тези моменти от към смешната им страна.
В.: Имали сме и двамата такива опасни ситуации в киното, въпреки цялото внимание на екипа, няма как да предвидиш всичко – случват се.

– Да се върнем към АВВА, които пеят главно за любов. Кое е вашето лично Ватерло в любовта?
В.: „Ватерло“ във варианта на АВВА е една метафора за това да си намериш майстора, аз съм си го намирал в лицето на тези жени, които са променили живота ми и са майки на моите деца, двете ми съпруги – бившата и сегашната. Това е моето Ватерло, защото още като видиш един човек, както когато се видяхме със съпругата ми Миша преди години в един клуб и просто не можеш да откъснеш очи от него, не знаеш какво ти се е случило и задаваш неадекватни въпроси, като – ти колко деца искаш да имаш? Тогава попитах барабаниста на групата им – Миша има ли си приятел? Той каза – да, а аз – нищо, нищо, нищо! Това е моето лично Ватерло! Смеят се. Както казва Миша – втори път се жениш вече, какво не разбра?!
Н.: Моето Ватерло е моята муза Ана, тя продължава и днес да ме вдъхновява и това в емоционален аспект е епично, защото хората по някакъв начин винаги стигат до някаква рутинност с времето. А ние напротив – всеки ден се събуждаме заедно като гаджета от предишната нощ и това ме прави щастлив!

– А била ли е любовта и спасение за вас?
Н.: Любовта винаги е спасение, защото ако тя не е – никога нямаше да бъде такъв феномен, тя е като енигма, никой не може да я обясни! Ок, това е някаква химия на организма, има нещо, в което аз вярвам – всички знаем колко много се е разклатил нашия свят, погледнете дори какво е времето! Даже тази нелепост, че и лятото емигрира от България на мен ми звучи смешно и тъжно, но любовта продължава да балансира този свят, ако не е тя, къде отиваме? Господ ни е много сърдит и вероятно има защо! Любовта – в лицето на Ана, ме спаси от една много тежка емоционална криза, в която бях изпаднал преди години, но тя не беше гарнирана с алкохол за разочарование на жълтите медии.
В.: Любовта е ежедневно спасение! Когато имаш до себе си такъв човек, какъвто се радвам, че и Ники и аз сме намерили, то това те вади точно от тежките емоционални моменти, защото този човек те подкрепя и ти казва – спокойно! В началото на нашата връзка ние имахме и много тежък финансов момент, в който Господ казва – няма да ти върви тази година. Ние не сме застраховани от това, но тя каза – спокойно, не се притеснявай, аз съм до теб и всичко ще бъде наред и беше наред, благодарение на това. Защото нали знаете, че за един мъж – незает и неоценен, един такъв момент е много труден. Ако Миша не беше до мен в този период – ти сам не знаеш какво би станало и от там наистина могат да дойдат наркотици и какво ли не, но като имаш рамо е друго!
Н.: Един Васко Пармаков си отиде от разочарование и тъга, той не си отиде от наркотици! Пак ще се повтаря – разочарованието е духовният СПИН днес – от приятел, жена, кауза, професия, като се разочароваш, особено от човек, който си обичал и държиш…
В.: Ники спомена разочарование, а това, което ние с него се опитваме да носим с това, което правим е очарование, да заразиш с радост хората и те да излизат от салона малко по-замислени, добри и очаровани, готови да посрещнат следващия ден и да дадат, вместо да се чудят защо не взимат и да имат малко повече любов към всичко!

– Правили ли сте серенада на любимата ви жена?
Н.: Ана всеки ден ми слуша серенадите, дори да й е в повече – ги слуша и се радва. „Mamma Mia“, дори я знае наизуст, защото тя ми подаваше текста и беше много забавно. Преди месец и половина взех голяма международна награда – „Златен BGMOT“ в Габрово, сред актьори от Щатите, Русия, Армения, Австрия, Полша… После казах на Ана – ти заслужаваш част от тази награда, защото си ми подавала текста толкова време, не само в „Откриването, но и в „Жертвата“ на Бойко Илиев, където тя също ми помогна да науча толкова текст, това са 21 представления!
В.: Аз съм правил две серенади на Миша. Едната беше, когато отидох да я взема на сватбата и й пях серенада под балкона с тумба приятели. Изпях й един измислен, смешен текст и тя се посмя, а аз исках точно да я разсмея с това. Интересно беше и когато отидох да й поискам ръката в Бургас на Никулден – тогава тя имаше концерт, а като слезе от сцената и аз застанах на коляно и й предложих, а Орлин Горанов, който играе третия татко в „Мamma Mia“ също беше там.
Н.: (Смеят се.) Виждаш ли – Господ е събирач и си знае работата!

– Ники, ти имаш 1 дете, а Владо цели 3. Притеснява ли ви голямата агресия сред младите хора и на какво се дължи тя според вас?
Н.: Сложен въпрос, може би трябва да разговарям първо с дъщеря ми, която е психиатър и вероятно има чисто медицинско и професионално обяснение на казуса. Агресията според мен е някакъв кармичен иск за война, но когато с мир победиш войната е много по-лесно.
В.: Агресията тръгва от дома. Според мен добрият родител може да предпази детето си от много бъдещи рискови ситуации, но днес когато свободата я превърнахме в слободия и демокрацията в анархия – рискът от този тип ужасяваща агресия е много голям, а го има и чувството за беззаконие, че си над закона, че той не е равен за всички!

– Коя тема, или събитие ви вълнуват най-силно в момента?
Н.: „Мamma Mia“ ме вълнува най-много в момента. А също така за мен една от най-важните максими за нашата професия е, че правдата на артиста е свещена и тя трябва да бъде защитавана и да се превърне в държавна политика – НЕ МОЖЕ КУЛТУРАТА ДА Е НА КРАЧКА ПРЕД ПРОСТИТУЦИЯТА! Ако може да се напише това с големи букви. Това е абсурдно, артиста е необходимо социално животно, без което никой не може – ти влизаш в залата, за да бъдеш художествено излъган, но без тази илюзия, която ние даваме, душата ти ще е винаги гладна, дори да изядеш половин кон, пак ще си гладен.
В.: Като участник в „Equinox“, за мен участието ни в „Евровизия“ беше един подвиг, не наш, но ние направихме като артисти най-доброто, което можем. Ние бяхме петима супер различни хора, вкл. и двама чернокожи, но успяхме да се обединим и това е темата, която ме вълнува. Продуцентът ни Боби Миланов много ни вдъхнови в нашата песен – с неговия замисъл за това равенство, за тази всеопрощаваща любов, между различните раси и хората с различни проблеми и това е най-ценното.

– След „Евровизия“ нашата песен -„Bones“ беше избрана за най-добра от професионалното жури. Владо, ти самият доволен ли си от вашето представяне и участието ви в конкурса?
В.: Аз съм щастлив, че на конкурса ни подкрепиха много българи, макар много хора да смятат, че в България не сме узрели за това равенство, но се оказа ,че не е така и страшно много хора гласуваха за този проект и отделиха от времето и финансите си. Големи професионалисти също казаха, че България е ниво и това е наша цел да представим страната си с такъв имидж!

– Вие наистина успяхте, а какво ти хареса най-много в Португалия и коя е любимата ви дестинация?
В.: Португалия е една от любимите ми дестинации, за съжаление имахме много тежък график и крадяхме само моменти от Лисабон, който наистина е вълшебно място. Рядко мога да посетя някой град и да си кажа – мога да живея тук, а там ми се случи. Казваш си – уау! Ню Йорк за мен също е важна дестинация, от дете мечтаех за това. Отидох там на двайсет и няколко и от там доведох и бившата си съпруга, тя е нюйоркчанка. Господ си знае работата,защото ти примерно имаш една визия за нещо, не знаеш от къде идва в главата ти, а после разбираш!
Н.: Аз също държах да заведа Ана в Ню Йорк, където й показах двата театъра, в които играх 10 години. Ние с нея сме били и в Лисабон и също беше прекрасно.Иначе моя любима дестинация е Перу, защото там чувствам Бога по-близо – просто можеш да го пипнеш!

– Как се работи с Жана Бергендорф и с какво си обяснявате нападките, на които беше подложена тя, при положение, че всеки може да сгреши, а Жана е талантлива певица с бъдеще?
В.: С нея се работи по много различни начини, тя е енергиен взрив, убедих се в това. Убедих се и в нейната харизма и заряд, тя е един звяр просто! Много я обичам и нейното минало е нещо, за което много се говори, но като един човек получи правилната подкрепа и някой ти каже – аз вярвам в таланта ти, както направи нашия продуцент Боби Миланов и това е много важно. Аз тогава действах като негова дясна ръка и застанах до нея с всичко, което имам като житейски опит, защото съм по-голям, минал съм през някои от нещата и съм имал сходни проблеми. Бях всяка вечер до Жана, за да си говори тя с някого, бях слушател понякога, друг път приятел, давал съм й съвети и тя заработи страхотно, мобилизира се и това, което направи ме респектира. Обичам Жана и й желая най-доброто, ние продължаваме да работим заедно по проекта в „Юнивърсъл свят“ и може да се чака още много от нас.

– Коя е най-хубавата и коя най-лошата ни национална черта според вас?
Н.: Мисля, че България е земя на Бога, като родна земя му е и той се чувства комфортно тук! Това е мое субективно усещане, чувствам го със страшна сила и за мен националната черта, която спасява българина е изключително жилавия дух, силата му и неповторимото чувство за хумор. Българинът е гений на самоиронията, което много ме ласкае.
В.: За мен предполагането е една от лошите черти, защото аз го виждам ежедневно това. Ние, като цяло сме много свити и предпочитаме да се филмираме сами, вместо да попитаме човека срещу нас в прав текст каква е истината. На това се мъча да се уча всеки ден и днес виждам грешки от миналото, когато съм мислил нещо за даден човек, или артист, а след това живота винаги ти удря шамари и ти показва че си сгрешил. Въпросът е колко шамара ще ти удари преди да се събудиш и да научиш този урок.

– Срещали ли сте се с хора, като Ванга, които притежават необикновени способности?
Н.: Аз планувах да се срещна с Ванга – ставаше въпрос за един филмов проект, но забавих срещата си с нея. Тя си отиде от този свят физически, духовно никога няма да си отиде и беше оставила за мен едно човешко послание, което запазвам за себе си, както и един малък амулет, който и днес е в къщата ми.

– Имали ли сте случки, които затвърждават вярата ви в Бог и помага ли ви молитвата в трудни моменти?
Н.: Вярата ми е непоколебима. Като станах хаджия за първи път и влязох в храма там, стоях сам до саркофага на Иисус, имаше и един свещеник, който ми каза на чист български – Бог да те благослови! Това промени за хубаво много неща в живота ми и Господ ми помага да си уча кармичните уроци. Важно е да носиш Бог в себе си и ако нещо няма да те изостави на този свят – това е той. Имаше една случка по време на нощно къпане с Бинка Желязкова, Янина Кашева и Коста Биков, след която ние решихме, че имаме акт на подчинение на масова психическа халюцинация, защото на една много голяма скала пред нас се разби вълна и след това всички видяхме огромният образ на Дева Мария върху скалата!
В.: За мен молитвата не е само, когато си в труден момент, защото е лесно да се сетиш за Бог, като си в такъв момент, но аз се опитвам повече да благодаря и да се сещам за хубавите неща в живота ми. Бог е навсякъде!

– Любимата ви мисъл, или цитат?
Н.: Живота на артиста е молитва и всяка роля е Амин! Нашата професия е една незавършена, ежедневна молитва, това са ролите, които правим. Артистът лекува душата, докторът – тялото, а Бог е любов!
В.: Днес си спомних за тази мисъл – изгори, за да светиш!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Дано Господ, ако го има, да даде на България толкова гениални и трудолюбиви политици както ни е дал актьори, Ники Сотиров и плеяда други (имя им легион) страхотни актьори! Поздравления, Ники – за мене е чест че те познавам! Винаги ще пазя картината която ми подари.

  2. Този (Сотиров) е нещо средно между политик и актьор. Както се казва – НИЩО! А, нека се определи – политик или актьор!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.