Как ще изглежда ДПС в следващия парламент е въпрос, който ще реши възможността за устойчивост на една бъдеща власт

Ако не разполагаш със стратегия в политиката, ставаш плячка в стратегията на друг. Сагата „криза в ДПС“ ще продължи до изборите. И тя ще става по-интересна с оглед на това с кои хора ДПС ще се появи в следващия парламент. Съкрушената физиономия на Данчо Цонев през изминалата седмица детеатрализира фактите. Тази тъжна физиономия разказва абсолютно всичко за ситуацията в ДПС. Тя изважда напред вътрешния му конфликт, предсказва именно как ще изглежда ДПС след следващите парламентарни избори. Няма значение на кого Радев ще връчи третия мандат. На когото и да го връчи, този парламент вече е неприемлив. Умният воин никога не води една и съща война два пъти! Но нашите политици водят. Във всеки парламент една и съща война.

Как ще изглежда ДПС в следващия парламент е въпрос, който ще реши възможността за устойчивост на една бъдеща власт. Тази власт ще се разгърне под американския наратив на Тръмп и централноевропейския на Орбан. Данчо лансира с измъчен нюанс измислената ситуационна теза за проблем с „българчетата“ вътре в ДПС.

Една тема, която дерибеите пробутвали на Доган, за да се създават настроения за етническа чистка в партията. Някой може ли да повярва, че който и да е... може да пробутва на Доган какво да мисли и прави в партията си?! Преди време исках да направя интервю с Доган, както разбира се всички колеги биха искали да направят, ако имат възможност. Е, не успях да намеря някой от ДПС, който да има смелостта „да пробута“ на Доган каквато и да е идея за интервю, което той не желае да случи. Дори „дерибеите“.

Така че трудно „дерибеите“ ще му пробутват как да изглежда ДПС, кого да измита, и кого да прибира около себе си. Безспорно парите и властта силно деградират всеки, който разполага с тях в излишък, и същевременно е освободен от усилието да ги заработва всеки ден отново и отново! Можем да предполагаме, че и с Доган се е получило нещо такова.

Как следва да се развиваш, ако имаш от всичко по много, какви ще са мотивите ти всяка сутрин за смислен живот? Например събуждаш се... и не е необходимо да правиш каквото и да било, освен да усещаш, че имаш всичко. Толкова е отегчително, скучно, невъобразимо обезсмислящо живота, че... наистина е по-добре да се събудиш и да ти предстои все пак някакъв ангажимент, да се приготвиш за поредната житейска битка, да размърдаш ума, сетивата си, емоциите си, да вложиш усилие, което ще те развива. Излишъкът разлага!

Чувам как вътрешните врагове на Доган днес безмилостно го описват като митоман, като алкохолик, като изветрял и пр. Не знам дали е митоман, но е извел ДПС до мини империя в държавата. Дрънканиците за изолация на ДПС са смешни. Изолацията само създаде условия за каляване на характера на ДПС. По-добре ДПС да е във властта с ясна отговорност, защото задкулисието създава удобна безотговорност.

Но големият ключов въпрос е каква партия трябва и може да бъде ДПС?! Колко голяма, с каква тежест, с какъв водач, колко заключена за външен натиск, колко отключена за българско участие, дали да е силно либерална и глобалистка или обратното, да е антиглобалистка?! Особено пък на фона на Турция на Ердоган - консервативна и обърната към традициите, с амбиция за лидерство на ислямския свят. Въпросът е как в дълбочина се отнася ДПС към България, дали като родина, за която всички следва да се грижим, или като територия за източване и трамплин за други по-сложни цели?!

Въпросът е също, очиства ли се ДПС от демонизацията, придобита в минали времена, или продължава да засяда в тази тиня?! ДПС е партия с корпоративистки, а не с идеологически маниери. Идеологията е за декорно разнообразие. Но ДПС със сигурност е партия! Със сериозни структури и ангажименти, етномонолитна. Партия, която има достъп до всички сектори на властта. И която не може да бъде заобиколена, приключена, скършена, разцепена и пр. Но тъкмо затова ДПС от спокойна и отговорна партия, може да се превърне (недай си Боже) в опасен инструмент, употребяем от глобални и регионални фактори. Заради своя голям опит, Доган за разлика от Пеевски е наясно кое в живота е възможно, кое не е възможно, кое е рисково, кое е прекалено и какво ще стане после. Какво ще стане после! Доган е наясно.

В този смисъл самият Доган е палитра от власт от различен характер, и етническа власт, и лидерска власт, и партийна власт, и историческа власт, и реална власт като разположение на хора и участие в политиката. Е, може би възрастта и излишъкът са го направили по-безучастен към битийните проблеми и детайли в партията, но със сигурност не и по-глупав. Историята се движи от хора, които имат способност за стратегическо мислене, които си позволяват да развиват интелигентно обкръжение, движи се от хора, които владеят емоциите си, които познават желанията си и могат да ги подчиняват и контролират. Защото сила без усет кое е приемливо и възможно, е лавина, а не е благодатна река.

Харесвам наблюдението, с което всеки от нас се е сблъсквал през годините на своя житейски опит. „Разумът може да се образова и без сърцето, а сърцето - без разум. Затова съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове“ Да, съществуват! Общата, адски сложна и съвършена хармония на света и в частност на нашите лични микросветове се състои от взаимно уравновесяващи се дисхармонии. И накрая идва сметката. Добър или лош, митоман или скромен, богат или беден, боец или страхливец, мъдър или лековат, груб или внимателен, почтен или измамник и т. н. Накрая Св. Петър посочва кой накъде...