Парите за революционни цели можели да променят хода на българската история

На 19-и февруари ще сведем глави по случай 145-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.

По този повод писателя-изследовател Николай Иванов разсъждава за връзката между съкровището, открито през 1973 г.в кв. „Вароша” в Ловеч и за връзката на това злато със залавянето на Апостола. Николай Иванов е автор на книгата „Разкрити документи за гроба и костите на Васил Левски и Георги Бенковски” и пръв във в. „Труд“ обнародва неизвестни за широката общественост документи от архивите на НВИМ, с които доказва чрез писмени сведения от трима очевидци, че гробът на Васил Левски е в близост до днешното Министерство на земеделието.

Когато говорим за Ловешкото злато става въпрос за едно наистина голямо съкровище от близо четири килограма златни монети. През 19 век с толкова пари е можело да се купи цял квартал. Интересно е да отбележим, че то е било заровено в двора на някогашния председател на тайния революционен комитет в Ловеч, Марин Поплуканов и намерено случайно при изкопни дейности за нова къща през 1973 г. Идва милиция, археолог от ловешкия музей и техническата ръководителка на обекта, след което златото е описано и предадено в трезора на БНБ. Важно е да отбележим, че монетите от съкровището са били в обръщение в Османската империя като редовно разплащателно средство. Съкровището съдържа 1364 златни монети на западноевропейски и османски владетели от XVI до XIX век. Между тях има няколко късноримски монети. Известен брой от турските монети са пробити, което показва, че са ползвани за женски огърлици.

Как стигам до заключението, че именно това злато е причината за залавянето на Апостола. В последното ни известно днес писмо на Левски от 12 декември 1872 г. до ловешките комитетски дейци пише: “.. У председателя има пари, принесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската пара минутата се не знае, когато ще се поиска!“

Това е причината Левски да се отклони от пътя си да премине Дунава при Оряхово и да пристигне в Ловеч за да провери къде са комитетските пари, което води и до залавянето му от заптиетата в Къкринското ханче.

Ловчанското злато, открито в двора на Поплуканови, води до предположението за това кой е истинският предател на Левски. Считам, че златото е закопано най-вероятно през юли 1877 г. В летните месеци на тази година руснаците завладяват Ловеч на два пъти, но когато за един месец от 15 юли до 22 август Ловеч попада в ръцете на Осман паша в града се извършват страшни зверства от черкезки формирования. Малко известен факт е, че за няколко седмици са изклани и избити голяма част от българското население на Ловеч, близо 2000 цивилни граждани, чиито трупове са заровени и засипани с негасена вар в общ гроб в двора на църквата “Св. Троица”, където днес се намира и Ловчанската митрополия. В тези черни дни на касапница, народа бяга към близките села и набързо, в няколко руски гилзи от картеч е скрито и заровено златото.

Вече имаме достатъчно документи и свидетелства, които сочат за заблуда, която и до днес тегне върху името на поп Кръстьо, касиерът на тайния комитет в Ловеч. Поп Кръстьо е държал при себе си само наличните пари на ловешкия комитет, общо 400 гроша или грубо сметнато равностойни на 6-7 бр. златни монети, като тези от съкровището в двора на Поплуканови. Кръстьо е искал да предаде тези монети на другарите си, като отишъл в Букурещ, защото някой започнал да го набеждава, че е предател, но там ги отказват и парите накрая са прибрани от “орханийците”. Това са завърналите се от заточение участници във фаталния за цялата революционна организация обир при Арабаконак.

Днес можем да разтълкуваме повратно в исторически план защо именно братът на председателя на тайния комитет в Ловеч, Илия Поплуканов иска на два пъти обесването на поп Кръстьо, след като комитетското злато бе намерено 96 години по-късно, заровено в бащиния двор на Поплуканови.

Това съкровище би променило хода на нашата история, защото Левски се е надявал да купят с него модерно оръжие и да се направи сериозна подготовка за едно голямо въстание във всички окръзи.

Ние не можем да изменим събитията със задна дата, но сме длъжни пред духа на Васил Левски и до днес. Това, че костите на Апостола не са открити още, не е случайно. Винаги е имало сили, които са пречели да се научи истината за тях.

Заблудата тръгва четири месеца след Освобождението от Пьотр Алабин, който съобщил в Санкт Петребург, че Левски е погребан в позорните гробища. С това се придава нюанс, че той не е осъден по политически причини, а по криминални. Като убиец и е захвърлен на “позорните гробища”, за крадци, клошари и убийци. Така и до днес се шири заблудата къде е гроба на Левски и, че е погребван и препогребван, та не се знае и не може да се каже къде е сега.

Имаме трима преки свидетели на погребението на Апостола. Геодезисти измериха и показаха мястото с точност до сантиметри. Призовавам институциите да разрешат едно подробно археологическо проучване на улица “Дамян Грев” №6, в района на Министерството на земеделието, където според откритите и обнародвани документи е погребано тялото на Апостола.

Да изпълним завета му, като са го водили за София: “Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай.”