На 60 години непредсказуемият лорд на ексцентричните образи и необмислените финансови решения Никълъс Кейдж е натиснал здраво педала на снимачната скорост. Той участва в игрални филми и сериали от всякакъв жанр - екшъни, исторически филми, хоръри, комедии и такива, на които изобщо не можеш да им определиш посоката. Такъв е Кейдж - сега му предстои да снима библейска история в съседна Гърция, а по-късно го чакаме да се завърне в култовата си роля на оръжейния търговец Юри Орлов за продължението на “Цар на войната”.

Преди време той обяви, че обмсиля да се оттегли от киното, а фенове веднага се пошегуваха, че явно е изплатил голяма част от дълговете си, натрупани през годините в покупки на европейски замъци, свръхскъпи антикварни предмети, октоподи за домашни любимци и истински динозавърски скелети. Кейдж несъмнено остава един от най-интересните образи във все по-стерилната шоубизнес среда.

Наскоро актьорът направи зрелищно завръщане и в българските кина с кървясалата роля на граф Дракула в екстраваганцата “Рейнфилд”. Кейдж, роден с името Никълъс Копола, още в началото на кариерата си “изхвърча” от клетката на очакванията, свързани с великия му артистичен род и сам намери пътя към върха, от който падна тежко, но в последните години се съвзема.

Критици и почитатели оцениха достойно факта, че Кейдж посегна към легендарния персонаж с вкус към сочни шии и алена кръв - това бе второ вампирясване за Кейдж след участието му в черната комедия “Целувката на вампира”, излязла преди 35 години. Тази година актьорът се заигра и със своята световна репутация на чепат образ в “Непосилната тежест на масивния талант” - едно автентично “никълъскейджовско” заглавие, достойно за неговите ексцентрични импулси. По сюжет Кейдж играе художествено модифицирана версия на себе си. Във филма Никълъс има творчески и финансови проблеми, изгаря от желание да се снима при Тарантино и приема един милион долара хонорар, за да се появи на рождения ден на свой суперфен и милиардер. Този милиардер обаче е наркобос, а Кейдж е под прикритие и в крайна сметка ще трябва да мине през всичките си образи, за да спаси жена си и дъщеря си.

Звучи като Ник Кейдж - роден актьор и шантав шоумен. Той има една от най-интересните професионални траектории в киното - от обещаващ актьор, през уважавана суперзвезда, до лице на второкласното кино и глобална интернет шега. И после обратно към Висшата лига на Холивуд.

За съжаление цяло младо поколение израсна с образа на Никълъс Кейдж като карикатура - налудничавият поглед, нелепата изкуствена коса, преувеличените мимики и маниери и, разбира се, постоянното участие във второкласни и дори третокласни филми, снимани навсякъде по света, включително и в България. Кейдж се превърна в глобален виц за милиони младежи, които не се интересуват от киното преди 2005-а година и нямат представа за историята на развлекателната индустрия.
Но след десетилетия на безотговорни харчове с разточителен размах, той бе принуден да приема всяко предложение за роля. Така се стигна до участието му в по пет-шест слаби филма на година. Престижът изчезна, но сметките бяха платени. Но даже в най-абсурдно нелепите произведения Кейдж се раздаваше и преиграваше брутално. И си заслужи репутация на неосъзнат комик, който разсмива, дори когато няма намерение да разсмива.

Но киноманите и не чак толкова младите зрители помнят добрите стари дни на Кейдж. През 90-те години на миналия век той бе един от най-интересните и търсени актьори в света. В перфектна физическа форма, широк жанров диапазон и почти нормално изглеждаща коса.

Кейдж пробива в киното през 80-те, като издънка на могъщия клан Копола. Саможив и ексцентричен от млад, Никълъс решава да смени фамилията си от Копола на Кейдж, за да има възможност да се утвърди самостоятелно и да не бъде свързван с грандиозната фигура и влияние на своя прочут чичо Фарнсис Форд. Все пак младият Ник участва в два от по-малко известните филми на големия Копола - Rumble Fish и “Котън Клуб”.

В края на 80-те Кейдж посяга към световното признание с роли в два страхотни филма - “Да отглеждаш Аризона” на братята Коен и “Лунатици” на Норман Джуисън. В началото на 90-те той превръща преиграването в своя запазена марка със сюрреалитичния шедьовър на Дейвид Линч “Диво сърце”.

В следващите години Кейдж прави нещо, което малко актьори са постигали. За едно десетилетие той става едновременно драматичен водещ актьор, голяма екшън звезда и желано име за нетрадиционни и независими авторски проекти с роли в заглавия като “Скалата”, “Въздушен конвой” и “Лице назаем”, “Град на ангели”, “Змийски очи” и “До краен предел”.