В днешно време хората предпочитат да вярват на науката, въпреки че науката всъщност доказва. Дали 23 титли от Големия шлем, повече от всеки друг в историята на мъжкия тенис, са научно доказателство, че Новак Джокович е най-великият? Какво изобщо означава най-велик в историята и може ли да се измери? И дали зависи от няколко точни удара във важен гейм, от една титла повече от другия...

В края на миналия век бе обявено, че най-великият спортист в историята е Мохамед Али, който освен, че беше най-големият боксьор, добави към статута си и славата на бунтар „срещу системата“. Наистина разказът за такъв герой прилича повече на митовете за подвизите на Херкулес, отколкото обичайният списък с успехи на съвременните спортисти. Сякаш величието на Али беше не само в триумфа над съперниците, но и в това, че беше готов да се откаже от плодовете на целия си труд, за да направи това, което смята за правилно.

Може би трябва да си тъкмо такъв, за да станеш най-великият. По същия начин Джокович е „еретик“, не се съобразява със статуквото. И както чернокожият Али, който започва пътя си към славата с хвърления в реката от огорчение златен олимпийски медал, така и сърбинът през цялата си кариера е недолюбван от насядалите по местата край корта. Все пак големите турнири са в САЩ, Великобритания, Франция, Австралия, а явно тамошните фенове трудно приемат човек извън „Първия свят“ да завземе трона в игра като тениса, който продължава да държи статут на елитарен клуб, въпреки че отдавна работи според принципите на професионалния спорт.

Новак започна като забавен придатък на световния елит – момче, което се шегува в компанията на големите играчи, може би за да оправдае прякора си, който всъщност идва от фамилното му име. Шутът има право да каже всичко, може да си направи майтап с превзетите жестове на Шарапова или специфичното поведение на Надал на корта. Но може ли да стане крал? Не, ако кралството се предава по произход или симпатии. А светът на тениса сякаш трябваше да направи усилие, за да приеме, че тронът е за този, който направи необходимото, за да си го вземе. И човек може да е най-добрият удряч на топка с ракета, без да отговаря на определени пиар стандарти. Може и да не прави жестове, които минават за елегантни, а вместо това да говори, че водата помни емоции. Ако „тенисист номер едно в света“ беше длъжност в корпорация, Джокович определено щеше да се провали на интервюто за работа. Но на корта йерархията се определя по други правила. Както каза Ноле след триумфа в Париж – ако искаш различно бъдеще, създай го с ръцете си.

Откакто хвърли ръкавицата към господството на Федерер и Надал, Джокович се сдоби със зложелатели, умело направлявани от глобалните медии. Върхът на „бунта“ му бе решението да не се подложи на ваксинация срещу коронавирус. Някои открито го наричаха „най-опасния човек на света“, други смятаха, че няма право да не страда като австралийците, които на практика бяха насилствено подложени на процедурата чрез множество обществени ограничения.

Съдбата му е бледо копие на тази на Али – не загуби титли, а само шансове за още няколко, не беше вкаран в затвора, а задържан за няколко дни в приют за бездомни. А през това време вървеше злорада кампания, че кариерата му е пред провал, че Надал печелел турнири, докато сърбинът страдал от глупостта си...

По някаква ирония 23-ата титла сложи край на всичко това. Сякаш допреди победата на Каспер Рууд на финала ставаше въпрос за друг човек и друга история. А числата може и да са измамен показател. Ако знаеше, че 23 е по-добре от 11, дали Бьорн Борг нямаше да поиграе още, вместо да се отказва на 26, когато година след година печели без усилия „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“ и на практика няма кого да побеждава? Сигурно щеше да се реши да пътува и до Австралия (има едно участие като 17-годишен)...

Ако все пак трябват числови доказателства – 23 титли от Големия шлем е новият рекорд. Джокера е и единственият, печелил поне по три пъти всеки от четирите турнира. За сравнение Федерер например има само една от „Ролан Гарос“ - когато Надал претърпя първата си и задълго единствена загуба на парижкия клей. А пък Рафа дължи огромната част от трофеите си тъкмо на червени прах във френската столица. Новак има и 34 финала, поне по 7 на всеки турнир, а и е единственият, държал едновременно всичките титли на трите настилки, както и единственият, печелил всеки един голям турнир от календара.

Има 38 титли от „Мастърс“ турнири, най-високата категория на АТП. 387 седмици е на върха на ранглистата (вчера започна 388-ата). 7 пъти завършва годината като ?1. Бил е лидер в класацията в 12 различни години и държи рекорда по точки – 16 950. Има предимство в преките сблъсъци с големите си противници Федерер и Надал. Печели няколко знакови сблъсъци с тях като 6-часовния финал с Рафа в Австралия през 2011-а, както и удължения пети сет на „Уимбълдън“ през 2019-а, който се превърна в лебедовата песен на Роджър.

Ако „вярваме на науката“, значи е най-великият.

Шампионът: Няма да го кажа сам

„Преди броят на титлите от Големия шлем нямаше значение“, казваше Роджър Федерер, който плака като дете, когато пропусна първия си шанс да счупи рекорда и още по-неутешимо, когато успя. „Не можеш да се сърдиш на съседа, че има по-голяма къща от твоята“, отговаряше скромно Рафаел Надал, преди да го задмине. За разлика от тях Джокович винаги е признавал, че най-големите трофеи са мотивацията му да се състезава. Но когато най-сетне излезе начело, вече не желае да бъде смятан за най-велик.

„Не искам да го казвам, защото това би било неуважение към всички велики шампиони от различни периоди на нашия спорт – заяви Ноле. - А и моето пътешествие не е завършено. Ако печеля титли, защо изобщо да си помислям за край?“