Новак Джокович се превърна в бичуваното с камшик момче за австралийския страх и разочарованието от Covid

След като този случай попадна в нездравословната динамика, белградският фактор с нищо не помогна и пощата ми се напълни с реч на омразата

Д-р Наташа Сика е директор на консултантската компания за промяна Kapacity.org. Преди това е била правен съветник на австралийския парламент по националната сигурност, имиграцията и правата на човека

 

Спорът около влизането в Австралия на Новак Джокович за тенис турнира Australian Open е странен и див.

Откакто пандемията Covid кацна, Австралия сама се позиционира като изключително и глобално отклонение от нормалния граничен контрол. И това ни доведе до по-странни правни положения от повечето по света, по-странни дори от миграционните закони, които ни докара 9/11 (терористичните атаки в САЩ) преди около 20 години.

Що за демокрация е това, която забранява на собствените си граждани да заминават от страната без да имат специално одобрено от бюрократите на граничния контрол разрешение, без значение дали ще се завърнат?

А какво да кажем за човешката цена, която платиха семействата, двойките и приятелите, които бяха разделени от вътрешните щатски граници, които никой не беше обмислял особено, откакто станахме федерация, вместо част от групата на британските колонии, преди повече от век. И австралийците станаха блокирани за толкова много хора от нашата диаспора, на които по подобен начин им беше забранено да се събират, които бяха в изолация навсякъде.

Мислех си, че ще достигнем новото най-ниско ниво през октомври, но тогава един ковид позитивен човек избяга от карантинната изолация на щата Нов Южен Уелс в Тасмания - по онова време с нулево ковид заразяване. След това по-голямата част от този щат беше изпратена в моментален локдаун и дори се появи песен, която се разпространи в социалните медии, призоваваща към линч и анално изнасилване на този нарушител. Мнозина извратено се насладиха на този спектакъл, а политическите лидери не се смутиха никак от тази истерия.

Случаят Джокович издигна тази нездравословна динамика на следващото по високо ниво.

Да пиша в защита на правата на човека от Белград не ми помогна и моята входяща имейл кутия беше препълнена с реч на омразата, която не съм виждала насочена към хората от бивша Югославия от войните там през 1990-те години.

Трябваше ли да им обяснявам на тези хора, че Джокович е толкова много обичан от повечето сърби, колкото и нашата Ашли Барти е обичана от повечето австралийци. Това е свързано с гордостта от успехите на най-добрата страна от нашата сложна национална идентичност и излекуването ни от болезнената история? Нямаше никакъв смисъл и аз натиснах бутона за изтриване.

Вълни от злоупотреби срещу Новак го щурмуваха навред, включително и мемове от иначе умни хора. Всичко това беше очевидно подхранвано от австралийските разочарования, причинени от почти двегодишния режим на повторно включване/изключване на локдауните и ужасно безпокойство за настоящото разпространение на Covid. Както и от отсъствието на достъп до тестове и никаквата реална представа за това какво ще се случи след това с нашето здравеопазване,с доставките на храна и сигурността в нашите доходи.

След като Джокович, подобно на немалък брой елитни спортисти в международен план, отказа да се съгласи да се ваксинира срещу Covid, той бързо се превърна в момчето за бичуване с камшик за всичко това.

Моята любов към тениса е засенчена само от пристрастието ми към върховенството на закона. Което не означава да хвърлям лозунги като „правилата са си правила“, и след това да правите каквото ви се ще, което умело свири по струната на най-долните човешки инстинкти както политически, така и полемично.

В рамките на нашата нация и нашата държава върховенството на закона е едно от най-добрите културни ценности на Австралия, поради което толкова много хора емигрираха тук.

Аз съм дълбоко против начина, по който австралийските правителства след 9/11 демонизираха хората, които законно търсеха убежище, и ги заключваха в нечовешки условия, включително и в хотела Парк в Мелбърн, където беше задържан Джокович, заедно с чешката тенисистка Рената Воракова, на която визата също беше отменена след това беше принудена да напусне Австралия в тази събота.

Имах моите тихи, макар и донякъде тревожни надежди, че федералният съд ще постъпи правилно в този изключително важен тестов случай, който концентрира много по-големи въпроси за австралийците, включително и за динамиката на властта между нашата изпълнителна и съдебна власт, а не само за Джокович и неговото тежко положение.

Не бях разочарован, въпреки непредвидената трудност в достъпа ми до съдебните производства, предавани на живо, които основно вече достъпни в YouTube и са много по-интересни от сериалите в Netflix.

Въпросният микс от миграционно и административно право, плюс отхвърлянето на иска поради доказателства, несъвместими с предишни твърдения беше изключително сложна материя, по начина, по който малцина лаици ще оценят и който дори повечето от юристите ще се затруднят да разберат.

Несензационният и впечатляващ спектакъл, който изнесе съдията Антъни Кели в диалог с адвокатите беше спокоен, ясен и взаимно уважаващ се. Със сигурност аз приветствах заповедта за освобождаването от съдията, която се основаваше на законно „неразумното“ отношение към Джокович от служителите на австралийските гранични сили в ранните часове на сръбската Бъдни вечер миналия четвъртък.

Сега топката вече е в краката на министъра на имиграцията на Австралия, който законно може да анулира вече легитимираната от съдията виза на Джокович. Ако го направи, при това в навечерието на ключовите избори в Австралия, където колебливите в преценката си политици може би ще предположат, че да изиграят една антисръбска, антиелитна и агресивно отрицателна карта на фона на неуспехите на това правителство да овладее Covid пандемията ще бъде лесна топка за вкарване, то за Джокович ще бъде най-добре да е извън Австралия.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари