Отново ли ще бъде забравено, че български принос в науката е значително по-обективен оценъчен критерий, отколкото принос в българската наука?

Не може с публикации в нереферирани научни списания  да участваш в конкурси за член-кореспондент или академик в БАН

Кога в „минималните изисквания за академични звания“ ще се включи етичен индекс?

„Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил, то достатъчно е да придадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица“. 

Ф. М. Достоевски, от „Записки от Мъртвия дом”

Вече 34 години живеем в демокрация без меритокрация (не само) в науката, образованието и културата (НОК). Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма за управление на НОК е „аристокрация на заслуги“, както писах в „Звания без знания деформират образованието и науката“ (Eurochicago.com, 30 март и 10  април 2021 г.).

На заседание на Централната избирателна комисия на БАН, състояло се на 7 март 2024 г., са приети критериите, които са в съответствие с Правилника за избор на академици и член-кореспонденти.  Обаче те са описателни, тоест, посочени са важни наукометрични критерии, като h-index, публикации и цитирания, но не са посочени техните количествени параметри. 

Publish or perish! („публикуваш или загиваш!“) – но не е само това! Наукометричните показатели h-index и citation index са реалната оценка за приноси в науката. h (Hirsch)-index оценява не само броя на публикациите, но и тяхната значимост – учен има индекс h, ако има h публикации, като всяка една от тях е цитирана поне h пъти.

Преминалите успешно през такива квалификации могат да участват на „олимпиадите“ на НОК, и някои от тях – най-добрите – да станат доценти, професори, член-кореспонденти или академици. Не може със скок на височина 163 сантиметра да участваш на олимпийските игри в Париж, така, както с публикации в нереферирани научни списания (non–peer reviewed journals) – в конкурси за член-кореспондент или академик в БАН. В БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата) и в New York Academy of Sciences може и без скок.

Вероятно за всички науки в България се отнася така описаният пейзаж. Но аз мога с увереност и достоверност да пиша само за съвременната българска биомедицинска наука. През 1997 г. във вестник „Капитал“ бе публикувана статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български”. Тогава обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Следователно, когато един учен e номиниран за член-кореспондент или академик в БАН, погледнете го в „огледалата на науката“ – библиографските платформи Pubmed/Medline (USA National Library of Medicine), Scopus Elsevier, Clarivate Web of Science и ще видите наукометричната му физиономия. Нека тези, които ще гласуват на изборите, както и рецензентите, да използват тези „огледала на науката“ при оценяването на номинираните (не само) в биомедицинските науки.

В знак на протест срещу комерсиализирането на изкуството, немският художник Густав Мецгер през 1970-те в Лондон предлага Проект „1977–1980 – години без изкуство“. Сега в България аз предлагам Проект „2025–2028 – години без конкурси за член-кореспонденти и академици“.

И питам: Кога в „минималните изисквания за академични звания“ ще се включи етичен индекс?, който да се изписва така: „По време на мандатите им (и четири години след това) депутати, министри, ректори и зам.-ректори на университети не се допускат до конкурси за доценти, професори, член-кореспонденти и академици“.

Български принос в науката е значително по-обективен оценъчен критерий, отколкото принос в българската наука Тогава, защо  поне 4–5 академика и някои университети не се сещат да номинират за академици или за член-кореспонденти наши световно известни учени, които правят state-of-the-science (SOS) науки в едни от най-престижните университети в Западна Европа, САЩ и Япония? Например,  член-кор. на БАН проф. Михаил Давидов от Института по анатомия на Университета в Хамбург (а сега БАН веднага обяви тъжната новина за смъртта на 19 юни 2024 г. на този знаменит Учен и Човек *); проф. Димитър С. Димитров – National Cancer Institute, National Institutes of Health, Frederick, Maryland, USA, един от водещите учени в производство на антитела за лекуване на СПИН и COVID-19; проф. Владимир Кефалов – физик, един от най-проспериращите изследователи на ретината –  Departments of Ophthalmology and Physiology and Biophysics, California University Medical School, USA; проф. Крикор Дикранян  – Department of Neuroscience, Washington University School of Medicine, St. Louis, MO, USA; Проф. Антон Тончев – Ръководител на Катедра по анатомия и клетъчна биология, Директор на Научноизследователски институт, Медицински университет, Варна; проф. Николай Лазаров – ръководител на Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет, София; проф. Дойчин Ангелов – Center for Anatomy, University of Cologne, Köln, Germany. И за учени под 50 години:  д-р Данко Георгиев (44), който прави SOS невронауки в Япония, САЩ и България – автор на монографията „Quantum Information and Consciousness. A Gentle Introduction”, 2018, за която един известен клетъчен невробиолог – др Ричард Г. Пети написа: „Хареса ми книгата! Тази книга е не просто интересна, тя е вълнуваща. Вероятно съм чел всяка значима книга в тази област и тази е най-силната и убедителна досега. Той е и един от най-изчерпателните в своите обяснения. Със сигурност ще препоръчам книгата на колегите.“

Важнослов: Учителят каза: Докога така? (Magister dixit: Quousque eadem?). Докога звания без знания!? Кога академиците на БАН и министрите на МОН ще отговорят най-после на тези важни въпроси? Истинската академия е базирана на добродетели и професионализъм (virtue-based professionalism), тя е състояние на разум и иновации. Иначе, БАН  ще продължават да  бъдат „фабрики за звания“ (degree factories)  без знания. Ще продължава деформацията на НОК, държавата ни ще е НОКаутирана.