Проф. Николай Овчаров и ръководителят на разкопките на антична Бонония доц. Здравко Димитров представиха на обекта новите доказателства

Нови археологически артефакти открити в античина Бонония доказват, че най-вероятно Видинското царство е съществувало до 1422 г. и тогава на практика България пада изцяло под османско владичество. 

Проф. Николай Овчаров и ръководителят на разкопките на антична Бонония доц. Здравко Димитров, в присъствието на кмета на Видин д-р Цветан Ценков, представиха днес пред журналисти на обекта новите доказателства, че Видинското царство на цар Иван Срацимир е съществувала до 1422 г., една теза, която се налага в историческата наука от видни български учени от години. А не както е известно досега, че това се е случило в 1396 г., казаха двамата учени.

Снимки: Авторът

При разкопките на античния град Бонония във Видин, където се откриват находки от 20 века история, тази година са открити неоспоримите археологически атрефакти – много монети, части от керамика и други артефакти, в подкрепа на хипотезата на видни наши историци, че Видинското царство е съществувало до смъртта на цар Константин, син на Иван Срацимир, посочи проф. Овчаров. Това означава, че Видинското царство е съществувало още четвърт век след падането Търновското царство, допълни проф. Овчаров.

Антична Бонония и разкритите в годините крепостни стени са разположени във видинския квартал „Калето“, в самия център на дунавския град. Проучванията се извършват вече десет  поредни години и те се финансираха само и единствено от бюджета на Община Видин.

През настоящата година за първи  път те получиха сериозно финансиране - и от Министерство на културата и от община Видин и на обекта се работи близо три месеца, каза  ръководителят на разкопките доцент д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Министерство на културата финансира проекта на Регионален исторически музей (РИМ) - Видин с близо 47 000 лв., Община Видин осигури допълнително 60 000 лв.,  и това не малко финансиране, което на практика гарантира устойчивост на проекта, допълни Димитров. 

Екип археолози и над 30 души работника работиха на разкопките и проучваха западната крепостна стена на антична Бонония. Останките на римския град Бонония могат да се видят от всеки турист и да се насладят на останки от 20 века история, допълни д-р Димитров. 

При тазгодишните разкопки на античния римски град Бонония, чиито останки лежат под днешен Видин, сега са открити особено ценни находки – над 200 монети от края на 14 и началото на 15 век, керамика от различни периоди, уточни доц. Димитров

Продължи проучването и разкриването на западната крепостна стена на античната крепост, на кулите 8 и 10.
Разкопките на антична Бонония стартираха през 2014 година със средства на видинския музей и вече 10 години античния град разкрива своята красота, мащабност и запазеност.

„В цялата история на проучването на Бонония, това са най-големите и най-активните разкопки. Архелозите  са достигнали до ниво от  1-2 век, могат да се видят останки  и от края на 5-6 век – финала на Късната античност, когато Бонония е унищожена от нашествията на аварските племена, които много добре се улавят в една теренна ситуация зад западната порта на Бонония“, заяви доц. Здравко Димитров.

Богатите културни пластове пазят находки от няколко различни епохи, защото са няколко и всяка от тях пази богати находки от съответните епохи. „Само османският пласт на Видин е 2 – 2,5 метра, тъй като все пак в периода 15-19 век Видин е огромен център на Османската империя, фортпост на Империята към Централна и Западна Европа. Тук се очертава един сериозен културен пласт – досега сме проучили повече от четири метра в дълбочина. А от времето на нашата колежка Йорданка Атанасова знаем, че културният пласт в Бонония достига на места и 7 метра дълбочина – и именно тук е открита бронзовата глава на Траян, от императорска статуя, пластът до 1 век е 7 метра дълбок. 

Сред находките от тази година най-много са монетите – от Късната античност, Ранното средновековие. Археолозите са открили анонимни фолиси от 11 и 12 век (фолис е бронзова или медна монета, сечена в периода на късната Римска империя и след това във Византия), които разкриват много добре развитието на Видин във времето на Византийското владичество. Намерени са монети и от Късното средновековие – от периода, в който Видин е столица на Видинското царство, както и монети от продължилия няколко века османски период.

Сред по-интересните находки са и няколко цели съда   и парчета от времето на Йоан Срацимир, които са със сграфито украса. 

Димитров допълни, че в годините са намирани и накити, костени предмети – като цяло находките включват абсолютно пълния спектър от бита на хората, населявали земите на днешен Видин от Късната античност чак до 19 век.
Бонония е антична крепост без аналог в България.

Според проф. Овчаров и доц. Здравко Димитров античният град Бонония е археологически обект, който е без аналог в България. Археолозите са категорични, че има огромен потенциал за превръщането на Бонония в значим туристически обект. „Тук е най-голямата крепостна стена, откривана в цяла България. Широчината на крепостния зид е 4 метра. За сравнение в Рациария, столицата на провинция Дакия, крепостната стена е широка 2,20 метра, във Филипопол – 2,50 метра. Така че Бонония е наистина уникално силно укрепена римска крепост, с десетоъгълни кули. Единственият аналог на такава мощна крепостна система от римската епоха има в Зайчар, във Феликс Ромулиана, където обектът се посещава много сериозно от туристи“, заяви доц. Димитров.

Амбициозни цели си поставят археолозите на Бонония, която е великолепна даденост в центъра на града  и отлична предпоставка за развитието на туризма“, подчерта доц. Димитров.

„Това е може би обектът, който има най-големи перспективи за продължаване на разкопките, защото всяка година може да разширяваме мащаба на проучването и да се откриват повече нови архитектурни структури, които са голям капитал за развитието на културния туризъм и във Видин, а и в целия регион“, каза  проф- Очаров и получи пълната подкрепа на кмета на Видин д-р Ценков, който пое ангажимента Община Видин да  продължи да подкрепя проучването на Бонония.

Д-р Ценков отбеляза, че е необходимо значително финансиране, което обаче не е само във възможностите на Общината. „И общинското ръководство, и археологическият екип ще настоява пред следващите български правителства да заделят от бюджета на страната поне половин милион лева за Рациария и Бонония, защото двата обекта са свързани. Видин има огромен потенциал да се развие като туристическа дестинация на база на многопластовата история и на уникалните си природни дадености“, заяви д-р Ценков.

Видинчани  живеят в град с големи перспективи да се превърне в туристически център е категоричен доц. Здравко Димитров. „Във Видин има археологически пластове, разкриващи 20 века история. Видин има крепостни останки от римската епоха, от средновековия и от османския период – три крепости от три епохи, което няма нито един друг град в България“, заяви археологът.