Рамадан Аталай и Сали Табаков са символ на съмнителното забогатяване в ДПС

В последните дни знакови лица от ДПС сами подадоха оставки или активът по места свали доверието си от тях. Очаквано заваляха и теориите случва ли се нещо в ДПС, тече ли „чистка“ в партията, стои ли някой зад нея и какво предстои оттук-нататък.

Всъщност, достатъчно е човек да погледне биографиите на Рамадан Аталай, Сали Табаков, Филиз Хюсменова и Айсел Руфад и да прочете публичната информация за тях, за да разбере, че за пореден път ДПС се оказва единствената партия в страната, която е достатъчно силна, за да скъса компрометиращите я обвързаности с хора от нейните редове. Защото така се прави в Европа и в цивилизования свят, ако искаш избирателите да имат доверие на посланията, които им отправяш.

На 26 юни прокуратурата съобщи, че Сали Табаков, доскорошният областен председател на ДПС-Варна и местен общински съветник, е задържан. А заглавията в пресата ясно показаха, че арестуването му при акцията на прокуратурата и Антикорупционната комисия, изобщо не е случайно: „Арестуваният лидер на ДПС във Варна Сали Табаков кътал милиони в тайна стая“, „Бандата на корумпирания общинар заграбила десетки апетитни парцели в морската столица”, “Общинар от ДПС е арестуван заради корупционна схема в МОН”, “Изчезнали 20 млн.лв. от атобуси за деца, взривиха кариерата в ДПС на Сали Табаков и го вкараха в ареста“. Стана известно, че Табаков, познат с прозвището си „Сали Паша“, е бил арестуван заедно с тъста му Захир Османов. Двамата са задържани по разследване на корупционна схема за над 20 милиона лева свързана с доставка на автобуси за деца, по обществена поръчка обявена през 2018 г. за Министерство на образованието. С обвинение за длъжностно присвояване се оказа и главният секретар на просветното министерство. Според публичната информация, Сали Табаков, чрез фирмата на тъста му Захир Османов „Джеми“ ООД, е отклонил 20 млн. лв. от автобуси за деца чрез подписани 4 договора с Министерството на образованието в периода 2021 и 2022 г. в рамките на тази обществена поръчка.

Твърди се също, че за последните 10 години през фирмата на Сали Табаков и семейството му са минали обществени поръчки за над 90 милиона лева, от които отклонените пари са около 50 млн. лв. При обиска в дома на Табаков са открити 520 000 евро, 320 000 лева, 18 000 долара и 272 златни монети, чиято левова равностойност е 1.1 милиона лева, а в дома на тъста му - 547 000 евро и 50 000 лева. И това обаче не е всичко, защото се оказва, че срещу Сали Табаков е повдигнато и второ обвинение – за незаконно държане на боеприпаси, след като при обиска в къщата му във Варна са открити не един и два, а над 35 000 патрона, огнестрелно оръжие и две бойни гранати (!). Историята на Табаков може да бъде продължена, но и дотук от нея става кристално ясно, че подобен човек не само не трябва да има място в ДПС, но и следва да понесе цялата отговорност съгласно закона, ако обвиненията срещу него бъдат доказани. С името на Табаков и бандата му, медиите свързват и още две лица от ДПС – Филиз Хюсменова и Айсел Руфад, макар като формална причина за отстраняването им да се посочват слабите изборни резултати за районите, за които са отговаряли. Всъщност Антикорупционната комисия вече проведе акция в Нови пазар, касаеща именно дейността на Айсел Руфад като заместник-кмет в тази община, така че разкрития за действията й вероятно предстоят.

Що се отнася до бившия доносник на Държавна сигурност с агентурен псевдоним „Вергил“ - Рамадан Аталай, то същият може и да не е известен с нещата, които е направил като народен представител за близо 30-годишното си пребиваване в парламента, но пък хората от ДПС, а и обществото, добре знаят, че семейството му също борави със съмнителни авоари и живее на широка нога. Синът му Ревин Аталай има участие в десетки фирми, като най-знаково е бившето му участие в транспортната фирма „Ивкони“, създадена по времето, когато баща му е председател на транспортната комисия в парламента. Според публикации от 2016г., със съдействието на Рамадан Аталай и в конфликт на интереси заради присъствието на сина му в нея, десетина години преди това фирмата е получила лицензи за транспортни дейности към всички областни центрове и големи общини, а впоследствие са й осигурени и транспортни коридори из Европа и Турция. Публикация от 2015 г. пък цитира Валери Симеонов, председател на парламентарната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката, според когото Ревин Аталай е сред първенците в списъка на забогателите от ВЕИ-та, а „дребна“ подробност е, че баща му Рамадан Аталай дълги години е председател и член именно на енергийната комисия в Народното събрание.

Интересен е също фактът, че Ревин Аталай е съдружник и към момента с внука на Тодор Живков – Тодор Славков, в дружеството „Стройпроект груп“ АД. Дали това тяхно партньорство е по линия на ДС контактите на Рамадан Аталай с комунистическата върхушка, може само да се предполага, но е факт, че агент „Вергил“ е бил вербуван през 1982 г. на идейно-политическа основа и е използван от комунистическата власт по турско направление и турски национализъм по линия на Второ главно управление на ДС и Шесто управление на ДС. А как такъв човек „защитава“ интересите на турското малцинство в България и електората на ДПС толкова десетилетия, изглежда риторичен въпрос.

Така че очевидно за никаква „чистка“ не става въпрос в ДПС (колкото и да им се иска на медиите от кръга „Капитал“ да експлоатират тази дума), а за оздравителен процес, целящ скъсване на компрометиращите партията обвързаности с хора от миналото и затвърждаване позицията на движението като водеща сила в обществено-политическия живот на  страната. Оздравителен процес, дължащ се без съмнение на усилията на председателя на ДПС Делян Пеевски, и от друга страна процес, напълно непознат например на „демократите“ от ПП-ДБ. Които въпреки скандалните разкрития за пачки, пудели, съмнителни връзки с контрабандисти, записи и прочие, си заравят главата в пясъка и продължават да смятат политиката за далавера, в която трябва да участват.

Така че заявеното от Пеевски миналата седмица, че новото начало за ДПС вече е факт и „който не го разбира, остава в миналото“, съвсем не е случайно. Най-малкото защото дава индикации и какво предстои оттук-нататък – позорящите партията „политици“ като Табаков и Аталай си заминават, а безкомпромисната работа в услуга на обикновения избирател (който десетилетия наред все се надява представляващите го в парламента да не мислят само за себе си и собственото си забогатяване, а да направят нещо полезно за хората, които са им гласували доверие), се превръща в основна цел. Очевидно посланието му е добре разбрано и от електората на партията, защото коментиращи в социалните мрежи вече посочват, че „въпросът е не защо са махнати гореизброените, а какво са свършили за тия 30 години! Който няма добри резултати за страната и хората, вън от политиката!“.