Ако зад Океана ще се гласува решение, това трябва да е месец на „българския език, история и култура“

Информационните агенции разпространиха вестта, че сенаторът Майк Браун е внесъл в Сената на САЩ резолюция, с която отново се предлага, с решение на върховния законодателен орган на Щатите септември да бъде обявен за „месец на македонско-американското наследство“ чрез „честване на македонския език, култура и история“. В негова подкрепа председателят на македонистката организация „Обединената македонска диаспора“/ОМД/ заявил, че „от 1880 година хиляди македонци са емигрирали в САЩ“; че в тази диаспора „има около 500 000 македонски емигранти“; че след гласуването на резолюцията в Сената дори американският президент лично ще „признае септември за месец на македоно американското наследство“; та по този начин да се изтъкне“ и ролята, която македонската общност имала „в САЩ през последните 150 години“ и т.н. Тъй като това е поредният напън на неомакедонистката емигрантска пропаганда в САЩ да заграби българското етнокултурно наследство в Северна Америка – дори с цената на едно компрометиране на американския Сенат и президентът на Съединените щати, е редно да с даде отговор на основните въпроси, съдържащи се в тази повтаряща се фалшификация на историческата истина.

Първо, в науката отдавна е доказано по безспорен начин – от българските и американски изследователи, че първите емигранти от Македония се появяват в САЩ не през 1880 година, а след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Така че твърденията за появата на македонци в САЩ „преди 150 години“ не отговарят на историческата истина и са груба фалшификация!

Второ, всички християни емигрирали от Македония между 1903 и 1945 година имат ясно българско национално самосъзнание. Това се доказва от най-безспорните факти: всички те се интегрират в общобългарския емигрантски контингент и не създават отделни обществени и политически организации. През 1913 година македонската българска емиграция в САЩ влиза в състава на „Българомакедонския народен съюз“ (БМНС), а през декември 1918 година в „Македонобългарският Централен комитет“ (МБЦК). В наименованието и на двете тези организации се подчертава изрично „българомакедонският“ облик на хората.

Трето, всички емигранти от Македония до 1945 година говорят и пишат само и единствено на литературен български език, защото „македонският език“ е създаден по заповед на Й. Б. Тито през есента на 1944 и 1945 година.

Четвърто, по тази причина всички книги, брошури и вестници издавани от БМНС – в. „Свобода“, а от 1922 година и печатната трибуна на „Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия" (МПО) - в. „Македонска трибуна“, са издавани само на литературен български език. Достатъчно е да се видят годишнините им в централните библиотеки на САЩ.

Пето, всички официални документи – устави, окръжни писма, отчети и разпореждания издавани от БМНС и МПО са написани само на литературен български език. Поради това, предлагаме на Негово превъзходителство – посланикът на САЩ в София, да призове американските конгресмени да посетят Архива на ЦК на МПО в гр. Форт Уейн, щат Илиноис, за да се убедят лично в казаното. Ако там се намери само един документ написан на „македонски език“ до 1990 година, ние официално ще обявим, че хвърляме професорската си диплома в кофата за смет!

Шесто, за да предпазим висшите представители на държавната власт в САЩ от смешни грешки и обслужване на политическите тези на неомекедонистката пропаганда сред емиграцията, тук публикуваме основният документ, който разкрива кой, кога е как е създал „македонския език“, с който след 1945 година се твори новата „македонистката култура“ в република С. Македония и се обяснява тенденциозно „македонската история“. (Виж факсимилето).

Това е основният документ, който разкрива кой, кога е как е създал „македонския език“, с който след 1945 г. се твори новата „македонистката култура“.

Оригиналът на този документ се съхранява в градския архив на град Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо №2625, от 6 май 1945 година, подписано от министър председателя на ФНРМ Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие, как точно да се изпълнява правителственото постановление. Запознаването със съдържанието на този оригинален документ води до следните изводи:

Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ е издаден декрет, за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944), 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“. От документа, който публикуваме, обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да „влегуе ведната во сила“!? Процесът реално започва едва в края на май 1945 година. И то не по „естествения избор на македонския народ“, а с декрет, подписан лично от премиера на Македония Л. Колишевски и министъра на просветата – Н. Н. Минчев. Защо? Защото през есента на 1944 г. учебната година в училищата на Македония е започнала и практически е било напълно невъзможно новият език и неговата писменост „да влегуе веднага во сила“. Учителите не се познавали новата политизирана азбука, измислена от ЮКП, а децата са пишели с текстове на български език. По същите причини новата писмена система не е въведена и през втория учебен срок. Затова през май 1945 г. Колишевски се разпорежда, (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата азбука, та от есента да я въведат в училищата. Това твърдение се доказва от чл. 2 на правителственото решение, в което е записано черно на бяло: „Ово решение влегуе во сила от денот на обявяванието“. А този ден на „обявяването“ е 21 май 1945 година!

Второ, за какъв естествен македонски език може да се говори в този случай, когато в документа се казва изрично, че на учителите се „изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската азбука“? След което е изписано и самото „РЕШЕНИЕ за македонската азбука“. С неговия Чл. 1 правителството обявява, че „Македонската азбука има 31 букви. Тие са...“ и следва изписване графичния образ на буквите. Първо в ръкописен вариант, а след това и като „стампани букви“ (печатни букви). Тази процедура доказва по неопровержим начин, че македонската азбука е наложена по чисто административен път, със заповед на комунистическото правителство. От май 1945 г. то определя с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени трябва да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален продукт.

Трето, особено важно е да се отбележи, че комунистическата власт решава и заповядва, точно кои са и „новите букви в азбуката“ въведените от комунистическото правителство. (Те са изброени - „г“ и „к“ с „акцентен знак“, плюс „s“, „ль“, „ю“ и латинското „y“). Така правителството в Скопие изрично декретира: точно какви нови букви ще се използват в новосъздавания „македонски език“ и коя от тях, кое ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви трябва да се поставя „акцентен знак“ и пр. На практика въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската азбука - Караджицата. Целта е ясна - дори зрителният образ на изписания текст на новия „македонски език“, измислен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се различава от класическия облик на една страница, изписана с българската азбука.

Четвърто, не е необходимо дълго взиране в текста на документа, за да се установи, че дори през май 1945 година правителството на Колишевски все още пише своите официални документи на БЪЛГАРСКА ПИШЕЩА МАШИНА. Това се доказва по неопровержим начин, от липсата на печатни знаци, (в използваната пишеща машина), за онези букви, които се вкарват тогава като нови елементи в графичната система на „македонската азбука“. Поради това те е трябвало да се дописват на ръка, с мастило. И то в значително по едри измерения, за да се забележат и запомнят от онези, които ще изучават и преподават новата азбука. Същото важи и за „акцентните знакове“. Те също са липсвали в българската пишеща машина, използвана от правителството на Колишевски, та е трябвало и те да се изобразят ръкописно, със синьо мастило. Колко жалко и смешно е след това, да се твърди, че „македонският език“ и неговата графична система са естествено възникнала културна реалност, базирана върху вековна духовна традиция в Македония!? Ако такава традиция е съществувала и преди 1945 г. , къде са тогава „македонските“ пишещи машини след Втората световна война? Защо е трябвало да се използва българската пишеща машина!?

Пето, в допълнение към правителствения декрет, министерството на просветата в Скопие заповядва в лексиката на новосъздавания „македонски език“ да се изхвърли употребата на твърдата гласна „ъ“ в думите. Нещо повече, дават се дори задължителни примери, как трябва да се пишат по нов начин думите в македонския език, без „ъ“: вместо „сърце“ – да се пише „срце“; вместо „дърво“ – „дрво“; вместо „кръв“ – „крв“; вместо „смърт“ – „смрт“. Целта е очевидна: да се прокарва разграничителна бразда между западните български говори и диалектите на българския език в Македония. А най-важното в този случай е, че комунистическата власт, а не друг, създава с декрета си, дори думите които трябва да влязат в новия македонски език!? В края на документа се разпорежда категорично „горното да се съобщи“ веднага от учителите, а те на свой ред да го преподават „на своите ученици“.

Изводите се налагат от само себе си: Македонската азбука като графична система на македонския език навлиза в живота на хората в РС Македония през лятото и есента на 1945 година. В този процес няма естествен избор на народа, а е налице творение на комунистическата власт, защото и азбуката, и лексиката на новия език са измислени и заповядани с правителствен декрет. Тази процедура разкрива целия примитивизъм, с който са боравили слабо грамотните комунистически диктатори в Скопие, след Втората световна война. Защото в стремежа си да се разграничат от българската книжовна цивилизация, те предлагат крайно огрубена лексика от типа на „срце“, „дрво“, кръв“, смрт“ и пр. С нея македонският диалект се огрубява и архаизира, загубвайки красотата на думите, осигурена от естественото развитие на литературния български език през вековете. 

Тази истина трябва да се разясни в Американския конгрес с официален документ, гласуван от Народното събрание на България и поднесен на посланика на САЩ в София. За да стане пределно ясно, че старата емиграцията от Македония, появила се в Северна Америка преди 50-години на ХХ век има ясно българско национално самосъзнание. Там тя пренася българския език, история и култура, които вгражда в космополитната американска цивилизация. Неомакедонистката фракция се появява след 50-години, когато от Македония за Америка заминават агентите на ЮКП, за насаждането на македонистката идеология сред диаспората. Защото ако изселниците от Македония между 1903 и 1945 година запазят и в бъдеще своето българско национално самосъзнание, няма как да се докаже логиката свързана с македонистката пропаганда за наличието на стара „македонска нация“, „македонски език“ и „македонска култура“. Така че ако в САЩ ще се гласува решение септември да се чества като време за прослава на една славянско-християнска култура, то това трябва да е месец на „българския език, история и култура“. В противен случай има опасност Конгресът и президентът на САЩ да бъдат изложени по един смешен и категоричен начин.