НОИ: Осигуровките все повече няма да стигат за изплащане на пенсиите

Решенията днес ще ускорят или забавят влиянието на демографските процеси за сегашните и бъдещите пенсионери

Приходите от осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване може да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи. Има редица фактори, които увеличават вероятността от такава опасност. Това предупреждават експертите на НОИ в свой анализ за стратегическите рискове пред управлението на държавното обществено осигуряване в периода след 2020 г.

Според анализа на първо място сред факторите са демографските процеси. Прогнозите за населението сочат, че през 2020 г. коефициентът на възрастова зависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 лица от населението на възраст от 15 и 64 г.) ще достигне 34,30.

Това означава, че на всеки 100 лица на възраст между 15 и 64 г. се падат 34 лица на 65 и повече години. В дългосрочен план тенденциите не са оптимистични – очаква се стойността на това съотношение да достигне близо 45 само за период от две десетилетия, а през 2050 г. да надхвърли 52, посочват в анализа си от НОИ.  

При сегашното законодателство  очакванията са балансът на ДОО да остане отрицателен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия период от 2019 г. до 2070 г. При 3,3% от БВП, дефицитът в ДОО се очаква да нарасне до 4,8% от БВП в края на периода.

Решенията, свързани с промяна на един или друг от параметрите на осигурителната система, могат или да ускорят, или да забавят влиянието на демографските процеси върху способността на държавата да изпълни ангажимента си към сегашните и бъдещи осигурени лица и пенсионери, посочват експертите.  

Другите фактори, които носят риск за системата, са НОИ да не може да открива грешки, нередности и измами с фондовете на ДОО, институтът да изостане от развитието на информационните технологии и да не разполага с достатъчно кадрови потенциал, за да изпълнява възложените му задачи.

Ето и шестте стратегически риска: 

1.Приходите от осигурителни вноски за ДОО да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи. Има редица фактори, които увеличават вероятността и въздействието на една
такава опасност. Сред тях на първо място са демографските процеси. Прогнозите за населението сочат, че през 2020 г. коефициентът на възрастова зависимост в старшите възрасти (населението на 65 и повече години на 100 лица от населението на възраст от 15 и 64 г.) ще достигне 34,30. Това означава, че на всеки 100 лица на възраст между 15 и 64 г. се падат 34 лица на 65 и повече години. В дългосрочен план тенденциите не са оптимистични – очаква се стойността на това съотношение да достигне близо 45 само за период от две десетилетия, а през 2050 г. да надхвърли 528. Последният актюерски доклад на НОИ от 2019 г. показа, че последиците от застаряването на населението са факторът с най-голяма тежест по отношение динамиката на разходите за пенсии като процент от БВП. При законодателство в сила към 01.01.2020 г., очакванията са балансът на ДОО да остане отрицателен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия период от 2019 г. до 2070 г. При 3,3% от БВП, дефицитът в ДОО се очаква да нарасне до 4,8% от БВП в края на периода.
Решенията, свързани с промяна на един или друг от параметрите на осигурителната система могат или да ускорят, или да забавят влиянието на демографските процеси върху способността на държавата да изпълни ангажимента си към сегашните и бъдещи осигурени лица и пенсионери.

2. Контролните механизми да не са достатъчно ефективни, за да установят и не допускат грешки,
нередности и измами с фондовете на ДОО. Това е класически риск – пропуск на контролите, присъщ за всяка
осигурителна институция по света. Непрекъснат ангажимент на НОИ е да поддържа политики срещу грешките, нередностите и измамите, за да се гарантира, че фондовете на ДОО се използват по предназначение, без отклонение на ресурси към отделни лица или организации, които нямат право на тях. 

3.Контролните механизми да не са достатъчно надеждни при защитата на информацията и активите. Информацията (физическа или цифрова), съдържаща се в информационните системи, регистри и архиви,
поддържани от НОИ, е един от най-ценните активи на института. Без достъп до такава информация, НОИ няма да е в състояние да изпълнява нормативно определените му задачи, свързани с отпускане и изплащане на осигурителни плащания, както и със създаване на гаранции, че няма злоупотреби с фондовете на ДОО. Наред с това, като администратор на лични данни, НОИ има задължението да се грижи за опазването на личните данни, да ги използва според предназначението, за което са събрани, и най-вече – да не допуска по никакъв начин нерегламентиран достъп до тях. Това е друг измежду рисковете – пропуск на контролите, който е присъщ за всяка осигурителна институция.

4. Развитието на информационните и комуникационните технологии да изпревари технологичното
състояние на НОИ. Това е риск (своеобразна възможност), който при определени условия може да бъде толериран и оползотворен. Стремителното развитие на цифровите технологии отваря нови хоризонти за подобряване качеството на предоставяните административни услуги, за комуникацията с клиентите и заинтересованите страни, за работата с данни и администрирането на осигурителните програми, както и за усъвършенстване на контролните механизми. Много осигурителни институции използват този процес като условие, благоприятстващо постигането на техните стратегически цели. Международната асоциация за социално осигуряване допуска, че основните стълбове на т.нар. „технологична революция“ са биометричните данни, цифровата идентичност, междуинституционалното сътрудничество чрез електронно правителство и блокчейн технологиите, използването на големи данни (big data) и изкуствения интелект .

5. Взаимодействието със заинтересованите страни да доведе до несъответствие между резултатите от дейността на НОИ и нормативно определените му задачи. При анализа на този риск, свързан с пропуски в съответствието, следва да се има предвид, че НОИ изпълнява, но не формулира политиката в областта
на държавното обществено осигуряване. Затова и изпълнението на стратегическите цели на НОИ се намира в
пряка зависимост от решения, вземани извън НОИ, т.е. от различни органи на публичната власт. Влияние оказват и действията на други национални организации и заинтересовани страни, а що се отнася до изпълнението на международните договори и европейските регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност – и в чужбина. Не може да се пропусне и ролята на наднационалните организации и институции, в т.ч. институциите на Европейския съюз.

6. НОИ да не разполага с достатъчно кадрови потенциал, за да изпълнява възложените му задачи. Това е риск, свързан с пропуски в съответствието. Макар и в теорията за управление на риска да се смята, че
организациите могат да упражняват пряк контрол както върху вероятността, така и върху въздействието на такива рискове, практиката там, където действат унифицирани стандарти, често е различна. В годините НОИ успя да сведе текучеството на персонала от 15,7% през 2016 г. до близо 10,0% през 2019 г. Наред с информацията, хората са другият най-ценен ресурс, с който НОИ разполага. Задържането и привличането
на служители с необходимия професионален опит и квалификация, съответстващи на високите обществени очаквани към резултатите от дейността на института, безспорно има влияние върху изпълнението на стратегическите цели. 

Коментари

Задължително поле