Носителката на „Оскар“ Никол Кидман: Няма такова нещо като перфектен живот

Интервюто е предоставено специално за „Труд“ от The Interview People

Никол Кидман е една от най-успешните, обичани и популярни актриси в света за последните три десетилетия. Тя е носителка на „Оскар“, БАФТА, „Златна мечка“ и няколко статуетки „Златен глобус“. Родена в Австралия, през 90-те години на миналия век тя се превръща едновременно в секссимвол, фешън икона и сериозна драматична изпълнителка.

Сред най-иконичните роли на Никол Кидман са във филми като „Широко затворени очи“, „Часовете“, „Мулен руж“, „Догвил“, „Студената планина“, „Далече, далече“, „Батман завинаги“, „Австралия“ и др.
Най-новият проект на Кидман е минисериал за HBO със заглавие „Големи малки лъжи“. Кидман продуцира и изпълнява една от главните роли във внушителния женски ансамбъл, който включва още Рийз Уидърспуун, Лора Дърн и Зои Кравиц.

 

Не е задължително за актрисите и дамите в шоубизнеса да се снимат голи, за да са секси

Артистите винаги разчитат на личните си преживявания и емоции, когато пресъздават образ. Аз не правя изключение.

Обичам да оставам в образ. В момента, в който стъпя на снимачната площадка, вече съм на работа, потопена в персонажа.

В „Големи малки лъжи“ ние разказваме една история, но не се опитваме да отправим послание, с което да искаме да отговорим на всички въпроси. Но колкото повече такива истории се разказват за домашното насилие с всичките нюанси и сложности, толкова е по-полезно за диалога в обществото. Защото по принцип е трудно да се говори за това.

 

– Как намерихте своята роля в новия минисериал „Големи малки лъжи”, на който сте и продуцент?

– Мисля, че бях правилния избор за ролята на Селест, поне така ме уверяваха първоначално. После се срещнах с Дейвид Кели, който написа сценария, и той ми каза, че аз трябва да изиграя Маделин. Говорихме, спорихме и в крайна сметка се разбрахме и начертахме пътя пред персонажите и поредицата. Аз взех Селест, а Рийз Уидърспуун пое ролята на Маделин.

– Доколко бяхте убедена, че трябва да бъдете Селест?

– Всеки притежава различен подход към определена роля. Понякога правиш паралел със собствения си живот, разбира се. Артистите винаги разчитат на личните си преживявания и емоции, когато пресъздават образ. Аз не правя изключение.

– Какво мислите за вашата екранна партньорка и копродуцент на „Големи малки лъжи” Рийз Уидърспуун?

– Когато четете сценария на сериала, забелязвате, че Маделин (Рийз Уидърспуун) говори постоянно. За мен това бе ужасяващо. Но никой не може да се справи с този тип роля по-добре от Рийз. Тя се справя блестящо с баланса между комедията и реалния живот. Попитах я как го постига и тя ми отвърна: „Ами, просто го правя.” Просто, но брилянтно. Аз съм нейната най-голяма фенка.

– Как се подготвихте за тази толкова трудна роля, която изисква много екранно време, интензивна работа и пълно превъплъщение?

– По принцип стоя в образ дълго време. Обичам да оставам в образ. В момента, в който стъпя на снимачната площадка, вече съм на работа, потопена в персонажа. Това е моят принцип в професията. Абсорбирам състоянията на жените, които пресъздаваме, влагам цялата си любов в епизодите. Търся истината. А да намериш истината, е трудно.

– Вярвате ли в перфектния живот?

– Няма такова нещо като перфектен живот. Не съществуват подобни абсолютни неща, хората се опитват да оцеляват и точно този процес ние описваме в „Големи малки лъжи”. Основата на сценария на минисериала е книгата. Изследваме непознатото и начините, по които се самозалъгваме, проекциите, които постоянно извършваме в реалността. Това е творба за нашите недостатъци. Толкова по-приятно е когато осъзнаеш, че ние като човешки същества сме изтъкани от противоречия и недостатъци и може да си помагаме един на друг.

– Домашното насилие е сериозна и широко отразявана обществена тема. Вие играете ролята на жена, която е жертва на насилие в дома си. Как подходихте към тази толкова травматична територия?

– С известна доза неохота. Аз съм ангажирана с каузата на ООН по въпросите на жените, наясно съм с тежки теми като военни престъпления и домашно насилие. В минисериала ние разказваме една история, но не се опитваме да отправим послание, с което да искаме да отговорим на всички въпроси. Но колкото повече такива истории се разказват за домашното насилие с всичките нюанси и сложности, толкова е по-полезно за диалога в обществото. Защото по принцип е трудно да се говори за това. Бих желала отново да подхванем тази тема след премиерата на минисериала. Има толкова важни неща като сексуалното насилие и изнасилванията, с които всички ние трябва да се занимаваме. Смятам, че „Големи малки лъжи” е едновременно трогателен, забавен и опустошителен.

– „Големи малки лъжи” е вдъхновен от литературен бестселър. Какво ви привлече към историята?

– Много рядко може да се намери четиво за силен и интригуващ женски образ. А тази книга имаше цели пет такива. Това ме привлече към историята. Идеята за минисериал – също. Форматът предлага много предизвикателства и възможности. Тонът на историята е особено важен и атрактивен – едновременно сериозен и изпъстрен с хумор. В началото на работата по екранизацията пред мен стоеше въпросът как да накараме тази история да проработи в продължение на седем часа, колкото е времетраенето на целия минисериал. Това предизвикателство превърна работата в изключително вълнуващ процес за мен.

– Друг важен подсюжет в „Големи малки лъжи” е детският тормоз в училище. Как подходихте към темата?

– Това е само един от елементите, които образуват драматичната и драматургичната динамика на историята. Моята героиня има момчета близнаци. В епизодите разработваме въпроси като домашно насилие, начинът, по който разводът се отразява на психиката на подрастващите, комуникацията между родители и техните тийнейджъри. Опитахме се да погледнем сериозно на темите, но в развлекателна рамка. Желанието ни е заедно с хората, които ще го гледат, да започнем един голям разговор.

– Може ли този минисериал да бъде определен като феминистки?

– Не бих казала. Не мисля за „Големи малки лъжи“ като за произведение с определено послание. Не е феминистки. Не бих желала да бъда човекът, който да казва на публиката как трябва да се чувства, защото историите, които разказваме, са лични и всеки ги приема така. Творбата може да значи едно за някой зрител и съвсем друго за друг. Бих желала да се започне разговор, дискусия. Есенцията на „Големи малки лъжи“ е женското приятелство и силата на дамите да се защитават взаимно, когато се обединят. Но е необходимо да се гледат всичките седем часа от минисериала.

– Какво най-много обичате в новия си проект?

– Това, че никоя от жените не е такава, каквато изглежда в началото. Също така трябва да кажа, че работата по епизодите всъщност за мен не беше работа. Не го чувствах като някакво професионално задължение. Личният ни живот се преплиташе с живота на нашите героини. Снимахме сцени в кафене, произнасяхме си репликите от сценария, а после се връщахме на темите от реалния си живот и продължавахме разговора. Беше забавно.

– Жените често са оценявани с много свиреп стандарт в Холивуд. Има много малко големи роли за застаряващи актриси и външният вид е водещ фактор за напредване в кариерата. Какво мислите за начина, по който холивудската индустрия и система третира дамите?

– Много е важно да не съдим другите, да не сочим с пръст, да не бъдем толкова обсебени от повърхностни неща. Това се опитвам да предам и на своите деца. Аз не желая да бъда от хората, които алиенират и отхвърлят другите. Трябва да сме внимателни и хуманни. Добротата и състраданието са толкова важни в днешния ни свят. Трябва да сме отворени. Но Холивуд може да бъде жесток. Не само Холивуд. Помня как още в гимназията се прибирах разплакана при майка ми ако някой ме беше обидил или нагрубил. Светът е суров. Но любовта и топлотата, давани на децата, докато растат в дома, е важно условие за бъдещ социален просперитет. В нашия бизнес суетата е невероятно необходима, тя е част от тъканта на шоуиндустрията. Но нещата може да се правят фино, с класа и стил. Не е задължително за актрисите и дамите в шоубизнеса да се снимат голи, за да са секси. Вече съм свикнала със средата и условията, но в началото ми беше страшно странно да позирам за снимки по червени килими и премиери.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. “ Не е задължително за актрисите и дамите в шоубизнеса да се снимат голи, за да са секси.“ Не е задължително,но е желателно.За да радват мъжките очи.

  2. „Родена в Австралия, през 90-те години на миналия век“ ????
    Родена е през 1967 г.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.