Нямах идея, че г-н Христо Грозев е "най-известният разследващ български журналист". Няколко пъти съм се блещила невярващо на негови статии, с оглед на факта, че са се оказвали дълбоко неверни. 

Помня как седмица след началото на войната в Украйна беше написал, че “Русия вече е изчерпала практически всичките си военни ресурси в нападението срещу Украйна. Ресурсите на Русия ще стигнат до неделя (6 март 2022), след което ще рухнат.”

Помня изказването му "За руските служби войната е загубена. Превратът срещу Путин е неизбежен" преди около 6-7 месеца.
Помня изказването, че "Слуховете за смъртта на Путин са психологическа операция на украинските служби, които, естествено, имат право, и се занимават с контрапропаганда, включително с такива слухове”. Помня колко ме порази това „естествено”, което валидира лъжата и манипулацията като част от арсенала в тази и така мръсна война. 

Помня, че още април беше заявил, че "До няколко дни ще публикуваме разследване за парите, които Москва дава на български медии" - и до ден днешен ни-що.

Тост, никога не съм го възприемала като сериозен журналист. Вчера научих, че е медиен магнат с неизяснени контакти с Пеевски и Цветан Василев покрай сделката с WAZ, а в статия на Съюза на българските журналисти прочетох коментари на български журналисти, които се разграничават от г-н Грозев.

И казвайки всичко това, ще заявя, че дипломатическата позиция на България трябва да е в КАТЕГОРИЧНА ЗАЩИТА на г-н Христо Грозев. Недопустимо в чужда държава да преследва български гражданин, когато не става дума за тежко престъпление. 

Разбира се, мнозина ще си спомнят, че такава е била позицията ми и за Асанж и за Сноудън. Не че поставям г-н Грозев редом с фигури като Асанж и Сноудън, но принципът е същият. А принципите следва да се спазват.
Пълна и безусловна свобода на словото, като основен стълб на демокрацията.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)