Мрачната прогноза на Forbes се сбъдва

През април 2013 г. датският журналист Кристенсен Ларс публикува статия в американското списание Forbes под красноречивото заглавие „Бедната Европа. Какво бъдеще да очаква ЕС”. В него Кристенсен даде мрачна прогноза за бъдещето на страните от ЕС: „Данъците ще се повишат значително в сравнение със сегашните нива. Ще се появят нови преки данъци за ЕС, които ще отиват директно в европейския бюджет. За тези, които искат да напуснат ЕС, ще бъдат въведени огромни данъци и глоби... В редица "региони", известни преди като Испания, Италия, Гърция и други, ще възцари колосална бедност. Огромната, нарастваща сила ще бъде съсредоточена в ръцете на немците (и на французите в знак на признание за тяхната подкрепа).

„Целият ЕС ще изпадне в икономическа стагнация“, прогнозира Forbes. “А финансовият сектор ще се премести в САЩ, Китай, Хонконг и Сингапур. Промишлеността ще отиде в Азия. Младите, талантливи и образовани хора ще се заминат колкото е възможно по-далеч. Въпреки това ЕС ще заеме водеща роля в символичните и ирационални дейности като борбата с емисиите на въглероден диоксид, подкрепа на екологично чистите и зелените компании и други скъпоструващи и икономически неуспешни проекти. Свободата на словото ще бъде потискана все повече и повече... Политическата коректност ще достигне до безпрецедентни размери".

И ето, само след 8 години по-късно прогнозите на Forbes се сбъдват. Евростат публикува данните за икономическото положение на жителите на Европа за 2020 г. Данните не са много обнадеждаващи, но за Гърция например са „просто сърцераздирателни“, пише гръцкият вестник „Руската Атина“. Гърция лети към пропастта, където 27,5% от нейното население е застрашено от бедност. По-лошо е положението само в Румъния и България. Гърция е следвана от Испания по бедност (27%).

В същото време средният показател на бедност в ЕС е 21,9%. В Гърция на границата на бедността или на социална изолация са 31,5% от младите хора (под 18 години), а още други 19,3% от хората над 65 години са изложени на риска да обеднеят.

Ако се обърнем към Румъния, виждаме, че в нейните бедни села „хиляди хора живеят само като пътуват до богатите страни на ЕС, където работят, събират празни бутилки и просят. Създадена е цяла инфраструктура за организирани пътувания от тези села до западна Европа".

Но обедняват и европейските страни, които преди това се смятаха за богати. Във Великобритания например, според Министерството на труда и заетостта, през март 2020 г. е имало над 14,5 милиона души, живеещи под прага на бедността. Добър пример за сегашното състояние на нещата в кралството може да се види в опашките за безплатна храна, които редовно се образуват в Лондон и другите градове.

А в Италия, журналист от Repubblica описа преживяванията си в Милано в пунктовете за помощ с храни: „Изумени и уплашени хора от средната класа, опитвайки се да запазят своето достойнство, стоят навън в дълги опашки и чакат за своята порция от купа с гореща супа. Това е днешно Милано, но то изглежда като Уолстрийт от 1929 г. Тази нова цифра от 2 милиона нови бедни, е публикувана от италианската статистическа агенция след една година на пандемия... Това не са бездомници или асоциални елементи, а представители на буржоазната средна класа, хора, които благодарение на своя труд напуснаха градските по-нисши класи и преодоляха социалните бариери".

Бедността се разпространява дори и в най-богатата страна ЕС – Германия. Според Süddeutsche Zeitung „До края на август 2020 г. доходите на 15,5 милиона семейства в Германия са спаднали значително. Според правителствен доклад пандемията е засегнала предимно „работниците с ниски и средни заплати. Възможностите за излизане от „бедността“, „нестабилността“ и „по-ниското средно ниво“ „намаляха значително от началото на 1990-те до началото на 2000-те години и оттогава остават на ниско ниво“.
От началото на 1990-те години на миналия век, отбелязва Spiegel, в Германия разликата между богатите и бедните се е увеличила значително.

„Ние виждаме, че семействата, които някога бяха паднали под прага на бедността, все повече остават под този праг на бедността“, казва Филип Вочак, научен сътрудник в Центъра за социални изследвания на WZB в Берлин. Сред хората, които са живели в относителна бедност през 2018 г., 88% от тях вече са се озовавали под прага на бедността поне веднъж през последните години.

Най-висок риск от бедността в Германия съществува сред самотните майки и бащи, които са 41%. Също така е висока тази цифра и за хората с диплома за завършено образование и без допълнително професионално образование (35%) и за мигрантите от първо поколение (29%). Освен това се засилва чувството за неравенство в разпределението на доходите сред населението, подчерта Spiegel.

В ЕС живеещите под прага на бедността са тези, които получават по-малко от 60% от средния доход за страната. Например в Германия хората с доходи под €942 на месец живеят в крайна бедност. Това не е изненада, тъй като разходите за наем и сметките за комунални услуги, електричество, газ и отопление в Германия и в цяла Европа са значително по-високи, отколкото в Русия. Данъците също са много по-високи.

Както отбелязват от Конфедерацията на европейските синдикати, ЕС все още не е въвел единната минимална работна заплата. „Истинското състояние на нещата в ЕС са че, 24 милиона работници в целия ЕС получават минимален доход и живеят под прага на бедността“.

Хората не очакват коригиране на тази ситуация. Особено сега, когато цените на електроенергията и газа в Европа скочиха до небето, а икономиката, подкопана от локдауните, не излиза от кризата. Не само Гърция, но и цяла Европа лети към пропастта на бедността.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)