Неизвестните нови борби на Македония

Среди в Скопие подемат манипулираните от комунистическа България факти около спасяването на българските евреи и депортирането от „новите земи“

Цар Борис III не е имал полезен ход

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Макар че са изминали 79 години от най-драматичните събития, свързани с евреите в България и администрираните от нея Вардарска Македония и Беломорието, съдбата им продължава да бъде разделителна линия в нашето общество. От този факт умело се възползват определени среди в Скопие, които хулят образа на страната ни като спасител.

Най-новият израз на това отношение е писмото, което 50 организации изпратиха до премиера Кирил Петков. Те искат да се извини за „депортацията на 98% от македонската еврейска общност от страна на тогавашното царство България“. Като се опират на отхвърления от обществото т. нар. Народен съд, днешна България е обвинена, че „с отмяната на присъдите през 1996 г., произнесени от Народния съд през 1945 г., целенасочено изтрива своята мрачна история и по този начин изкривява истината за Холокоста“.

За пореден път в дъното на тази кампания е Обединената македонска диаспора - организация, използвана от Скопие за лобистка дейност в САЩ, нашумяла наскоро с изпълнената с фалшификации инициатива за „Месец на македоно-американското културно наследство“ и кампанията срещу създадените още през 1922 г. Македонски патриотични организации, тъй като били „пробългарски“. За да се разберат мащабите на поредната кампания, трябва да се има предвид, че въпросното писмо освен до премиера Петков, е изпратено и до държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, Американската комисия за международна религиозна свобода, Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент и други официални институции.

Проблемът за съдбата на македонските евреи отдавна е дискутиран между българската еврейска общност в Израел и МПО, като първите контакти са през 1957 г. Излизащият в Тел Авив в. „Фар - Трибуна“, в броя си от 4 ноември 1962 г. публикува обширен материал за проведения през септември същата година 41-ви конгрес на МПО. Отбелязва се „масовото му посещение от македонските българи в Северна Америка. С хиляди българи от Македония, живущи из всички щати на Америка и Канада и представляващи всички околии на разпокъсаната им първоначална родина, се бяха стекли в Бъфало. Пламенният патриотизъм на македонския българин е добре познат“. Изключително важна е констатацията на израелския вестник, че по отношение на Македония, Хърватско и Словения, „събитията от 1941 г. са потвърдили, че Югославия е едно изкуствено творение“.

Органът на МПО в. „Македонска трибуна“ също дава отзиви за израелското издание „Фар - Трибуна“. През 1962 г. се подчертава, че той „е независим информационен вестник, издаван на български език... Излиза ежедневно в 12 страници, а веднъж месечно в 30 страници. Разпространен е особено много сред евреите, които напуснаха България и Македония и се настаниха в своята прародина Израел“.

По това време не са отправяни директни обвинения към България за трагичната съдба на македонските евреи през 1943 г. През 1961 г., израелският в. „Фар - Трибуна“ е сред първите, които оповестяват фактите по делото срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман. Като цитира думите на Айхман, че „цар Борис III ни попречи да избием българските евреи“, изданието обявява, че „показанията му за ролята на цар Борис III реабилитираха българския владетел“.

През 1967 г. обаче е направен първият опит за изопачаване на събитията. Тогава във Франфурт на Майн започва съдебен процес срещу бившия нацистки посланик в София Адолф Бекерле, който е обвинен за убийството на над 11 хил. евреи от „новите земи“. В ЦК на БКП са разтревожени, че в обвинителният акт „има редица моменти, които не са в интерес на нашата страна“, най-важният от които е, че „спасяването на евреите в България се приписва на цар Борис“. В същия документ се заявява, че „това не бива в никакъв случай да се допусне“, а да се налага мнението, че „спасяването на евреите в България... е резултат от борбата на БКП и българския народ против фашизма“.

Така не някой друг, а комунистическа България първа започва да манипулира фактите около спасяването на българските евреи и депортирането от „новите земи“. Целта е да се разобличи политиката на цар Борис и да се „докаже“ негова вина. За целта на процеса срещу Бекерле през 1967 г. е изпратена документална лента от извозването на беломорските евреи към Лом. Експертиза през 2012 г. обаче установи, че вагоните не съответстват на българския стандарт, а надписът „БДЖ“ върху тях е слаган допълнително на самите кадри. Има информация и за други, още по-страшни документни фалшификации!

Така постепенно започват да се премълчават важни факти като този, че през април 1941 г. Югославия подписва капитулацията си пред Германия и Берлин става върховния военновременен суверен на нейната територия. Именно в това си качество „новите земи“ са предоставени за администриране от България, но върховната власт остава в германски ръце. В тях остава и югославското държавно имущество, поради което стопанството в тези територии е приобщено към Райха. Дори и часовото време е уеднаквено с това в Германия, а не с България.

Освен това „новите земи“ са военнооперативна и единствената комуникационна зона по ЖП линията Белград- Солун с германската администрация в Гърция. През нея непрекъснато се транзитират германски войски, оръжия и стоки. Функционират и германски комендатури, които се месят в работата на българската администрация. Германия ясно заявява, че в никакъв случай не може да се говори за териториални промени преди края на войната, поради което не разрешава в „новите земи“ да се дава българско поданство. Когато въпреки това такова е дадено само на българите, германското командване „Зюд-Ост“ протестира и настоява наредбата за поданство да бъде отменена. Що се отнася до местните евреи, още на 4 декември 1941 г. Германия заявява, че те като поданици на победена от нея държава попадат „под силата на... 11-та разпоредба към имперския граждански закон“.

Това предопределя събитията през 1943 г., когато Германия като върховен военновременен суверен си иска евреите югославски и гръцки поданици. Нацистите поемат контрола над евреите в гара Скопие и пристанище Лом, от където сами извършват депортацията с 3 германски влака и с 3 сръбски и 1 австрийски параход.
Днес може да се спори дали българската администрация е можела да не предава местните евреи. Германските войски обаче са били в Македония и документи на Абвера сочат, че още през 1943 г., при евентуална българска съпротива, Германия е била готова да употреби военна сила срещу България и да обяви „независимост“ на Македония. Няколко дни преди депортацията, в Скопие са прехвърлени допълнително немски части от Сталинград.

За всичко това цар Борис си дава сметка и затова чрез бившия началник на своята канцелария Георги Кьосеиванов води тайни преговори със САЩ за изселване на евреите към Палестина. Идеята за спасяване на 60 000 - 70 000 евреи от България е съобщена на 27 март 1943 г. в Белия дом от американския президент Рузвелт и държавния секретар Кордел Хъл на британския външен министър Антъни Идън. Срещу инициатива „да изведат всички евреи от страна като България“ обаче Идън възразява с аргумента, че „ако направим това, тогава евреите по света ще искат да направим подобни опити в Полша и Германия“.

При това положение България не е имала полезен ход, но тя категорично не е депортирала евреите от „новите земи“ към германските лагери на смъртта. Днес скърбим за онези повече от 11000 евреи, намиращи се под българска гражданска администрация в „новите земи“, които са депортирани от германските нацистки власти и убити в лагера на смъртта Треблинка.