Когато през 2017 година Миглена Кунева обеща да повиши учителските заплати при едно пролетно гостуване на синдиката на преподавателите, Бойко Борисов реагира яростно и каза да обещава подобни неща, когато е намерила пари да финансира изпълнението на обещанията си. Малцина си давахме сметка, че премиерът в коалицията с останките от Реформаторския блок възнамеряваше да изплагиатства идеята ѝ само шест месеца по-късно и залагайки увеличение на учителските заплати в няколко последователни бюджета, считано от този за 2018 година, с което се превърна в герой на съсловието и до днес.

На това напомнят и днешните намерения на управляващите да ограничат рекламите на хазарт само няколко седмици, след като подобни предложения внесоха от „Възраждане“. „Очевидно важно е не само какво се приема, но и кой го предлага би казал повърхностният политически анализатор“. Тук обаче залогът е много по-голям, а самият хазартен въпрос е далеч по-многопластов, и трябва да се вземат предвид страшно много фактори, преди да се предложи успешната регулация.

На първо място трябва да се знае, че в хазарта отиват невероятно много пари. Дори за малка държава като България смело може да се предполага по косвени доказателства като приходите от облагане, например, които обхващат само легалния сектор, че за залози у нас се пръскат поне по четири, а най-вероятно и по пет лева на всеки 100, създадени от икономиката. Подобно ниво на преразпределение надхвърля събирането на приходи от подоходен данък и данък печалба взет заедно. Надхвърля и постъпленията от облагане на акцизите и по същество са пари с много по-различен статут от всички останали. Ако човек дава пари за нещо, той най-често получава нещо насреща. При залозите хората получават емоция и вълнение дали ще си получат даденото умножено, или ще загубят.

Затова, преди да се отговори на въпроса как да се рекламира хазарта, трябва като общество да знаем каква роля очакваме той да играе. Добрата новина е, че България е сред най-напредналите държави в производството на технологии за залагания и това не отрежда голям шанс парите все пак да останат тук, макар и с преразпределена собственост. Тревожната новина е, че това е сектор, постигнал невероятно високо технологично ниво. Подобно на финтех компаниите и банките, онлайн букмейкъри и казина имат собствени системи за личностна идентификация, така че човек да може да се регистрира и персонифицира директно. Желанието на операторите да улеснят хората с пари да се разделят с тях води до създаването на виртуална и допълнителна реалност, която създава изцяло нови усещания. Физическите казина предлагат безплатен алкохол, с който човек може да замъгли съзнанието си, но да продължи да залага, вече далеч не толкова ефективно. Край Свиленград в момента се строят хотелски комплекси с петцифрен капацитет от легла за да привличат клиенти от Турция, а градът подобно на Лас Вегас има потенциал да стане един от най-богатите именно благодарение на инвестициите с цел развитие на хазарта в областта.

Миналия февруари за втори път в живота си влязох в казино с идеята да залагам (първият беше през 2005 година). С приятели си поставихме лимит за загуби до 20 лева. Със залози по 20 стотинки почти незабавно направих 20 лева, тоест стократно умножих залога си с единична печалба, като в изумлението си извиках. В този момент половин дузина от другите играчи се струпаха да видят на коя игра и коя машина е паднала печалбата. Огледах се и видях, че освен с двамата приятели, които бяхме дошли да приключим ергенския запой, останалите бяха там, възлагайки житейските си надежди на тези машинки. И един от съучениците ми от прогимназията, намиращ се там независимо от нас, почти в несвяст от опиянението, продължаваше да залага.

Когато се търси регулация на хазарта, въпросът е не само до рекламирането, но и до това на кого се позволява да залага. Ограничението човек да не бъде допускан, ако преди това се е регистрирал в списъка на НАП, работи само във физическите казина. Реално той може, и мнозина го правят, да продължи да залага през свои приятели онлайн. За обследване е и връзката между хазарта и проституцията като най-бърз и лесен източник за пристрастените жени да си набавят нови пари за залагане.

Може да се разсъждава каква трябва да бъде ролята на държавата като хазартен оператор. Затова как Симеон Дянков допусна Държавната лотария да се съсипе, първо вливайки я в тотализатора, и накрая окончателно да се спре, отваряйки път за частните лотарии, от чието облагане държавата пропусна да събере половин милиард за пет години през втората половина на миналото десетилетие.

Днес в защита на хазарта скачат спортните клубове, медии, артисти – хора от всички сфери които претендират, че държавата трябва да ги подкрепя но или не го прави, или не го прави достатъчно. Освен, че тотализаторът отчислява за спорта, частните оператори обличат цели юношески и аматьорски отбори, национални отбори, поемат организацията на събития, все с мисълта, че ще се позиционират по-близо до публиката и потенциалните клиенти. Това освен очевидно на повърхността прави актуален въпроса правилно ли е хората на изкуството и спортните звезди, които би трябвало да са пример и да въплъщават ценности, да с застъпват за корпоративни интереси (ако ще го правят, нека излагат аргументи, а не да пробутват търговски послания, ползвайки популярността си като залог за доверието, което получават), или държавата би могла да заеме по-голяма роля. Било то чрез собствени игри, или чрез значително повишаване на облагането, така че в крайна сметка същите пари да стигат до спорта и изкуствата но през бюджета, а не през компании, които целят да придобият влияние върху социални процеси.

Нивото на инвестиции в технологии при мащаба на пазара, който операторите достигат, прави капиталовложенията микроскопични в сравнение с оборотите и едно повишаване на облагането със сигурност може да бъде понесено, защото възвращаемостта на капитала ще остане висока.

Към това няма как да не прибавим и факта, че днес хазартните оператори са едни от най-могъщите рекламодатели в страната. Когато прохождах като журналист, главните ни редактори ни предупреждаваха да внимаваме с банките и мобилните оператори, защото са най-големите рекламодатели. Днес букмейкърите са на първо място и това е повод за сериозен размисъл в какви зависимости изпадат медиите ни спрямо букмейкърите.

Тази тема трябва да обхване и факта, че не може забраната да влезе в сила веднага и да наруши договорни споразумения, върху които телевизии, спортни организации и други структури са формирали годишните си бюджети. И ако поради ограничения загубят тези средства, може да не успеят да наваксат загубата. Това не значи отказ от ограничения, но търсене на правилните ограничения и те да влязат в сила поне от началото на идната година, за да могат всички зависими от тези промени да се подготвят.

Всичко това изисква към хазарта най-после да се подходи с аналитичност. Ако до 2020 година почти всички промени целяха да опазят лидерската позиция на бизнес, свързани с Васил Божков, днес хазартът няма персонификация, а е разпределен между компании, често с непознати за обществото собственици. Те плащат за реклами на самия бизнес и за пълно мълчание на медиите, когато става въпрос за лицата зад тези компании, техните печалби, устройството на бизнес моделите им.

Твърдението, че ограничаването на рекламите би тласнало хората към сивия сектор, е спорно, доколкото казината и онлайн сайтовете ще продължат да съществуват и хората ще са максимално улеснени да залагат там, а не да ходят по мазета да хвърлят зарове. Това обаче също може да се оцени, като се стъпи на емпиричния опит и проучванията в държави с по-напреднало законодателство, които проследяват и връзката между промените в него с ефектите за обществото. Между двете крайности – пълната свобода в Англия и пълните ограничения в Италия и Белгия, България трябва да намери своя модел и най-после да разработи плътно, обхватно и качествено законодателство.

В този смисъл можем да се надяваме, че след 20 години председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС, който има главна роля в голяма част от промените на хазартното законодателство досега, най-после ще се е поучил от грешките си и няма да предложи поредното недоносче.

Между другото, сещам се за още един исторически пример. Последната редакция на закона за хазарта от времето на Симеон Дянков толкова безсрамно ограничаваше залозите извън една-две фирми, чиито собственик днес е обвиняем, че дори самите ГЕРБ не посмяха да приложат закона, а завещаха проблема на кабинета „Орешарски“.

Изхождайки от всичко това, спокойно можем да предположим, че и сегашните рестриктивни промени ще се окажат предпоследни. Докато настъпи време да влязат в сила, вече ще има нов парламент, а водещите политически сили може да са намерили спонсори за кампаниите измежду хазартните оператори и да са събрали ангажименти за безкритичност от медиите, които зависят от хазартни реклами. След това днешните рестрикции може се смекчат, с обяснение, че е има по-задълбочено вглеждане и накрая ще се окаже, че днес наблюдаваме поредния театър.

От "Гласове"