Океанологът доц. д-р Виолин Райков пред „Труд“: Най-лесно е да се обвиняват рибарите за умрелите делфини На Турция се пада над 80 на сто от улова в Черно море

Има ли масов мор на делфините и кои са причините за смъртта им? За златната треска за бяла мида и дали трябва нов регламент,за да спре войната за улова й? По тези въпроси и за новата програма „BlackSea4Fish“, която ще даде цялата картина на рибния ресурс в Черно море, разговаряме с известния у нас и в Европа ихтиолог и морски еколог доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология към БАН във Варна.

– Доц. Райков, и това лято почти през ден има съобщения за изхвърлени мъртви делфини. Както „Труд“ писа, ВАП проверява зачестилите случаи на масов мор. Учените изясняват ли причините и има ли основания за тревога?
– Всяка година в различни периоди и на различни места по крайбрежието наблюдаваме трупове на делфини в различен стадий на разлагане. Обикновено те са от двата вида – муткур и афала, обикновеният делфин по-рядко се наблюдава, макар че има изхвърлени трупове и от този вид. Делфините умират от причини, сходни при тези на човека – старост, болест и т.н. Фрапиращото е, че много от причините са свързани с човешка дейност – различен тип шумови и химически замърсявания, които стресират тези животни, особено млекопитаещите, отделянето, за които от майките им за повече от 3 часа, е фатално, защото умират от глад.

– Ставаше дума и за морбили.
– Болести като морбили, което е вирусно заболяване, води до висока смъртност при делфините, защото предизвиква пневмония и загиват. Те нямат естествен имунитет, за да се преборят. Друга причина е влиянието на риболова, но искам да подчертая, както много пъти съм го казвал, че най-лесно се обвиняват рибарите, тъй като връзката между хрилните мрежи за калкан и делфините е пряка. Но това е само една от причините и не можем да кажем, че за масовата смъртност са виновни мрежите на рибарите.

– Има ли решение този проблем?
– Проблемът ще продължава да съществува. Трябва компетентните органи – МОСВ, МЗХГ в лицето на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, да работят заедно. В България никой не прави аутопсия на делфините. Ветеринарните лекари не са обучени за това, тъй като има специфика при аутопсията на морските бозайници, а и се касае за патоанатомично доказване за причината на смъртта при всеки един случай. Поддържаме връзка с мои колеги учени в района, които работят по проблемите на делфините в Черно море. От няколко дни имам сигнал от Украйна за намерени необичайно много мъртви делфини, където също твърдят, че причините са различни- едни умират от старост, други от болест, трети от мрежи. По-страшна е ситуацията, когато има епидемия и тя не може да бъде овладяна.

– Преди време рибарите твърдяха, че делфините им изяждат рибата, има ли резон в подобни твърдения?
– Не, това звучи смешно, делфините съществуват много преди човека. Тези рибари, които го твърдят, не са професионалистите, които цял живот са в морето, а любителите. Делфините ядат голямо количество риба на ден, но те не са причината за намаляване на рибните ресурси.

– А, знае ли се колко са намалели делфините, казват, че някога са плували на стада по 1000-1200?
– Делфиноловът е съществувал някъде през 50-60-те години на миналия век, гонили са ги, обграждали са ги с кораби с цел да ги обстрелват с пушки. 40-50 години от тогава не са правени някакви сериозни изследвания, освен спорадични, за да може да се направи сравнение. Реално погледнато, те са стотици хиляди, като най-многоброен е обикновеният делфин, който прави далечни миграции в търсене на храна на големи стада. Най-малоброен е муткурът, а по средата е афала. Най-много делфини има край украинския и грузинския бряг, където има повече ресурс, заради миграцията на сафрид и хамсия, които се застояват там за зимуване. Делфините следват плячката си там, където тя се струпва.

– От няколко години има златна треска за бялата мида. Рибарите искат нов регламент за улова й. Какво трябва да се направи?
– Има два вида бяла мида, която се търси – хамелеа галина и донакс. Едната е повече в прибоя, а другата от 5 до 30 м от брега. Те се изкупуват за традиционната паеля в Испания, за спагетите в Италия. В Гърция също се консумират, защото са деликатес с доказани качества и държат добра цена. Единственият разрешен способ за улова й е чрез ръчно събиране. Прибоят е много чувствителна зона, в която има ларви, извършва се биологичен обмен на вещества и за това не са позволени по-инвазивни уреди като драги, хидравлични и механични уреди, които да ровят дъното. Но ефективността на събирането с ръчна драга е много ниска, ако се гонят количества, както се предполага.

– Какво е отношението на гилдията при този проблем?
– Рибарските асоциации се обединяват около мнението, че трябва да се регламентира този улов, да се каже къде е разрешен, да се определят зони, да се въведат забранителни периоди, когато бялата мида се размножава. Тя се размножава през по-голяма част от годината и една забрана би отворила прозорец от два-три месеца за улов. Това може да стане с промяна в Закона за биологичното разнообразие и в Закона за рибарство и аквакултури. Браншът е прав да иска регламент, защото в него са производители, които са инвестирали в кораби, във фабрики, в пакетиране и етикетиране на стоката, спазват определен стандарт, хигиенни норми, а бракониери работят на тъмно и изнасят бялата мида в чували, което е извън закона. Без ясни правила е все едно „да ловиш риба в мътна вода“. Но трябва да се прецени и да се намери балансът, защото от една страна е социално-икономическият интерес, а от друга – екологичният проблем. Ако трябва да черпим от чуждия опит, в съседна Турция унищожиха целия си експлоатационен запас, разровиха си дъното и вече нямат ресурс. Същото се случи и в Италия на Адриатика, където заради големия търговски интерес се започна изкуствено отглеждане в аквакултурни ферми, но инвестицията е скъпа. При улова у нас, ако не се използват скъпи хидравлични усъвършенствани драги, се влагат по-малко средства.

– Върнахте се преди дни от Италия, в какви форуми участвахте?
– Бях сред поканените експерти от 28-те държави членки на ЕС, които оценявахме националните програми за събиране на данни в областта на рибарството. Страните предават своите доклади за миналата 2016 г. до 31 май. С радост и задоволство мога да кажа, че имаме значителен напредък, тъй като България имаше доста пропуски през последните години в едни или други модули. Това е благодарение на ИАРА, където работят много амбициозни и квалифицирани специалисти, и на съвместната работа с Института по океанология към БАН. Напредъкът е по отношение на икономическите данни – флот, кораби, киловати мощност на двигателите им, биологични данни, провежданата политика по рибарство, която включва научните изследвания.

– Каква е картината по отношение на рибните ресурси в Черно море?
– Знаете, че местните видове са трицона, попчета и калкан. При калкана има леко подобрение, биомасата се качва и в България, и в Румъния. Запасите у нас са около 1000 тона, в северната ни съседка -1200-1300 тона, а в Украйна минават 1600 т. Цацата не е в преексплоатация. Няколко години подред имаме квота от 8000 тона, но изпълнението е далеч под нея. Най-голям е проблемът с акулата, която според Конвенцията за биологично разнообразие е изчезващ вид. Акулата е застрашена както в световен мащаб, така и в Черно море. В нашия ареал е бодливата черноморска акула. През последните години всички черноморски държави обявяват, че не я ловят целево, а попада в приулов (случаен улов, б.р.). За България декларираният за миналата година целеви улов е много голям –около 123 тона. Акулата е в критично състояние, на ръба на изчезването и според мнението на учените трябва да се вземат комплексни мерки и да се задейства веднага друг план за управление на запаса.

– Защо е важно тя да се съхрани като биологичен вид?
– Акулата е част от хранителната верига и се води върхов хищник като делфина, който регулира популацията в Черно море и се явява един естествен контрол отгоре надолу и балансира състоянието на по-ниски нива. В Черно море имаме ограничен брой върхови хищници. Хамсията е с голям търговски интерес. Турция я лови без никакви квоти, ако улови тази година 200 хиляди тона, догодина може и 300 хиляди тона. Заграждат я с кораби, пускат мрежи тип гър-гър, в които се събира рибата. Изпомват я с водата, която после изтича, а хамсията минава през едни сита. По този начин ловят сафрид, лефер, паламуд и един кораб може да има 100-150 тона улов на денонощие. Сафридът има две миграции край нашия бряг –пролетна и есенна. Пролетната е през април и май в зависимост от температурата на водата и теченията и идва от Украйна. Пролетният сафрид не е много охранен, той отива надолу към турското крайбрежие на Мраморно море и обратно наесен се връща по-мазен и по-вкусен, вече охранен. Есенният се лови с тралове за разлика от пролетния, който е по-разпръснат и няма нужда да се хабят такива усилия за него.

– Какво е обяснението, защо черноморският сафрид е по-търсен и се смята за по-вкусен от средиземноморския?
– Смята се, че това е свързано със солеността, която в Черно море е по-малка за разлика от Средиземно море, където казват, че месото на рибите е по-стричаво.

Вие анонсирахте неотдавна пред „Труд“ за съвместната инициатива на ФАО и ЕС за цялостен мониторинг на рибните ресурси и управлението им в Черно море, включително и в страните, които не са членки. Възможна ли е реализацията и докъде стигна тя?
– Това е програмата „BlackSea4Fish“, която е съвместна инициатива на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) към ФАО (Организацията по прехрана и земеделие към ООН), в която член е Турция, а Украйна, Русия и Грузия подкрепят нейната дейност. Това е най-мащабното изследване на рибните ресурси в Черно море, което вече започна. През 2018 г. ще има голям форум, вероятно в Италия, където експерти и учени ще дискутират и ще търсят решенията на проблемите. Ще бъдат изследвани запасите на всички видове риба – дънните – калкан, акула, барбуна, меджид и пелагичните – хамсия, сафрид, лефер, паламуд. Трябва да се изследва акваторията на цялото море, а не на парче, както досега и за всяка страна поотделно. Когато се знае целият ресурс, ще се управлява по-ефективно, което прави и сега ЕК чрез своята генерална дирекция по морско дело и рибарство, но в общността членуват само България и Румъния, на които се пада малък процент от риболова. Какъв е делът на Русия не се знае, а на Турция се пада над 80 на сто от улова. Нейният черноморски бряг е най-дълъг и обхваща 1200 км, а риболовният й флот е по-голям от този на България, Румъния, Украйна и Русия взети заедно. В „BlackSea4Fish“, се набляга на дребно мащабния риболов. Оценява се, че той в Средиземно и Черно море има най-голям социален и икономически ефект. Тоест, най-многобройни лодки са тези до 12 м дължина. В тази средносрочна стратегия до 2020 г. акцентите са освен събирането на реални данни, но и борбата с нелегалния и нерегламентирания улов, както и недекларирания. Програма за целия рибен ресурс в Черно море беше почти недостижима задача заради политическото разделение, но сега надеждата е това да стане с добрата воля на всички държави чрез техните администрации.

– Кои са изчезналите риби в Черно море освен черноморската скумрия?
– Черноморската скумрия изчезна в началото на 70-те години. Има много теории за причините, но те са комплексни – намаляване на запасите, промяна в климата, замърсяване. Тя е от видовете, които явно не понасят замърсяване. Историята показва, че видове, които са изчезнали, не се възстановяват повече. От 6-те вида есетрови риби, вече ги няма шипът и атлантическата есетра. Има много хибриди, кръстосват се помежду си и не са чисти линии. Проблемът е голям, защото хибридите след първо поколение нямат плодовитост, нямат продължение. Има няколко нови вида попчета – общо пет, открити край крайбрежието на Украйна. Интересно е дали в конкуренция ще изместят познатите досега. Някои са от Средиземно море, а други идват от Атлантическия океан през Средиземно море.

Нашият гост
Доц. д-р Виолин Райков работи в секция “Морска биология и екология” в Института по океанология към БАН. Той е координатор на проекта “BlackSea4Fish”. представител на България в Черноморската комисия по опазване на Черно море от замърсяване в консултативната група по рибарство от 2006 г. Завършил е биология в Пловдивския университет и магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини. На 42 години, от Варна, женен, има 11-годишна дъщеря. Владее английски и руски език.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.