Страстна пътешественичка обиколи 98 страни, описа преживелиците си в книга

Да пътуваш по света сам и без резервация сигурно се струва на мнозина прекалено екзотично. Мисията е възможна, зареждаща и може да струва далеч по-малко пари от една организирана екскурзия, категорична е варненката Адриана Обретенова. По професия тя е екскурзовод - организира обиколки на България за френско- и англоговорящи туристи. По душа е заклет пътешественик. През последните 20 г. е обиколила  половината свят. Била е в 98 държави, но за първи път тази зима е закотвена у дома. 

"Страстта на моя живот е пътуването, а тази пандемия ми я отне. Изпаднах в дълбока депресия. За да се отърся от нея, започнах да описвам преживелиците си. Така завърших първата си книга "Цветовете на света", споделя дамата. Между кориците на 292-страничното богато илюстровано издание тя е запечатала четири вълнуващи епизода от живота си. 

Първият е 4-годишното й пребиваване в Норвегия, част от което прекарала на 78 градуса северна ширина в ледения архипелаг Свалбард. Втората част е посветена на осемте години, прекарани на круизни кораби. "Започнах като сервитьорка на италиански лайнери през 2000 г. Първият ми договор продължи 1 година и 6 дни, беше смазващо. Работих непрекъснато, понякога с температура, с болки, но трябваше отнякъде да започна", спомня си Адриана. След първите стъпки в трудния бранш се преместила в американска компания и започнала да печели доста повече. "Там го нямаше и пренебрежението, че съм от Източна Европа. Последните 3 г. от стажа си прекарах на пасажери, които правеха околосветски рейсове. Издигнах се на добра позиция с един офицерски пагон. Радвах се на много привилегии и имах много свободно време, за да видя местата, където акостирахме", казва Адриана.

Третата част от "Цветовете на света" тя е посветила на първото от общо четири пътувания до Индия. "От САЩ и Карибите скочих в мизерията и пъстротата на тази страна. Беше шокиращо! А за финал съм описала вълнуваща обиколка из Индонезия - единствената, в която бях придружена от приятелка", разкрива Адриана.
Всички други дестинации е обходила сама, с раница на гърба и с двупосочен билет с фиксирани дати в рамките на 3 месеца. "Пътувам сама, но никога не съм самотна. Винаги има други истински пътешественици като мен. Споделяме част от маршрута, имаме интересни преживелици, от които остават ярки спомени. Обичайно кацам в столицата на някоя презокеанска държава, посвещавам й месец, а през следващите два обикалям съседни две страни. Намирам си подслон на място, но преди да тръгна, чета много. Винаги знам в кой район ще отседна, колко дни ще остана и какво мога да видя наоколо", разяснява неуморната пътешественичка. Според нея, за да се потопиш в бита, културата и нравите на дадена страна, трябва да й посветиш поне 30 дни. Някъде, като в Мексико и Непал, и толкова не стигат, другото е само отмятане на дестинацията, категорична е Адриана. 

Тя се чуди защо българите се страхуват да пътуват, ако не са подредили всичко предварително - спане, изхранване, екскурзии. "Азия, Централна и Южна Америка са разработени континенти, претъпкани с къщи за гости, хостели и евтини хотели. Случвало се е да спя за 4 долара сама в стая. Във Виетнам, например, плащах по 7 долара за нощувка в стая с плазмен телевизор и отличен климатик. А в Непал за 3 месеца сметката ми за всичко - ядене, спане и такси за забележителности, бе около 1800 долара", дава примери Адриана. Обикновено бюджетът й за нощувка варира от 10 до 25 долара, но понякога си позволява да се поглези за няколко дни в 5-звезден хотел. 

В голяма част от Африка обаче скъпите хотели са задължителни за пътуваща сама жена, защото само в тях сигурността е гарантирана, твърди от опит Адриана. Една от най-опасните й преживелици била в Найроби, Кения. Отседнала в хотелче за 25 долара. Посред нощ злосторници опитали да разбият вратата на стаята. "Светеха с фенерчета през ключалката, ритаха и блъскаха, а нямаше как да избягам - всички прозорци бяха опасани в решетки. Слава Богу, вратата не поддаде. Призори напуснах, въпреки че бях предплатила за 3 дни и се преместих в скъп хотел", разказва Адриана. 

Заради несигурността Африка остава най-бялото поле в нейната пътешественическа карта. Добре позната й е северната част на континента, където описва арабското гостоприемство като ненадминато. Опасни моменти е преживяла и на други места. "В Гватемала се качих на автобус за 5 км. Поискаха ми петорно по-висока цена от стандартния билет за третокласно пътуване с багажник на покрива. След като уличих кондуктора в измама, той си отмъсти. 5 минути, след като рейсът потегли, ми върна парите и ми каза: Ако искаш, ще ти отворим вратите да слезеш, защото преди малко ти хвърлих раницата на улицата", припомня си Адриана. Тя открила багажа си, но бедите не секнали. За един месец в Гватемала я обрали 6 пъти. Наложило се да й пращат пари от България, за да оцелее и да се върне. Спасила само паспорта си, но останала без друг ценен документ - водолазния сертификат.

Гмуркането е любимото хоби на смелата туристка. Спускала се е на 35 м дълбочина. Най-вълнуващото място, което е огледала под вода, са Северните Филипини. Там освен огромни коралови градини има и потопени през военни години кораби. "Невероятно е да обиколиш коридорите и каютите им, да видиш пробойните", не крие възхищението си от подводния свят Адриана. Срещата с него може да е и опасна, ако регулаторът ти се повреди на 16 м дълбочина и се наложи да изплуваш нагоре като тапа, без почивка за изравняване на налягането. Но този кошмарен момент е отметнат в миналото като ценен опит. 

Адриана си признава, че живее заради риска и адреналинът й е нужен като кислород. Затова е сред малкото заклети гмуркачи, които обичат и да се катерят. През 2011 г. се качва на 5400 м до базовия лагер към Еверест. Покорява и пасажа Торонг-Ла, разположен в подножието на друг хималайски осемхилядник - връх Анапурна. Катеренето без подготовка й докарва височинна болест и престой в болница. 

Най-трудното й завръщане е последното, през тази пролет. Пандемията я заварва в края на обиколката й в две от най-опасните в света държави - Ел Салвадор и Хондурас. "За десерт реших да отдъхна на остров Роатан, където почиват заможни канадци и американци. Рифовете му са прекрасни. 3 дни преди да потегля към България,  затвориха целия Хондурас. Спряха фериботите, самолетите, такситата. Всички държави си прибраха туристите, Канада дори го направи безплатно. А аз бях единствената българка. През фейсбук един столичанин - Алек Арабаджиян, ме свърза с консула на Чехия, който уреди да се кача на самолет за Мексико. Там получих огромна подкрепа от нашия консул Симеон Апостолов и с негова помощ успях да се прибера на 1 април през Амстердам", на един дъх описва спасението си от корона капана Адриана. 

Тя продължава да крои планове за бъдещи срещи с неизвестното по различни краища на света. Проучва три дестинации за следващото си 3-месечно пътуване. Ходи й се в Чили и Аржентина, за да види Патагония, ледниците и китовете. Засега обаче в тези страни туризмът е табу. Мечтае да види Южна и Северна Корея. Има начин да се влезе във втората, но задължителната карантина в Сеул излиза солено - в посочени от властите хотели за 90-100 долара на нощ. Трети вариант е свободната за пътуване Етиопия, където пък проблем е сигурността, изрежда рисковете Адриана. Докато пише втората си книга, тя си пожелава здраве. И си обещава през февруари отново да потегли на път.

Тайланд отключва жаждата за пътешествия

Тайланд е сред любимите дестинации на Адриана Обретенова. При първата си визита в екзотичната страна тя решава, че ще обиколи света. "Обичах да пътувам още от ученическите ми години. Тогава пеех в хора на варненските девойки и правехме турнета зад желязната завеса в Западна Европа. В Тайланд пристигнах през 1998 г.  директно от норвежкия север. Останах поразена от тюркоазените води и екзотичната храна, която ми е най-любима и до днес", казва Адриана. 

В Тайланд тя обича да пресреща рибарските лодки и да си купува прясна лангуста, рак или кралски скариди, които после й приготвят в ресторант. Пазарува и готови ястия, които домакините предлагат направо от къкрещите тенджери пред къщите си. Опаковат ги в найлонови торбички и винаги са превъзходни, твърди Адриана. Тя споделя, че никога не се е страхувала да консумира такава храна, въпреки че именно в Тайланд се е отровила тежко. Но не с ядене от улицата, а със стриди. Деликатесът хапнала на тържество по случай рождения ден на краля, докато била на о. Краби. Изяла цели 30 сурови стриди, изложени под жаркото слънце без лед. "Едвам оцелях, но имаше и нещо хубаво - за 5 дни отслабнах с цели 6 килограма", смее се храбрата дама. Другите й две любими кухни са китайската и индийската.