Без много шум Европатриотите избраха Сантяго Абаскал за лидер

На общо събрание в Париж бяха набелязани основните приоритети на формацията

Дали от уикенденска сънливост, предумишлено пренебрежение или чисто издателско-политически интереси, но големите медии в цяла Западна Европа отсвириха избора в събота на испанеца Сантяго Абаскал за лидер на крайнодясната панконтинентална партия „Европейски патриоти“.

Друга кандидатура не беше издигната на Общото политическо събрание на формацията в Париж, което бе организирано скромно и без много шум, но двете обстоятелства съвсем не омаловажават значението на форума за разширяване на влиянието на ултраконсервативните сили в Стария континент. А пренебрегването на сбирката от мастити вестници, радиа, телевизии и информационни агенции, както и отразяването ѝ от треторазрядни не много професионални сайтове, подкасти и тв канали, не само бе направо обидно за политическата еманация на третата по мощ група в сегашния Европарламент - „Патриоти за Европа“.

За съжаление липсата на достоверна информация за асамблеята от акредитирани към форума компетентни репортери най-вече от информационни агенции, накара не един и двама коментатори във Франция, Италия, Германия и други страни да пишат, че ставало дума за някакъв учредителен конгрес на партията, при това в неделя, а не в събота, за избор на неин „генерален секретар“, който дори бил станал шеф по съвместителство на споменатата парламентарна група „Патриоти за Европа“ в Европарламента. Въпреки че тя си има такъв в лицето на французина Джордан Бардела, който е и президент на събралата най-много гласове на европейския вот във Франция в средата на годината формация „Национален сбор“.
А недолюбващи дясната идея наблюдатели дори се опитаха да очернят Орбан и компания, обвинявайки ги, че си били учредили партия в Париж единствено за да смучат пари от общоевропейски фондове, както и за да се издокарат пред новвоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп...

Както и да е, но и в „Уикипедия“ го пише, че партията „Европейски патриоти“ е основана в началото на юли след успеха на крайната десница на общоевропейския вот на 9 юни. Идеята  е на премиера на Унгария и водач на нейната управляваща партия „Фидес“ Виктор Орбан, който веднага намира съоснователи-съмишленици като бившия чешки премиер и водач на консервативно-либералната партия „АНО 2011“ Андрей Бабиш, лидера на спечелилата последния парламентарен вот в Австрия формация „Партия на свободата“ - Херберт Кикъл, неформалната шефка на френския „Национален сбор“ - Марин Льо Пен, вицепремиерът на Италия и политически секретар на дясната „Лига“ - Матео Салвини.

Лидерите на формациите, членуващи в крайнодясната панконтинентална партия „Европейски патриоти“, проведоха Общо политическо събрание в събота в Париж.

За председател на партията, основана въз основа на събралата общо 86 евродепутати и трета сила в законодателния орган на ЕС група „Патриоти за Европа“, е избран десният белгийски политик Жеролф Анеманс. Под негово ръководство в Страсбург на 26 септември е организирана първата обща сбирка на паневропейската партия и тогава към към нея се присъединяват още няколко консервативни формации от Нидерландия, Гърция, Естония, Португалия и други страни. Междувременно е пуснат и официалният сайт на формацията „patriots.eu”,  който обявява, че „Европейски патриоти“ е „суверенистка и национал-консервативна дясна партия на народните маси“.

Пак от тази единствена засега нейна медия може да се научи, че вторият важен за  организацията форум се е състоял на 24 октомври в Брюксел, когато броят на партиите членки набъбва на 15! В белгийската столица техните лидери обсъждат преди всичко въпросите, свързани с миграцията, а „противно на политиката на Европейската комисия за насърчаване на неконтролираната имиграция“, патриотите припомнят, че „защитата на външните граници на ЕС е основно задължение за страните членки, а не е престъпление“. В тази връзка те се обединяват около належащата необходимост да се позволи на държавите членки да се откажат от прилагането на миграционните политики на ЕС, които нарушават тяхната национална сигурност или суверенитета им.

Лидерите на Патриотите също така осъждат в Брюксел пренебрежителните коментари на шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен в Европейския парламент по адрес на ротационния председател в момента на Съвета на ЕС - унгарският премиер Виктор Орбан, и я обвиняват, че загърбва задължението си да сътрудничи добронамерено с важната континентална институция.

Що се отнася до състоялото се миналата събота в Париж Общо събрание на „Европейски патриоти“, то в публикуваното в техния сайт заключително съобщение се подчертава, че във френската столица те са потвърдили намерението си да защитават суверенитета на страните членки на ЕС „срещу инициираната от Европейската комисия централизация на управлението на съюза и щенията ѝ за създаване на европейска свръхдържава“. Специално внимание е било отделено пак на имиграцията, като лидерите на партиите членки на формация са настояли да бъде дадена на отделните държави от съюза възможност да могат да активират по тяхна преценка опцията за отказ на убежище на пришълци. Доброволен ход по желание, който на практика би им позволил да излязат от Европейския пакт за миграция, целящ разпръскването на имигранти из целия континент без съгласието на отделните страни.

Последните избори в Европа и другаде по света - подчертават участниците в парижкия форум - трябва да насърчат представителите в палатите на властта да се вслушат в посланието, изпратено от гласоподавателите, и да разберат, че тези хора са привързани към техните традиции, към тяхната идентичност, към тяхната свобода и най-вече към тяхната сигурност. Повече от всякога в настоящия разпокъсан свят задължението на европейските правителства е да защитават тези ценности, подчертават „Европейски патриоти“ от Париж.

А изборът на лидера на крайнодясната и набираща скорост испанска партия „VOX“ Сантяго Абаскал начело на „патриотите“ на мястото на вече доста възрастния белгийски политик Жеролф Анеманс е мотивирано от убеждението, че с младостта и енергията си 48-годишният политик ще продължи борбата за укрепване на постигащото напоследък изборен напредък в цяла Европа младо политическо семейство и че под негово ръководство то ще настигне и дори изпревари все още най-могъщата в Брюксел Европейска народна партия.