Това откри изборен анализ на “Демократичен център” преди КС

В протоколи има машинен вот, какъвто няма в паметта на машините

Разгледани са секциите, които и съдът ще проверява

Хиляди невписани и стотици дописани гласове от машинно гласуване в изборните протоколи от парламентарния вот на 27 октомври откри анализ на ИТ експерти от неправителствената организация “Демократичен център”. Той е извършен на базата на публикуваните от ЦИК данни с помощта на изкуствен интелект.

Разгледани са 1782 секции, които ще разглежда и Конституционният съд в делото по оспорване на изборните резултати. В 1165 от тях са установени разлики между вписаното в протоколите и съхраненото в паметта на машините.

Открити са общо 7595 гласа разлика между числата от флашките и записаното от хората в документите. От тях 459 гласа би следвало да са невъзможни, посочват експертите, тъй като в протоколи са вписани повече гласове от машинно гласуване, отколкото има в паметта на машината. Останалите 7 136 гласа пък ги има на флашките, а ги няма в протоколите.

Според анализа всички формации в 51-вото Народно събрание, както и “Величие”, имат и дописани, и отписани гласове (виж графиката). Най-много неотчетени гласове има за ППДБ, следвани от ГЕРБ-СДС, ИТН и “Възраждане”, а най-много добавени - за ГЕРБ-СДС, “Възраждане” и “ДПС-Ново начало”.

“За наличие на повече гласове в протокола, отколкото в машинната разпечатка, има два варианта. Първият е грешка при пренасяне на резултата - вписване на данните на друга партия. Но тогава би следвало да се размести цялата таблица, но такива протоколи почти няма. Вторият вариант е някой да е надписал”, обясни пред “Труд news” Благовест Кирилов от “Демократичен център”. “Хубавото е, че експертите от КС би трябвало да имат достъп до тези отрязъците от машините и да ги преброят. Ако не съществуват, това означава, че има проблем”, посочи той. “Когато машинните гласове са повече от отразените в протоколите, това би могло да се случи или ако не са отразени дадени гласове, или машината не е разпечатала отрязък и после да е дадена хартиена бюлетина”, допуска Кирилов, който е депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание и бивш заместник-министър на електронното управление.

От “Демократичен център” отбелязват, че едва в 453 от секциите има забележки в протокола относно бюлетини за машинно гласуване. И уточняват, че техният анализ не може да направи проверка на констативните протоколи, тъй като те не са публично достъпни на сайта на ЦИК.

Сметки

Ще влезе ли „Величие“?

В лявата колона - брой открити в анализа повече гласове в протокол, отколкото в машина, в дясната колона - брой открити по-малко гласове, отколкото в машина.

Според анализа на “Демократичен център” за “Величие” са надписани 8 гласа, а не са вписани 144, т. е. са ощетени със 136 гласа. Заедно с признатите от ЦИК 97 438, биха станали общо 97 574 гласа.

Общо за всички участници на изборите са надписани 459, а невписани 7595 гласа, т. е. би следвало общият брой на действителните гласове да се увеличи със 7136 гласа.

В решението си за обявяване на изборните резултати ЦИК посочи общ брой на действителните гласове на 2 436 456. Съответно 4-процентовата избирателна бариера беше изчислена на 97 458,24 гласа. В случай, че бъдат добавени 7136, общо ще стана 2 443 592 гласа и праг 97 743,68, което отново ще е със 169 над гласовете за “Величие”.

“Зависи какво ще се приема за валидно. Разминаванията в кои секции ще се признаят и кои не - това зависи от констативните протоколи”, уточни Благовест Кирилов от “Демократичен център” за делото в КС.

Благовест Кирилов от “Демократичен център” пред “Труд news”: Има разминавания, а няма забележки в протоколите

Проверявали сме всички секции, за които е сезиран Конституционният съд. Анализът е направен по няколко пункта. Първо е установено има ли разлика между протокола и машината. В секциите, където има, е отразено дали има повече гласове в протокола отколкото в машината, или обратно. Или има и двата случая. След това е проверено дали в протоколите има забележка от СИК. Срещат се протоколи, в които е отразено, че има примерно 5 бюлетини разлика и са написали, че машината 5 пъти е забила, не е отпечатала разписка и съответно е дадена хартиена бюлетина. Тези са отделени, защото би трябвало да има констативни протоколи, за да се види какво точно се е случвало. Но тези протоколи не са сканирани и липсват на страницата на ЦИК. След това са разглеждани протоколите, в които няма забележка, но има разминавания. Отразени са разминаванията по секции и по партии. Така се установяват финалните разлики.

Бъркотия с гласовете

От “Демократичен център” дават примери за разминавания

Протоколът от секцията в столичното 19 СОУ е пълен със задрасквания, а записът от видеонаблюдението прекъсва в момента, в който започва броенето, показа справка на “Труд news”.

От “Демократичен център” дават като примери за дописване на машинни гласове секция №234602039 в 19 СОУ “Елин Пелин” в София, където анализът им открива 20 гласа вповече за ГЕРБ-СДС и секция №13700020 в училището в благоевградското село Баня с 18 гласа вповече за “ДПС-Ново начало”.

А като примери за ощетяване - столичните секции №234610053 в 126 ОУ “П. Ю. Тодоров”, където не са отчетени 24 гласа на машина за ПП-ДБ и №234602043 в 25 ОУ “Д-р Петър Берон”, където не са отчетени 32 гласа за ПП-ДБ, както и №11300014 в пенсионерския клуб в благоевградското село Огняново с 14 гласа по-малко за “БСП - Обединена левица”.

Янаки Стоилов, докладчик по делото в КС: При различия трябва да се види влияе ли това на резултатите

Очакваме по график на ЦИК да пристигат изборните материали, съхранявани в общините. Първо трябва да бъдат събрани в областните центрове и докарани в съда. Създали сме организация те да бъдат съхранявани в специални помещения.
Повторното преброяване на бюлетините от над 2200 секции ще бъде извършено от експерти, определени от Конституционния съд. Повечето от тях имат опит в подобни проверки. Те ще трябва да прегледат всички изборни материали в определените секции, като в 442 от тях трябва да се провери и дали недействителните бюлетини, вписани в протоколите, наистина съответстват на гласовете. Законът създава предпоставки за нарушения.

До 10 януари е крайният срок, в който да бъдат предоставени изборните книжа за повторното преброяване.

Изискали сме информация защо в някои секции е липсвало видеонаблюдение, това е дало основание на Конституционния съд да ги включи в новата проверка. Ако са дописани избиратели и някой се е подписал за тях, това несъответствие няма как да бъде установено. Няма как да установим делът на купения и на корпоративния вот, защото избирателят е отишъл и редовно е подал гласа си. Ако са дописани избиратели и някой се е подписал за тях, независимо дали са гласували, но са подадени определения брой бюлетини, това несъответствие няма как да бъде установено.

Ние можем с точност да установим дали хартиените бюлетини и тези от машините съответстват на бройката в протоколите. Можем да установим дали паметта, която съдържа устройството за гласуване, съответства на бюлетините, подадени от това устройство, а също така и дали протоколите са съставени по законовите изисквания. Едва тогава бихме могли да кажем дали в числово изражение резултатите съвпадат.

Поискана е информация от ЦИК как са извършвани промените в съставите на секционните комисии, тъй като законът предвижда определени условия и това може също да даде светлина върху изборния процес от гледна точка на организацията.
Частичната проверка се прави в определени оспорени секции, но не се знае какъв ще бъде обхватът на резултата, нито неговото отражение. Ако има различия трябва да се види дали се отразява това на резултатите.

Пламен Киров, професор по конституционно право, пред “Труд news”: Защо чувалите с бюлетини не бяха изискани веднага след образуване на делото

Има няколко капана пред конституционното дело за изборните резултати. Първият е, че се обединяват дела с различен предмет. Предмет са изборите, но в единия случай се атакуват частично и се иска за конкретни секции да бъде направено ново преброяване на бюлетините и да се види кои са действителните бюлетини и отново да се обяви изборен резултат. В другите случаи се иска изборите изцяло да бъдат обявени за незаконосъобразни. Може ли доказателства от едното да се преливат към другото? Това е много спорен въпрос. Съдът е обвързан с доказателствата, които сочат страните. Той може да изиска допълнителна информация, но в крайна сметка има искане и съдът не може да се произнася извън неговия обхват.

Експертите трябва да проверят 1777 секции по глобалното искане. Дадоха им срок до 10 януари. Трябва да се има предвид, че всяка бюлетина трябва да бъде гледана от трима експерти едновременно, т. е. те трябва да се разделят на екипи от по трима човека минимум. Пресметнете по колко чувала се падат на екип. А трябва да се проверяват и флашките от електронното гласуване.

Има и други въпроси. Къде ще бъдат сложени чувалите като ги донесат? Всички чували ли ще бъдат открити? Дали ги има всички? Някои от помещенията може да са наводнени. Каква е гаранцията, че не са подменяни бюлетини в чувалите? 
Защо в момента, в който образуваха делата не бяха веднага изискани чувалите?

Странно е и това, че няма да се гледат видеозаписите. Те реално отново ще преброят бюлетините и ще видят дали са отразени в протокола.