На 22 февруари 2019 да почерпят

Майк Пенс ще посети Колумбия в подкрепа на Хуан Гуайдо

Външният дълг на Гърция възлиза на 30 000 евро на глава от населението

Лондон предлага алтернатива за Брекзит Не е ясно дали Брюксел ще се съгласи

Утре отварят офертите за изграждането на 19 км от пътя Мездра–Ботевград

Молдовски опозиционни лидери твърдят, че са били тровени Обвиняват властта, че иска смъртта им

Жълт код за силен вятър в цялата източна половина на страната утре

Папа Франциск поиска конкретни мерки в борбата срещу педофилията в църквата

София има нужда от два пъти повече нови жилища Нарастването на заплатите прави покупката на дом по-лесна

Калоян Паргов: Две години чакам анализ на причините за липсата на шофьори в градския транспорт

Банков скандал тресе Скандинавия След Дания и Швеция е замесена

Административният съд прекрати делата по жалби на роми от Войводиново

Бойко Борисов: Няма да позволим на БСП отново да фалират банки и ние да им ги оправяме През юли България ще влезе в чакалнята на Еврозоната, заяви премиерът

Белгия си търси дълговете от Кадафи Брюксел предлагал на Триполи съмнителна схема

Български производител вдига завод за над 40 милиона лева във Враца

От „развързването на кесията“ не печелят най-бедните Намаляването на данъците има голям ефект върху икономиката

Понижаването на налога върху печалбата с 1 лв. увеличава БВП с между 0,51 и 0,8 лв.

Държавата разполага с няколко основни средства, чрез които въздейства върху икономиката. Паричната политика представлява управлението на паричната маса и лихвените проценти. Фискалната политика определя данъчното облагане и приоритетите по отношение на финансираните от бюджета функции и дейности. Така чрез нея се управляват приходите, разходите и дълга на държавните институции. Регулаторната политика определя нормативната уредба, която създава рамката, в която оперира бизнесът. В настоящата статия ще обърна внимание на значението на фискалната политика.

Какво е това?

2223_1_207490Бюджетната политика представлява управлението на приходите, разходите и задълженията на държавата. Целта ? е да се създадат предпоставки за реализиране на висок и устойчив икономически растеж. За да бъде изпълнена тази цел, е необходимо публичните финанси също да бъдат устойчиви. Това означава поддържане на близък до балансиран бюджет в средносрочен период, нисък размер на дълга спрямо приходите на държавата, достатъчно ниво на фискалния резерв, което да осигурява нужната ликвидност, и висока ефективност на държавните разходи. Освен това е необходимо данъчната основа да бъде относително стабилна и да са налице механизми за автоматично понижаване на разходите при спад на приходите в бюджета, без това да е за сметка на икономическата активност.

По принцип фискалната политика се разглежда като средство за изглаждане на бизнес цикъла. Тоест тя трябва да бъде антициклична. По време на бърз растеж чрез фискалната политика икономиката трябва да се охлажда (да не се позволява прегряване). В периоди на спад трябва да се създават стимули чрез понижаване на данъчното облагане или чрез повишаване на капиталовите разходи на правителството, които да компенсират спада на частните инвестиции. Това обаче отново не трябва да бъде за сметка на устойчивостта. Тоест твърде бързото повишаване на бюджетния дефицит и поради това на държавния дълг до равнища, които стават неуправляеми, не може да бъде оправдано с мерки за противодействие на икономически спад, тъй като то може на свой ред да допринесе за развитието на още по-сериозна криза.

Как се използва?

Подобно на паричната и фискалната политика се използва основно за стимулиране на съвкупното търсене. Това става чрез повишаване на разполагаемите доходи при по-ниски данъци или по-високи държавни разходи. В резултат от това се повишават потребителските и инвестиционните разходи и така временно икономическата активност се увеличава. Това обаче се случва в краткосрочен период. Дългосрочно е невъзможно да се поддържат бюджетните дефицити, които възникват в резултат от тази политика. Натрупаните дългове рано или късно трябва да се изплащат. Тогава се разбира, че цената на фискалната експанзия съвсем не е ниска. Сметката се плаща в по-добрия случай от поколението, което е разходвало повече, отколкото е изкарвало, но в повечето случаи задълженията стават дългосрочни. Така текущи разходи се финансират с облигации, които се обслужват много години след като средствата са изхарчени и евентуалният положителен ефект от тях отдавна е изчерпан.

На практика няма икономическа школа, която да твърди, че чрез влиянието си върху съвкупното търсене фискалната политика може да се използва за трайно генериране на растеж за икономиката. Полезният ефект обаче може да се постигне чрез насърчаването на съвкупното предлагане. Тук не става въпрос за субсидии, а за подходяща данъчна политика, която е насочена към повишаване на спестяванията и инвестициите – тоест по-ниско облагане на личните и корпоративните доходи и по-високо облагане на потреблението. По този начин се създават предпоставки за по-бързо създаване на капитал и по-голямо участие на пазара на труда. Разбира се, тези инструменти сами по себе си не са достатъчни. Необходимо е цялостната среда за бизнес, включително и регулаторната рамка, да бъде със съответстващ дизайн.

Фискална политика при ограничения върху паричната политика

Ролята на фискалната политика е особено важна при наличие на ограничения върху паричната политика. Такива са налице при участието във валутен съюз, какъвто е случаят с държавите от еврозоната. При невъзможност да се определя паричната политика в зависимост от състоянието на конкретната икономика фискалната става най-важна за краткосрочно стимулиране на икономическата активност. Разбира се, необходимо е да се спазват рамките за дефицит до 3% от брутният вътрешен продукт и държавен дълг до 60% от БВП. Подобна е ситуацията в България при валутен борд, когато единственият останал на разположение инструмент на паричната политика, минималните задължителни резерви, не се използва често. Устойчивостта на публичните финанси ще стане още по-важна при подготовката на България за участие в еврозоната, тъй като с нея са свързани както посочените по-горе критерии, така и тези за лихвените проценти, инфлацията и валутния курс.

Ситуацията в България

На повърхността състоянието на публичните финанси е добро. Налице са излишъци в бюджета, равнището на държавния дълг от около 25% от БВП е ниско спрямо средното за Европейския съюз и освен това тенденцията е да се понижава. Налице са фискални правила, които предвиждат поддържането на баланс или излишък в държавния бюджет и в бюджетите на общините. Освен това разходите по консолидираната фискална програма не могат да надвишават 40% от БВП за съответната година, а държавният дълг – 60% от БВП.

При малко по-задълбочен преглед обаче се откриват някои слабости. Някои от основните принципи, заложени в Закона за публичните финанси, са икономичност, ефективност и ефикасност. Тук ще посоча няколко примера, които показват, че тези принципи не се спазват. Така в здравеопазването се изписват най-скъпите лекарства или се прилага най-скъпата клинична пътека в болничната помощ, когато се покриват от здравната каса. В средното образование пример за това е поддържането на излишни училища или паралелки. Във висшето образование са налице специалности, които не намират реализация на пазара на труда, докато предлагащите ги факултети и катедри в рамките на университетите, получават финансиране от държавния бюджет.

Наличието на голям брой инвалидни пенсии натоварва допълнително пенсионната система, a всъщност съответните лица или са работоспособни, но не могат или не искат да си намерят работа, или са достатъчно възрастни. При обществените поръчки често процедурите са организирани по начин, който ограничава конкуренцията и не позволява постигането на най-ниска цена, тъй като на зададените параметри отговаря само един продукт, който се предлага от конкретен участник в процедурата. При поръчки за строителство се договаря първоначално ниска цена, но крайната цена става значително по-висока поради наличието на допълнителни фактори, които не са били отчетени преди това.

Фискалните мултипликатори в България

Фискалните мултипликатори представляват очакваните ефекти от повишаването на държавните разходи или понижаването на данъците с 1 лв. върху производството, съвкупния доход, инвестициите и т.н. За мултипликация може да се говори, когато нарастването на автономните разходи с 1 лв. води до нарастване на БВП с повече от 1 лв. Такива стойности понякога се посочват в икономически изследвания за по-големи икономики. България обаче е малка и отворена икономика, което допринася за това мултипликаторите да са с по-ниска стойност. Причината е, че въздействието не се ограничава до местната икономика. Чрез фискалната политика се стимулира и вносът на стоки и услуги, което означава, че част от евентуалните положителни ефекти се реализират от чуждестранни икономики.

Изследване на икономисти от Международния валутен фонд показва, че за България стойността на мултипликаторите е ниска. За всеки 1 лв. постоянно нарастване на държавните инвестиции през следващите години БВП се увеличава с между 0,49 и 0,71 лв., докато при понижаването на данъка върху печалбата с 1 лв. БВП нараства с между 0,51 и 0,8 лв. спрямо базовия сценарий без промяна в политиката. От друга страна постоянното нарастване на текущите разходи на държавата с 1 лв. има по-ограничен ефект върху БВП – от едва 0,01 лв. до 0,51 лв. Ефектите от предоставянето на 1 лв. допълнителни социални помощи независимо от формата им може да се окажат дори негативни за икономиката, като се генерира промяна на БВП спрямо базовия сценарий с между -0,35 лв. и 0,45 лв. Като цяло изводът е, че по-голям ефект се постига при понижаване на данъците спрямо повишаването на държавните разходи. Освен това по-добър резултат се наблюдава при намаляване на преките спрямо косвените данъци.

Фискалната политика е средство за преразпределение на доходи и богатство. Винаги, когато държавата дава на някого, тя преди или след това трябва да вземе от някой друг. Този факт често се пропуска от политици и икономисти, които призовават за “развързване на кесията”, което щяло да направи хората по-богати. Всъщност някои хора наистина биха имали полза от такава политика. Обикновено обаче това не са нито най-бедните, нито най-безпомощните, а сметката не се плаща от най-богатите членове на обществото. Поради тези причини промените във фискалната политика трябва да се предприемат внимателно, като те не трябва да застрашават устойчивостта на публичните финанси.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.