От екзотични острови идват 4,3 млрд. евро, 37% от чуждите инвестиции са от страни с либерален данъчен режим и банкова тайна

Нидерландия е №1 с 8,4 млрд. евро

Фирми от екзотични острови са инвестирали в България над 4,3 млрд. евро за периода от началото на демократичните промени у нас до края на март 2020 г. Това са 9,4% от общия обем на чуждестранните инвестиции в страната.

Причината огромна част от капиталите да преминават през тези острови е, че те са със статут на офшорни зони и имат ниски данъци, а в повечето от тях трудно може да бъдат проследени реалните собственици на фирмите и движението на пари по банковите им сметки.

Голяма част от влизащите в страната инвестиции са от други офшорни зони или държави, които официално нямат такъв статут, но са с твърде либерален данъчен режим или имат строги правила за банковата тайна.
45,981 млрд. евро е общата сума на чуждите инвестиции в страната откакто БНБ поддържа тази статистика. От тях над 4,3 млрд. евро идват от острови, като в данните не влизат страни със строги данъчни правила като Великобритания. Сред тях най-голям инвеститор е Кипър с 2,29 млрд. евро, или 5% от всички привлечени средства в страната.

На следващите места са британските Вирджински острови, откъдето са привлечени 768 млн. евро, Сейшелските острови (333 млн. евро), Маршаловите острови (137 млн. евро), Сейнт Винсент и Гренадини (52 млн. евро), Остров Ман (35,5 млн. евро), Барбадос (31,8 млн. евро), Острови Търкс и Кайкос (15,8 млн. евро), американските Вирджински острови (24,1 млн. евро) и Гибралтар (17,2 млн. евро). По-малки инвестиции в България са направени и от екзотични дестинации като Кайманови острови (14,2 млн. евро), Джърси (13,5 млн. евро), Сейнт Китс и Невис (6,4 млн. евро) и Бахамски острови (3 млн. евро).

Ако към островите прибавим и другите официални офшорни зони, привлечените от тях инвестиции надминават 5 млрд. евро, или близо 11% от общия размер на чуждите вложения. Например от Белиз идват 237 млн. евро, а от Панама 218 млн. евро.

Огромна част от инвестициите идват от страни с либерален данъчен режим, или които допреди няколко години са се считали за данъчен рай. Според доклад на “Оксфам” от преди две години, няколко държави от ЕС също отговарят на критериите на Европейската комисия за офшорни зони. Сред тях са Нидерландия, Люксембург и Ирландия. До преди няколко години и в Швейцария имаше строги правила за защита на банковата тайна. Като се вземат предвид и европейските страни с либерален данъчен режим се оказва, че 16,8 млрд. евро, или 36,7% от общия обем на чуждите инвестиции, идват от държави и територии, които са избрани заради техните офшорни условия за правене на бизнес и заради предлаганата защита на банковата тайна. Именно от Нидерландия идват най-много чужди инвестиции - 8,4 млрд. евро, или над 18% от задграничните вложения. Привлечените капитали от Швейцария са 1,37 млрд. евро.

От Австрия идват 4,11 млрд. евро, или 9% от чуждестранните вложения, което є отрежда второ място в общата класация. На трето е Германия с 3,2 млрд. евро. На следващите места по привлечени средства са Великобритания (2,6 млрд. евро), Италия (2,58 млрд. евро), Гърция (2,55 млрд. евро), Кипър (2,29 млрд. евро) и Русия (2,24 млрд. евро).

Най-много са вложенията в имоти

Най-много чужди инвестиции в България са направени в имоти, показват данните на БНБ. Над 10,6 млрд. евро са вложени от чуждестранни фирми и граждани в недвижими имоти в страната от началото на демократичните промени до края на март 2020 г. Това са над 23% от всички чужди инвестиции.

На второ място с близо 18% от привлечените средства са предприятията от преработващата промишленост, където вложенията са 8,26 млрд. евро. На трето място с много близък резултат е секторът на финансовите и застрахователните дейности, където от чужбина са инвестирани 8,18 млрд. евро, или 17,8% от привлечените капитали.

Сериозни суми от чужбина са инвестирани и в търговията и ремонта на автомобили - 7,18 млрд. евро, или 15,6% от всички вложения в страната. Интерес от чуждестранни компании има и към сектора “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”, където са вложени над 2,8 млрд. евро. На следващо място по привлекателност за чуждестранните компании е строителството, където са инвестирани 1,46 млрд. евро.

В сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” са привлечени 1,39 млрд. евро от чужбина.

При сделки за над 15 000 евро
Адвокатът проверява клиента за пране на пари

След окончателно приемане на правилата от Висшия адвокатски съвет, до 14 дни всеки адвокат у нас трябва да подаде декларация, че е запознат с тях и ще ги спазва. ? 

Пълна проверка на финансовото състояние на клиента, включително и изясняване на действителния собственик на дадено дружество, ще трябва да извършва всеки адвокат, когато работи по сделки и други финансови операции. Такива вътрешни правила публикува Висшият адвокатски съвет за обсъждане в колегията като мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризма.

Правилата не важат, когато адвокатът работи по дело на клиента, независимо на какъв етап е то, включително и проучвателен. Но те трябва да се спазват при каквато и да е финансова операция, включително откриване на банкова сметка, сделка за над 15 000 евро, в това число и с недвижим имот, сделки с над 5000 евро, когато парите са в брой, регистрация на фирма или предоставяне на адрес на управление на юридическо лице. Мерките засягат работата на адвокатите и с компании, регистрирани в офшорни зони, като от клиента ще се изисква да попълва декларации за произход на средствата и за действителния собственик на дружеството.