На 28 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 28.01.2020

Софийският административен съд oтмeни зaбpaнaта на Джoĸ Πoлфpиймaн дa нaпycка Бългapия

Слави Трифонов и Маги Халваджиян се уговориха да пият кафе пред Би Ти Ви

Бившият белгийски крал призна, че има незаконна дъщеря

Лондон улеснява с визи експерти

ДАНС по следите на коронавируса Мерки срещу заразата, идваща от Китай

Удължиха бедственото положение в Община Перник заради водната криза

Българинът доплатил 4 млрд. за лекарства Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

220 милиона долара за екшън комедията „Лоши момчета завинаги” Филмът се представя над очакванията

СЗО промени оценката си за коронавируса, вече го смята за високорисков

Турски хакери в мащабна кампания от името на Анкара Властите в Кипър, Гърция, Ирак и Албания на мушка

Самоубилият се пред ДАНС отвлякъл самолет през 1981 г. Емил Крумов трябвало да дава показания за „Луков марш”

За какво може да ни наложат дисциплинарно наказание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 28 януари 2020

Палермо – шумно, весело и пъстро В столицата на Сицилия шишарката е символът на благоденствие

Когато за първи път посетих столицата на Сицилия – Палермо, градът ми се стори хаотично френетичен, задръстен и шумен. Пищяха полицейски коли. Заразно брауново движение бе обхванало хора и автомобили. По изоставени аристократични сгради растяха мъхове. Пране се вееше по целия град. Лаяха ни бездомни кучета. А може би просто се бяхме завирали в пресечките, кой знае…

Вече познаваме забележителностите – Палацо Реале с Капела Палатина (под егидата на ЮНЕСКО), Катедралата (също в Съкровищницата на ЮНЕСКО), кръстовището Quattro Canti, площад Претория с Фонтана на Срама. Днес смятаме просто да се разходим до някои от тях, като да навестим стари приятели. Пред

Театро Политеама

е почти безлюдно. Затова пък оживлението цари пред Театро Масимо. Джовани Батиста Базиле и неговият син Ернесто построяват сградата с 3200 места, която е официално открита на 16 май 1897 г. с представлението „Фалстаф“ на Верди, за да се превърне след това в една от главните оперни къщи в Сицилия. Кариерата на великия тенор Енрико Карузо започва оттук. Вътре преобладава червено и златно в декорацията на залата с шест етажа ложи, а акустиката е ненадмината, но ние няма да влизаме.

Влече ни уличният живот. А той е пъстър и разнообразен. Магазини предлагат съкровищата си от сицилиански сувенири, сред които преобладава керамиката. Шишарката е обичайният символ на благоденствие. Характерните глави – мъжка и женска – също са много на почит. Не можем да пропуснем да се почерпим с прочутите каноли. Избираме си уж непретенциозно барче, но получаваме такава огромна фунийка с превъзходен крем, чe дори не говорим, само примляскваме щастливо.
Приближавайки до

кръстовището Куатро Канти

забелязвам голяма група деца, дошли с учителките си, които ги строяват на тротоара и започват обясненията си за прекрасния архитектурен ансамбъл. Заслушвам се. Площадът има формата на осмоъгълник – от едната страна са четирите улици, от другата – фасадите на четири сгради, които го заобикалят… Архитект е Джулио Ласо… Всяка фасада е разделена на три части в различен архитектурен стил – дорийски, йонийски и коринтски… Фонтаните представляват четирите древни реки на града. Всеки е декориран със статуя – алегория на четирите сезона… Нишите на второ ниво съхраняват статуи на четиримата испански крале на Сицилия… В нишите на последния етаж са статуите на светиците на Палермо, закрилящи кварталите, които се срещат на това място…

Децата слушат, разсейват се, зяпат, дали ще запомнят нещо? Надали, но пък това са първи уроци по естетика, онази красота и стил, които ще попият в кръвта им и които като италианци ще ги съпътстват в целия им живот.

Фонтанът на Срама

е току зад ъгъла. Все така прекрасен, както и първия път, когато го зърнах. Търсим различни гледни точки за фотографиране. Ние самите се снимаме. Решаваме да надникнем в съседното Palazzo delle Aquile. Представителната сграда се оказва Общината на Палермо и докато се усетим, сме заговорени от две-три деца, облечени с бели тениски, които ни подканят за разгледаме и вече ни разказват историята на палацото, построено през 1470 г. по инициатива на Пиетро Спечале и наречено по-късно Палацо Преторио, Палацо Сенаторио и накрая Палацо деле Акуиле.

Струва ни се толкова симпатично деца да ни обясняват за своята старина, че просто не можем да откажем, когато ни упътват да се изкачим нагоре по мраморното стълбище. Друга двойка ентусиазирани младежи, 10-ина годишни, застанали пред мраморен бюст, ни изрецитирват кой кога и защо е направил барелефа. Не разбирам всичко, дори много малко разбирам, те просто чуруликат на италиански, аз се усмихвам. До нас вече е и учителката им. Това било нещо като

открит урок за децата

На горния, благороднически етаж ни очакват други сладки родолюбци. Запознаваме се. Вече знаят, че съм журналистка. Повеждат ни към заседателната зала. Едно говори за реставрацията, друго – за картините. Разбирам през две изречения. Дори нещо си превеждам на съпруга ми, а той кима ли, кима. Не можем да се нарадваме на тези сладури и вече си мечтаем и в българските училища да има подобни открити уроци. Групичка е застанала пред герба на Сицилия. Гербът, ясно. Изслушваме ги.

Следват още няколко зали и няколко рецитала. Опитвам се плахо да кажа на учителката, че да, децата са чудесни, но ние вече ще си ходим. „Как, не може, предстои параклисът, децата чакат…“ Действително чакат. С големите си черни очи, дружелюбни усмивки и бели блузи. Щракваме ги, очаровани, забравили умора. Накрая се разделяме като приятели, а на слизане по огромното мраморно стълбище показвам на съпруга си следващата двойка туристи, хванали се за ръка, очаровани на свой ред и поведени от малките сицилиански гидове на екскурзия из палацото.
Правим си кратка почивка пред

две забележителни църкви

Едната – Санта Мария дел’Амиралио или La Martorana, както я наричат по-често, е известна с красивите си мозайки от 12 век на златна основа. Централната фигура е Христос Пантократор, заобиколен от четири ангела. С барокова фасада и византийска архитектурна концепция, тя е контрапункт на съседната Киеза ди Сан Каталдо, отличаваща се с три ярки червени купола над декоративен корниз. Типичен арабско-нормански стил. Сицилия – островът, събрал в себе си най-много влияния от културите на народите, които са го владели…

Преди да поемем по обратния път, хвърляме прощален поглед към величествената катедрала на Палермо. Изпраща ни игрива тарантела, която в двора на храма свирят трима улични трубадури. Шумното, пъстро и весело Палермо!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.