Паметникът “1300 години България” – килърите в едно духовно покушение Абсурдна полемика - професионална общност срещу властово самочувствие и политическа арогантност!

Страшно е, когато жертвата е символ на националната ни история

Тревожен знак за пълно разминаване на власт и култура на гражданско поведение

Драги Спорко, Старче,

Защо ти пиша – отворено писмо? След всичко, което се случи с паметника „1300 години”, всякакви сериозни разговори с исторически, професионални и идейни аргументи – вече са колкото безсмислени, толкова и създаване на изкуствен полемичен ореол около едно разрушително действие и неговите изпълнители, при пълно отсъствие на елементарна творческа грамотност – доколкото изобщо в случая може да съществуват подобни аргументи!

Свидетели сме на една чудовищна манипулация, в която дезинформацията, лъжата и агресивната градска безстопанственост нарушиха всички правни и художествени норми. По-добре от всички идеолози и килъри в това духовно покушение – знам какво е организирана политическа и обществена самораз­права – защото лично съм я преживял и този дух и звук на „гласа народен“ ми е познат от най-високите тонове до анонимния шепот на най-ниските. И тази свирка, която така усърдно надува д-р Чобанов, до болка е позната във всичките й фалшиви тонове. И ако някога от страх и принуда се надуваше свирката, днес отново възраждаме и реанимираме един очевидно скъп покойник на властта.

Най-тъжното и спекулативното е противопоставянето на загиналите от Първи и Шести пехотен полк на паметта на България, а този паметник бе символ на българската история – не на словесните политически модификации на разрушителите му.

Лъжа е, че войнишкият мемориал е разрушен едва ли не с булдозери, за да се построи върху него паметника „1300 години България”! Не само войнишкият мемориал, целият район с казармите (ясно защо?) беше разрушен от англо-американскиге бомби и това трябва да го знаят преди всичко тези, които показват тържествените парадни снимки на мемориала преди бомбардировките, спестявайки да покажат пустошта след това и какво беше оцеляло! Подобна манипулация не е много далече от практиката и на Третия райх, и пропагандата на комунизма! Не бих искал да подозирам Софийската община в подобен стил, но…!? А истината е, че булдозери наистина влизаха, и то изпратени от общината, да рушат паметника и това е документирано със зловещи кадри и то доста по-рано, преди последната истерия. Всеки от нас има близки и роднини, загинали във войните и няма оправдано действие за спекулацията с паметта на мъртвите. Не по-малко от софийските общинари съм убеден, че Войнишкият мемориал трябва да бъде възстановен, но по начин достоен за смисъла и делото на загиналите.

Спорко, за разлика от всички лъжи, които се изсипаха около паметника „1300 години България“, плочите на който едва ли не на другия ден са започнали да падат – и ти, и аз, и тези, които бяха проектирали и изпълнявали цялата конструкция – знаят за какво става дума! Не си спомням няколко години по-късно, когато възторжените членове на „Юнеско“ се снимаха и пред паметника – да са им падали плочи върху главите?! През 2003 г., когато все още имаше паметник, макар и оставен на произвола и разрухата – експертна комисия, назначена от главния архитект – от инженери и архитекти, заедно с мен и теб, излезе с експертно становище и препоръки за цялостно укрепване и някои подобрения с вече съвременни технологии.

Ако не се лъжа – и главният конструктор инж. Румен Младжов изпрати подробно писмо до общината от Щатите, с конкретни предложения за запазване на паметника. Е, и какво?! Публичното препикаване, още по-обилно и по-агресивно, продължи, заедно с безразличието и безхаберието на всички политически, държавни и общински власти – неми свидетели на едно вече опасно архитектурно-пластическо съоръжение – символ на времето, в което живеем. Когато прочетох стенограмата на общинската пресконференция, отново жал ми стана за кметицата – в какво е нагазила, но се успокоих, когато разбрах, че „великодушното” им предложение, да участваш в собствената си екзекуция, не се е получило! Разбирам безсмислието и нашата наивност в тази абсурдна полемика – професионална общност срещу властово самочувствие и политическа арогантност! И все пак фактът, че толкова млади хора и у нас, и от чужбина – архитекти и художници, и представители на други творчески обединения застанаха в защита на паметника – е и надежда, и тревожен знак за пълно разминаване на власт и култура на гражданско поведение. Дано някой все пак поеме отговорността и има достойнството да разбере какво означава подобна барикада. А има ли барикада, ще има и жертви! Страшно е, когато жертвата е символ на националната ни история.

Извинявай, тебе не те мисля – толкова творчески изпитания си минал, толкова пъти си отхвърлян и след това адмиративно приеман, че в определена степен това стана стил на творческата ти биография. Тук те отхвърлят, а по същото време си стигнал до най-авторитетните европейски музеи. Дори само това да беше, извън мощния ти пластичен талант, е достатъчно основание за самочувствието и достойнството на един творец. Но има неща, които са извън личната драма и засягат цялата духовна атмосфера – вредни и опасни със самия факт, че е възможно, че днес има среда, в която вирее и се поощрява гласа и действията на посредствеността и неграмотността, комплексите и нереализираните творчески амбиции, генно модифицираните парникови интелектуалци и закъснели знаменосци, които се втурнаха да хвърлят съчки в кладата.

Вече става дума не за приемане или неприемане на един паметник, не за неговата символика, не за политическите страсти и пристрастия, а за ликвидирането, унижението и унищожаването на творческото начало и изстрадания път на един голям творец, с когото всяка културна нация би трябвало да се гордее. И тук не бих търсил някаква йерархия – кой по-първи, и кой по-големи съчки и камъни е хвърлял, но универсалният интелектуалец Тони Николов ме задължава да го отделя, по простата причина, че аналитичният му полемичен дух и меракът да не остане по-назад, го разкриват колко далече е от самата същност на това, какво е изкуство – от стила, средствата и формата, до неговото изграждане и внушение. Сам по себе си амбициозният му материал във в-к Сега „1300 и 13 спирали от тях“ заслужава цялостно внимание, но тук ще се огранича само до Валентин Старчев и паметника „1300 години”.

Ще цитирам само една мисъл на въпросния автор, която напълно подхожда на амбицията му да нанесе тотален удар не само на Старчев, но изобщо на всичко, свързано с 1300- годишнината. След убийствения въпрос, до който е стигнал изучавайки Людмила Живкова, на кого е идейното авторство на монумента – на Людмила Живкова или на Валентин Старчев, и „професионалния“ извод, който ме върна в нашите провинциални обсъждания на изложби някъде към 50-те години: „А истината е, че този монумент е може би най-големия идеологически буламач, забъркван някога.” Тук съзнателно пропускам високия интелектуален стил, с който забърква уникален собствен буламач, включващ и Рьорих, и Агни Йога, и Ботев, и Роден, и Вера Мухина, … и с дърварско чувство за ирония -„някои задгробни видения на Ванга“!!! Наивни ми Старчев, ти си си въобразявал, че организираш пространството, че решаваш пластични и структурни проблеми, че си търсил експресия и мощ на пластичните форми, че заедно с архитектите изграждате символ, който владее пространството пред НДК, и т.н., и т.н., а всъщност с рецептите на Людмила Живкова си сготвил интелектуалната манджа на Тони Николов! Ако той само малко беше намалил високия градус на екзалтирания си сервилен патос, би трябвало поне да се сети (ако изобщо знае), че тази 1300 годишина не беше не само по неговия вкус днес, но и на големия ни брат тогава. И защо?

Би трябвало да знае, че по това време се изградиха паметници като художествена реализация и историческа символика, пред които днешните паметничета, които Софийската община ръси тук и там, са като грозни детски играчки. Достатъчен е само „Климент Охридски” на Далчев, Самарското знаме в Чадър Могила, Шуменският паметник и „Асеневци“ на Крум Дамянов, Самуил на Самуиловата крепост и „Патриарх Евтимий” на Гондов, „Книжовниците“ в Преслав, „Захари Стоянов“ и „Колесницата“ край Благоевград на Иван Нешев, „Съединението“ в Пловдив и „Аспарух“ в Добрич на Величко Минеков, Колоната с буквите на Галин Малакчиев, композицията на Павел Койчев на гарата в Благоевград, скулптурната композиция на Димитър Бойков в Пантеона в Котел и т.н…. Да не говорим за уникалния синтез на архитектурата и пластическите изкуства в НДК, дело на едни от най-добрите художници и архитекти.

Материалът на г-н Николов всъщност ни разкри една елементарна и важна истина – може да имаш самодоволното самочувствие на Александър Кьосев, да си дежурен участник в исторически и литературни предавания като г-н Николов, да си специалист по всички теми като Иван Стамболов-Сула или… Явор Дачков го пропускам, понеже ми е сложен за формулиране, но за сметка на това – доц. д-р Тодор Чобанов ми е напълно ясен със задачите, които изпълнява; списъкът е много по-дълъг – от хигиенни съображения ще спестя Дурмана и някога изключения за плагиатство от СБХ – Яхнаджиев, но и в този вид само потвърждава колко си далече от характеристиките на пластическото изкуство, от вълненията, които носи и не на последно място – завинаги да си пропуснал първите седем години в живота на цвета, линията и формата.

Може много да знаеш, да си голям меломан, да познаваш историята и литературни факти, да цитираш дори и себе си, но пред два цвята един до друг, пред светлините и сенките на една форма, пред тишината на пластическото познание – да си пълен невежа. Всъщност Тони Николов ни направи една голяма услуга – показа кой къде е, и колко далече е разрушителната стихия от уникалността и архитектурно-пластическите качества на паметника! Разбира се, паметникът има противници, които не може да не уважаваш, като Михаил Неделчев – и за позицията в едно сложно и трудно време, и за цялостния му творчески принос.

Драги Спорко, – моля те, и като приятел, и като човек, който знае какво можеш и какво си постигнал за съвременната скулптура, моля те – не позволявай изстъпленията да засегнат душата ти и да достигнат сърцето ти! Толкова много безумия и толкова много кандидати за почетната стълбичка на разрухата видяхме – повярвай ми, говоря ти от личен опит и ти го знаеш – не заслужават и най-малкия трепет на наранената ти душа! Такъв подарък – Не!

Ти имаш живота и архитектониката на пространството, силата и експресията на формата, мистерията на светлината и сянката…!

Те са извън тях!

Ти си Валентин Старчев. Ти знаеш кой си! Ти имаш път! Те не знаят кои са!

Въображаемият свят, в който живеят, не е техен.

Това е тяхната драма!

Утре върху основите на погребания паметник общината ще хвърли пръст и ще засади цветенца (ако вече не го е направила). Красота!!!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (30)

  1. Интересно, с какво света, в който живеем сега е повече хмм “наш“отколкото предишния “ненаш’:))??? За някои, 2-3% от българите може да е “наш“за Валентинко също може да е “наш“, но за милионите българи не е..духовната бедност от последните 27 год. е невероятна, за култура, пардон халтура, изкуство, образование и не започваме да говорим:( Не беше ли борисов, който беше предложен за заслужил художник, или беше някой друг “наш“ от “нашия“свят:))

  2. Тоя паметник беше егати и грозилото. Символ не на 1300 години България а на некадърен скулптор комунист. То си му и личеше при положение, че с годините се разпадаше както комунизма… до положение в което трябваше да бъде демонтиран заради застрашаване живота на хората (пак като при комунизма). Незнам човек които да му е харесало…освен няколкото върли хардкор ком пенсионера приятели на гореупоменатия скулптор. Айде да оставя комунизма… то няма естетика, логика…само ръбове и квадрати.

    1. Голяма грешка е в началото на подобна сълзлива статия да се слага снимков материал. Само слепец не би видял въпиющата грозота и некадърност на „твореца“ му. Апропо, за мен Светлин Русев не е мерило за естетическа ценност. Който не вярва, да посети Рупите и да види с очите си иконите в църквата на Ванга. Като християнин ме отвращава тяхната неканоничност, а като човек – тяхната откровена грозота. ГРОЗНИ СА, а който си мисли, че Исус Христос е грозен, да се обрязва и да върви при Аллах!

  3. паметникът „1300 г българия“ ни бил натрапен от бкп. добре де, ами кой тогава ни натрапи кичозните паметници на цар самуил светещоокия и иван шишман светещия във видин. не споменавам за паметника в добрич на ген. иван колев, че ме срам от свирещото копито на коня му. ами излиза, че нищо не се променило в начина на „натрапване“ на паметниците – дали е бкп, дали е герб – все тая

    1. Блюдолизци е имало в цялата човешка история. То няма и как в средните векове да рисуваш или да пишеш музика, ако не си приближен към нечий двор. Но да не забравяме, че историята отсява кадърните…. И с шестоъгълният пето***ник стана така. Биде отсят… на бунището!

    2. БКП=ГЕРБ.Не знам защо правите разлика. ГЕРБ са новите комунисти наследници на Живков

      1. ААаа. Тц. Комунистите не са способни па макар и с безплатната работна ръка на строителни войски да построят нито магистрала, нито метро. Видяхме по времето на демокрация на какво са способни. А именно мутри и поддържане на корупцията и беззаконията с цел запазване на първоупоменатите.

  4. НУЖЕН Е МАЛКО СРАМ,МАЛКО ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ИСТИНАТА ЗА ВРЕМЕТО ПРЕЗ КОЕТО ДРАГИЯ АКАДЕМИК ЖИВЯ И ТВОРИ,КАКТО Е СЛЕД ТОВА А , ДА СЕ ЛЕЯТ КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ ЗА ТВОРЕНИЕТО , КОЕТО САМИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД КАТЕГОРИЧНО ОПРЕДЕЛИ !ОПРЕДЕЛИ , ПРИ ТОВА ТОЧНО И КОРЕКТНО , КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО ЗА ЗДРАВИЯ РАЗУМ И ЕСТЕТИКА НА НАРОДА НИ .ИСТИНАТА Е ЧЕ ЕСТЕТИКАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАТРАПВА , ЗАШОТО НЯМА НА КАКВО ДА НИ НАУЧИ ТЪЙ КАТО ОСТАВА САМО ТОВА КОЕТО Е КАЧЕСТВЕНО ! А НАТРАПЕНИЯ СОЦРЕЛИЗЪМ НИ ДОНЕСЕ ЕДНА СПОРНА ЦЕННОСТ, БЕЛЕГ НА НАГАЖДАЧЕСТВО И НА ФАРФАРОНСТВО !

  5. Дали един паметник е символ или не на националната ни история, се определя от хората. И хората определено не свързват това творение с националната ни история, а с един съвсем друг символ.

  6. Колко лесно се отричаме и рушим. Къде е паметника, който построиха тези, които отрекоха този паметник? Ако това е паметника – параклиса пред НДК- Там фигурират и имена на кървави убийци. А разрушения на културните паметници непрекъснато вървят- в София-Пловдив- складовете изгоряха , нали,без виновни и без възстановяване. Чинията на Бузлуджа се унищожава, а тя е уникален паметник.Къде ще спрем, кога лилипутите ще скачат по тялото на Гъливер ?

    1. Едва ли има друга сатрапска власт освен комундерската, която да смее да нарича жертвите си „кървави убийци“. И това, разбира се, е защото „комнунизмът“ не получи своя Нюрнбергски процес, а трябваше – въпреки умората. Сега махането на този символ, който още дразни раната на хилядите изстрадали хора, загубили близки, дом и родово достойнство е повод за малка победа. Много малка – идва редът на МОЧА. Това вече ще е победа. А колкото до интелектуалния климат през соца – хайде да не си припомняме какви „интелектуалци“ имаше! Дузина от тях не могат да стъпят на малкия пръст на Тони Николов, но за сметка на това се радваха на безплатни апапртаменти, вили, привилегии…

      1. Съдейки по семето им – малко боклуци са избили комунистите. Много малко! Повече боклук е трябвало да изтрепят и пратят в кариерите.

  7. Не претендирам , че разбирам от паметници и скулптура . Обаче историята се изобразява доста точно и ясно от материалните паметници – без значение дали са красиви , обичани или мразени . Самият смисъл на думата – паметник , определя предназначението му – да напомня събития , време , ера , епоха , без значение дали са добри или лоши . Защо ли още се пазят Бухенвалд , Аушвиц ?! След достатъчно дълъг период от време , историята ще се произнесе обективно за миналото . Например в археологията намират няколко счупени грънци и въз основа на тях определят как са живели предците ни – ако ги няма тия грънци – все едно никой не е съществувал на мястото . А в днешно време би трябвало паметниците да се поддържат съзнателно – за да се знае многократно повече за миналото , отколкото може да се научи от счупени грънци .

    1. Вижда се, че не разбираш. Но не си само ти. И затова виреят порните точки на Позитоно. Паметници не нрябвало да се разрушават. Много удобно след като разрушиха всичко, което не им отървъше и разчистиха място за себе си. Къде бяха тогава да се борят за войнишкия паметник в София и по много градове и села в страната. Къде бяха като непрекъснато местиха насам -натам паметници, че били щовинистки. Същите тезии които тогава мълчаха и техните деца са днес най-гласовити.
      А паметника е вид обществен договор. Той не е просто скулптура или произведение на изкуството, а е символ. И като такъв може до съществува само, ако обществото смята този символ за ценен, адекватен, отговаря на съвременните представи. В Германия след Хитлир са унищожени или прибрани в мазетата на музеите произведения на изкуството с качества пред които Сарчев е само една бълха. Не защото са грозни, а защото са израз на идеология, която германците са искали да преодолеят, дори да изтрият от паметта си. Така се случва след всеки обществен катаклизъм. Затова сега в Русе, Шумен, Ворна, Пловдив няма паметници на турски султан, а преди е имало. Затова в София има една джамия, а преди Освобождението са били повеча от 20.
      Още Еразъм Ротердамски е казал, че традицията е пазене на огъня, а не съхраняване на пепелта! А Русев, Старчев и сие са само пепел,пепел, пепел.

      1. Е, в стаите на нато ви пълнят кухите кофи с

        Плява и усещането че разбирате. Нормално за най големите отрепки и орлихофрени.

      2. Жалко, че янките не са убили урода, изцвъкал семетодо си в парцала на макя ти, та да си заслужат паметника… всички щяхме да дарим да го построят.

  8. Разберете Господа, грозна гледка е това. Добро намерение, обаче много ГРУБО изпълнение…!!! Що е творчество и красота, разрешете аз да избера…!!! Буд Здоров, Естет Дон Петров.

  9. Pametnikut triabvashe da ostane, s godinite triabvashe da se poddurja. Ne e vurpos kolko i kakva e estetikata mu, a tova, che e pametnik.

    Zashtitata na razrushenieto v lizeto na Toma Bikov, koito tvurdi, che pametnikut ne e za 1300 godini Bulgaria, a na ‘okultizum’ e neviarna i absurdna. Bikov ne znae kakvo e ‘okultizum’. Dori ideologema ne stava taka.

    Pametnikut e razrushen v ton s razrushenata uprava na NDK v litzeto na Borshosh i zakrilnizata mu Buchvarova. Razrushavaneto dobi harmonichen vid: materialnoto se suedini s moralnoto kato padenie. Kakuvto shefut na NDK, takova i stopanisvaneto na pemtnika pred NDK.

    Molia, izvinete me za latinitza.

  10. Вчера чух , че интелектуалци от Македония искат да откупят проекта на Старчев ,и щели да дигнат паметника в Скопие . Хвала им!

  11. А какви паметници ще ни останат от периода сле 89 г и т.нар. демохрация:))) И какво духовно наследство? Паметниците на лакомията и незачитане на майката природа – грозно наредени строежи, нацвъкани където им падне и на каквото им падне разстояние, разбити и обезлюдени градове и села, но на всеко камъче и банкаааа. От друга страна бедност, чалга, грозота, невежество..Като слуша човек песните от последните 27 г и изпълнителите им му става тъжно и болно…И е верно, че от периода 50-80 на миналия век имахме един духовен подем в страната…Образование, култура, възможност да се чете, библиотеки, кина, читалища, почивки, социални придобивки..Не се говореше, както е сега, само за пари..Който разрушава паметници, говори се, че фашистите са го правили, ще бъде сам разрушен-проклет. И да Флинт е много прав, защо бухенвалд, аушвиц и други концлагери не само се пазят, но са много добре поддържани? Посетили сме някои от тях..даже и пари взимат, за да влезеш:) И колко пари се пръснаха да се руши построеното, когато те можеха да бъдат използвани за други хуманни цели, за децата, болните, инвалидите, пенсионерите..но за тях никой не се грижи..Системата е озъбено куче, банките/политиханци са на власт и обикновения честен човек е забравен, или ползван за удобство на горепосочените бандити. Живеем в страшно, жестоко време за последните 27 г

    1. Ши останат паментниците на вьорнер, рейгън и убийците на цивилните софиянци и рушители на войнишкия паметник при ндк.
      И милионите избягали от демократизацията.

  12. Вася,трябваше да остане, знам, но не там. Родно място за мен това и са нужни рози и цветя. Пък на лъв насран , място също не е там…Паметник на крадеца да сътвори твореца…!!!

    1. Don Pedro,
      Blagodaria za vnimanieto. Pravota s kolrit!

      Mizeriata na kritikata ne pravi viarna kritika, nali? Za detza e iasno, no KOI ti iska iasnota? Naprotiv. Da hvane chovek Borshosh, da go podhvurli na Buchvarova i da se smae ot analiz na Bikov – tova e vmesto tzvetia na Vasheto rodno miasto, za jalost.

      Dano namerite tzvetia za rodnoto si miasto bez loshi zamestiteli. Budete zdrav.

      Izvinete za latinitza, molia.

  13. Драга Вася. , кратко, кротко, ясно: Паметник на Боко Крадеца да издигнат пред Двореца…!!! Буд Здоров, С Отлични почитания, Дон Педро.

  14. Да Ви се оплача Драга Вася, на Труд по – сърдечен разговор не му изнася.

  15. Но нищо, ако съдба е решила и под Божия закрила ще се видим някой ден красив и аз ще бъда щастлив.Аз съм зодия Близнак, А вие…? Немедлено очаквам да Ви чуя пак.

  16. Двама назначени от Партията „творци“ безсрамно се опитват да ни убеждават в естетиката на онази отврат. Всички ние от плебса сме виновни, че невидяхме толкова много години „високите художествени качества“ на тази „творба“. Сигурно е така, прости сме и неуки за разлика от тези двама представители на партийната номенклатура…
    Това „нещо – нищо“ беше срам за града ни. Символ на социализма – без никаква естетика и изпълнено некачествено. Добре, че СО устоя на лицемерието и рекета на шепа партийци

  17. Червените нищожества се поддържат ! Като сте толкова велики защо не творите по света там където се изявяват истинските творци а не комунистическите лакеи ! А вие Русев и Старчев дали сте питали хората дали искат вие и точно за такова безумно произведение да им се използват парите ? Ето американците имат 250 години история но имат паметници с които се гордеят , а ние само се пъчим с дълга история а през нея повечето сме били под робство, а в останалото време нямаме много поводи за гордост !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.