Eдин месец преди да бъде официално представен проектът на държавен бюджет за 2021 г., Министерство на финансите публикува предложения за промени в Закона за публичните финанси, които касаят изцяло фискалните правила. Предложения за промени в рамковия закон за бюджета по дефиниция трябва да се разглеждат с повишено внимание, а когато се променят фискалните правила, непосредствено преди да бъде внесен бюджет в година на криза, повишеното внимание граничи с подозрение. В такава ситуация най-вероятно се променя само фискално правило, което в противен случай би било нарушено.

Първата промяна е директно обвързана с пандемията. Допуска се бюджетният дефицит, изчислен по европейската методология (начислена основа), да надвишава 3% при появата на извънредни обстоятелства.

Подобен текст вече съществува по отношение на правилото за бюджетен дефицит на касова основа - може да надвишава 2% при извънредни обстоятелства, както и по отношение на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит. Звучи объркващо, но накратко - разширява се обхвата на правилото за отклонение при извънредна ситуация (например спад на БВП с над 3%), което в някои случаи така или иначе е неизбежно.

Втората промяна обаче е много по-спорна. Най-разпознаваемото „българско“ фискално правило е, че бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2% от БВП на страната. Това правило е най-познато, тъй като при внасянето на бюджета е изключително лесно да се види колко е планираният дефицит на касова основа по консолидираната рамка, която включва всички публични бюджети.

Предложението сега е този праг да се вдигне от 2 на 3% от БВП. Имайки предвид изказванията на финансовия министър, както и аргументите в мотивите за повече „гъвкавост“, няма съмнение, че промяната е директно обвързана с проектобюджета за следващата година - предвиждат да внесат бюджет с по-висок дефицит и затова променят фискалното правило. Целият смисъл на фискалните правила обаче е да бъде гарантирана някаква рамка, която да не подлежи на краткосрочна политическа целесъобразност. Фискалното правило не казва дали да се вдигат и свалят данъци, нито дали да се харчи за пенсии или магистрали. Това са въпроси на политика. Фискалното правило казва колко е границата на дефицита - и точка.

Фискалните правила нямат за цел да бъдат някакъв параван на бюджетната политика в добрите години и да се променят в лошите. Напротив, особено правилото за дефицита е писано именно с цел да ограничи фискалните недоразумения в лоши години. Ясно е, че точно тогава натискът за харчове и раздуване на дефицита ще е най-голям. Това са и периоди със спад на приходите, което автоматично води до ръст на дефицита, при липса на насрещни мерки. Дългосрочният ефект от промяната в правилото обаче е дори по-важен. Една промяна на правилото за дефицита сега - покрита от тежката икономическа ситуация и пандемията, ще си остане в сила за постоянно и ще позволи по-голям дефицит и в наглед нормални години.

Някои биха казали, че при пандемия и голяма криза е неизбежно да се получи по-голям дефицит. Не трябва да забравяме обаче, че законът вече предвижда отклонения при извънредни обстоятелства и голям спад на икономиката. След актуализацията на бюджета за текущата година например, предвиденият дефицит на касова основа вече е 3,5 млрд. лв. (близо 3% от БВП), което е допустимо спрямо закона именно поради наличието на извънредна ситуация. Ако през следващата година има нова порция тежки мерки и ново извънредно положение, то фискалните правила отново биха дали нужната гъвкавост.

*От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, със съкращения