Пенсиите - а сега накъде?

Две пенсии правят по-малко от една

През 2000 г. в България се проведе реформа в пенсионното осигуряване и бе възприет нов модел. Основата е държавното осигуряване. То се осъществява от държавата в лицето на Националния осигурителен институт (НОИ), на база принципите на задължителност на осигуряването и солидарност на осигурените лица - от вноските на работещите се изплащат пенсиите на пенсионерите.

Осигуряването в НОИ дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сoлидapният мoдeл е зaмиcлeн на принципа - кoлкoтo пo-гoлям e броят нa paбoтeщитe, тoлкoвa пo-гoлeми да бъдaт пeнcиитe, но това отдавна не е така. Ha пpaктикa, вcякa гoдинa сумата, събрана oт ocигypитeлни внocки, е нeдocтaтъчнa зa изплaщaнe нa пeнcиитe. Бюджeтът от осигурителни вноски нe мoжe дa нaпълни дopи нaпoлoвинa фoнда за пенсии и e нeoбxoдимo ocтaнaлитe cpeдcтвa дa се дават от дъpжaвaтa, като се ползват средства oт cъбpaните дaнъци.

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е изградено на принципа - размерът на допълнителната пенсия зависи от натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето, които се формират от задължителни вноски и получената доходност от инвестиране на средствата на осигурените лица. Това включва участие в универсални и професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Cмиcълът e чacтнитe пeнcиoннoocигypитeлни дpyжecтвa дa инвecтиpaт cъбpaнитe cpeдcтвa от индивидyaлните пapтиди на осигурените и дa peaлизиpaт дoxoднocт, кoятo дa ce oтpaзи нa бъдeщaтa пeнcия. Koлкoтo пo-yдaчнa e инвecтициятa, тoлкoвa дoxoднocттa щe бъдe пo-гoлямa.

За всички родените след 1 януари 1960 г., срещу 20 години плащане на вноски в лични партиди в частните фондове, ще получат допълнително втори пожизнени пенсии в размер от 45 до 60 лв., обаче пенсията им от НОИ се планира да бъде намалена с 20%.

Пенсионно-осигурителната тежест вече се покачи с 2% през периода 2016-2018 г. Освен увеличението на осигурителните вноски, през годините се покачиха и минималните осигурителни прагове. Има тенденция данъчно-осигурителната тежест в България да продължи да се покачва по линия на увеличенията в осигуряването. Обещават се повече пари за пенсии, но без развитие на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест.

При всички положения трябва да са адекватни както минималните, така и максималните осигурителни прагове, а защо трябва да има и въобще максимални такива? Нека бъде освободена горната граница, така че всеки да има мотивация да се осигурява на колкото иска като максимум, след това обаче, да може да му се преизчислява пенсията на по-високо ниво и да получава по-голяма пенсия, като е внасял повече вноски, отколкото останалите.

Моделът на втория стълб на доброволно задължително пенсионно осигуряване е от Чили. Там за първи път е приложен такъв модел на осигуряване, който е пренесен в Европа - Полша е сред примерите за подобна политика. У нас се обсъждат три варианта как да се продължи с допълнителното пенсионно осигуряване:

- Пожизнена пенсия
- Разсрочена пенсия
- Плащане наведнъж 

Разбира се, и в трите варианта има условия и усложнения. Дебатът се води на фона на тревожната тенденция, че България е най-бързо обезлюдяващата се държава в света - това товари работещите на фона на увеличаващия се брой пенсионери. Също така заложените величини в първоначалния модел не са оправдали допусканията в изграждането му.

Първите жени, осигурени във втория стълб, ще добият право на допълнителна пожизнена пенсия през 2021 г., а мъжете - през 2024 г. Една част от тези хора, около половината, ще имат пожизнена втора пенсия, а другата - не, понеже няма да има достатъчно натрупани пари по индивидуалните партиди на осигурените. Проблемът идва от допусканията, които са правени в пенсионния модел - заложено е увеличаване на минималната работна заплата, както и увеличаване на броя на хората, които ще внасят осигуровки върху реалните си доходи, а в момента има много хора, които се осигуряват на минимума и оттам също идва липсата на пари.

Въпреки кризата, финансовото здраве на пенсионното осигуряване не е застрашено, но истината е, че за бъдещите пенсионери - две пенсии правят по-малко от една.

Всички държави, възприели модела на втория стълб, го модифицираха през годините. Изменение, което може да се направи в Кодекса за социалното осигуряване е, да се въведат индивидуални партиди и лични сметки на осигурените в НОИ. Това ще е един вид равнопоставеност с личните сметки в универсалните и професионалните пенсионни фондове.

След това трябва да се продължи по-нататък, като например, НОИ да поеме ангажимента да инвестира тези средства, защото, ако те само се водят по лични сметки, а продължават да се изразходват по същия начин, както сега, пак няма да има никаква осезаема разлика. След като се инвестират средствата, трябва да се отчита доходност по тях. НОИ трябва да поеме ангажимента периодично да отчита доходност, като трябва да бъде контролирано как се инвестира, каква е доходността, и дали тя е сравнима с постигнатата от фондовете за допълнително осигуряване. Хората трябва да могат да получават и извлечения за техните сметки, както сега получават от частните фондове. При това, не веднъж годишно, а по-често, например на тримесечие. Това е формулата, за да може всеки от нас като влезе с профила си в своята сметка, да види и колко са събрани по неговата партида.

При всички случаи трябва да има индивидуални партиди, както в допълнителното осигуряване, така и в НОИ, за да може изборът да бъде равнопоставен. А иначе таксите на частните пенсионни фондове продължават да са високи. Универсалните пенсионни фондове взимат 3,75% от всяка лична вноска. Внасяш 100 лв., от тях 3,75 лв. отиват като такса. За сравнение, таксата за управление на пари, която взимат инвестиционни мениджъри и хедж фондове, обикновено е 1,5%.

Все още е дискусионно, когато свърши годината, дали доходността не е отрицателна и ако не е отрицателна, трябва едва ли не да се радваме. В крайна сметка тази допълнителна пенсионна осигуровка може да не носи доход и парите да не се увеличават, а намаляват и след време може двете пенсии да са по-малки от една.

Самите пенсионни фондове помежду си не можаха да осъществят истинска конкуренция. Получават наготово служебно разпределени клиенти и си събират таксите, като така те нямат нужда да доказват конкурентоспособност. Най-важният въпрос е, дали няма да се окаже, че когато дойде срокът за изплащане на пенсиите, няма да имат достатъчно ликвидни средства.

Необходима е визия и стратегия за предприемане на неизбежни и неотложни стъпки за усъвършенстване на пенсионния ни модел. Само така може постепенно да се преодолее дефицита в пенсионната система и да има реално нарастване на пенсиите.

Коментари

Задължително поле