Морски вълци алармират за екологична катастрофа, заложена в законопроект

Планират ветропаркове на дълбочини, където минава пътя на мигриращите видове

Рибари започват протести

Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства може да предизвика екокатастрофа в българската акватория на Черно море. За това алармираха любители и професионални риболовци, които настояват документът да бъде ревизиран с участието на браншови и научни организации, преди да влезе в пленарна зала. 
Той е внесен в деловодството на Народното събрание на 4 декември и вече е одобрен от комисиите по енергетика и околна среда.

Проектът предвижда изграждането на ветроенергийни паркове чрез отдаване на концесия на част от морските пространства за срок до 30 г. Очакваният ефект е постигането на енергийна независимост на страната чрез зелена енергия, привличането на 2,3 млрд. евро инвестиции и разкриването на поне 3000 работни места до 2035 г., твърдят вносителите Ивайло Мирчев, Делян Добрев, Рамадан Аталай, Гроздан Караджов, Станислав Атанасов, Владислав Панев и Калоян Икономов.

По думите на Мирчев турбините ще се разполагат на 20-50 км от брега, за да не оказват негативно влияние върху туризма и природата. Рибари обаче смятат, че перките трябва да се строят доста по-навътре, за да не унищожат поминъка им.

“Предложението е скандално. Казвам го като жител на Приморска Добруджа. Не съм против възобновяемите енергийни източници, но крайбрежието ни е плитко и затова турбините трябва да са на 100 км от брега, където дълбочината е 100-120 м, както се прави в държави с опит като Норвегия и Нидерландия. Ако ветропарковете са на по-малко разстояние от брега, строежът ще е по-евтин, но ще сложат кръст на риболова, защото ще пресекат пътя на рибата”, каза пред “Труд news” страстният любител риболовец и председател на местния парламент в Балчик Виктор Лучиянов, който с колегите си от месеци води битка с МОСВ за осигуряване на нормален достъп на лодки до залива Болата.

Според Лучиянов турбини ще изникнат пред Болата, Шабла-Крапец, курорта „Св. св. Константин и Елена” и нос Галата. “Това са най-ветровитите места, но вълните насищат водата с кислород и точно там има най-много риба. Вибрациите от перките в шелфа ще прогонят мигриращите видове - цаца, хамсия, чернокоп, лефер, паламуд, карагьоз, както това вече се случи с мигриращите птици след строежа на ветропаркове на сушата между Балчик и Дуранкулак. Странно е мълчанието на еколозите по темата, защото във водата трептенето е много по-силно, отколкото във въздуха”. Пасажите ще се пренасочат в източния край на Черно море, уловът в български води ще стане бутиков и прясна риба няма да има”, предупреди Лучиянов.

Недоволни от законопроекта са и професионалните риболовци. Според председателя на “Черноморски изгрев” Емил Милев и сега браншът спазва редица забрани, а въвеждането на сервитутни зони около бъдещите перки съвсем ще стесни периметъра, в който корабите могат да работят. Браншовиците настояват преди гласуването на документа да бъде организирана кръгла маса, на която да се обсъди влиянието на турбините върху морските обитатели и дънните организми.

Рибарите са готови за протести, за да бъдат чути. “Засегнати са близо 150 000 българи, чието хоби или хляб зависи от риболова”, обобщи Виктор Лучиянов.

Суровина от морето

Производители фалират без риболовни полета

1814 кораби и лодки

Категорично сме против предложения законопроект за енергия от ВИ в морските пространства, защото секторът на рибопреработвателните предприятия ще фалира, пишат от Асоциацията на производители на морски продукти - Бг Фиш до министерството на туризма и министерството на околната среда по повод на текстовете, които позволяват разполагането на ветропаркове в морето. Категорично сме против проектните намерения за близостта и дълбочината за изграждането им, които ще отнемат типичните риболовни полета и ще прогонят местните и проходните риби от тези ареали, обясняват от Асоциацията.

В морето оперират 1814 риболовни съда - кораби и лодки, България има 57 рибопреработвателни предприятия, като повечето от тях се захранват частично или изцяло със суровината от морето, обясняват още от Асоциацията на производителите на морски продукти. От бранша изтъкват, че ще бъдат нарушени дългосрочните им договори с европейските, азиатските и американските пазари.

Подобно е становището до парламентарните комисии и на Сдружение “Балканка”, от което изтъкват, че текстовете за ветрогенератори в морето ще нанесат щети на туризма по Черноморието ни.