Петър К. Стойков полемизира образа на Вапцаров

Петър К. Стойков и Катя Зографова

Продължават инициативите по повод 110 години от рождението на Никола Вапцаров. Поредната литературна вечер, организирана от Националния литературен музей, се състоя в Къща-музей „Н. Й. Вапцаров” в София на 13 декември. Варненският автор Петър К. Стойков представи книгата си „Моят Вапцаров”, излязла от печат специално за годишнината (изд. „Книги за всички”, 2019).

Събитието се водеше от уредника на музея Катя Зографова – литературен историк и изследовател, която в експозето си влезе в детайлите на дългия процес на писане на тази книга, върху която Петър Стойков е работил повече от 10 години, проучвайки държавни и музейни архиви в София, Варна, Велико Търново и други знакови места, свързани с живота на поета.

Катя Зогравова акцентира на новаторстовото на текста: „Петър Стойков прецизно и задълбочено е чел документи и дълго е съпоставял житейските съдби на Вапцаров и други известни писатели – Райко Алексиев, Димитър Шишманов, Франсоа Вийон, поставяйки Вапцаров в общоевропейски контекст. Авторът се среща с вапцароведи и съвременници на поета, набавя си научни монографии. Бих нарекла това изследване съдбовно, сравнявайки го типологично с „Горещо червено” на Ивайла Александрова (книга за Райко Алексиев) – заради разследващата нагласа и заради колажния принцип: умело боравене с разнородни материали, с противоречиви факти и антагонистични гласове, които трябва да се композират в интригуващо живо цяло, в един динамичен поток, който да ни отведе до истината за сложната съдба на поета, завихрен в историческите катаклизми на времето и погинал в тях. Това е една концептуална книга: основният тезис е дълбоко хуманистичната, християнска съпротива срещу смъртното наказание, което в различни времена е прилагано или отменяно спрямо видни писатели”.

Авторът се спира и на възвеличаването на Вапцаров през социализма, и на развенчаването му след 1989 г. Съпоставките с политическите репресии след 1944 г. са важни, за да се разбере, че тоталитарните режими винаги са античовешки.

В последвалия дебат се включиха контраадмирал Петър Станчевски, който открито критикува някои от тезите в книгата, както и телевизионният режисьор Петър Янков, дарител на музея „Никола Вапцаров”. Катя Зографова връчи на Петър Янков благодарствена грамота, тъй като той заедно със съпругата си Магдалена Исаева (първа съпруга на Младен Исаев) е дарил знаменитата предсмъртната тетрадка „Сампа” с оригиналите на „Прощално” и „Предсмъртно”, а по повод годишнината през тази седмица той предостави радиомасичка, на която съседите Исаеви и Вапцарови са слушали радио.

Книгата „Моят Вапцаров” беше хит на отминалия Коледен панаир на книгата – за няколко дни са продадени повече от 70 екземпляра.

Коментари

Задължително поле