Новите времена изискват хора, които да държат курс напред, ориентирайки се по компас, а не по ветропоказател

Първи мит: през 1939 г. България е била високо развита страна.

Невярно!

След Освобождението и през цялата "първа" България (1878-1944 г.) винаги страната ни е била под средното световно (не европейско!) равнище по БВП на човек от населението.

На човек от населението се падаха средно по около 7 декара обработваема площ, но при екстензивно земеделие. Добивът от декар на пшеница средно за периода 1934—1939 г. е 124 килограма; при царевицата - 117 килограма.

Втори мит: след 1944 г. България запада и в социално-икономическо отношение е пълен провал.

Невярно!

През 1959 г. за първи път през своето съществуване България достига и надминава средното световно равнище по БВП на 1 човек. И след това върви ускорено нагоре.

През 1985 г. средният добив на декар от пшеница е 388 килограма; при царевицата - над 400 килограма.

Още в началото на 80-те години делът на напояваните площи надхвърли 25 на сто. Младостта на тези, които днес вече са ветерани, мина през епопеята на язовирното строителство. Освен за напояването язовирите допринесоха и за енергетиката, както и за водоснабдяването, без което урбанизацията ставаше невъзможна. Тази година бяхме обхванати от тревога (тя още не е преминала), че язовирите се изпразват. А ако ги нямаше?

Като синтез на всички тези процеси — мощното развитие на енергетиката, която се отличава с особено голяма капиталоемкост и е свързана с особено сложни проблеми. От 42 киловатчаса на човек от населението през 1939 г. ние стигнахме до цели 5000 киловатчаса.

През 1989 г. пътищата в експлоатация достигнаха 36,9 хиляди километра, от които 33,8, т. е. почти изцяло, са с твърдо покритие. А се започна от равнище, когато даже разровените, покрити с прах и съответно с кал „шосета“ се смятаха за лукс.

Трети мит: през периода 1944-1989 г. България е била най-облагодетелствана от приятелството си със СССР.

Невярно!

Страните от Източна Европа (на първо място ГДР) са били най-облагодетелствани, повече от нашата страна.

Четвърти мит: след 1989 г., благодарение на пазарната икономика и демокрацията България процъфтява.

Невярно!

15 години страната ни се влачи под ниския среден световен БВП на човек от населението. 1991 г. страната пропада отново под средното ниво и чак през 2005 г. отново надминава средното световно ниво.

Пети мит: с висок икономически растеж от 5-6% на БВП ще достигнем в съкратени срокове (до 2050 г.) по-развитите страни.

Невярно!

Това може да се случи, само ако по-развитите страни "замръзнат" от днес в развитието си.

Не коментирам демографията, през 2024 г. ние сме на или под нивото на "успешната" 1939 г.

Все пак, една ясна тенденция се очертава: България е икономически успешна, когато е прикачена към по-развити страни. И когато не е във война, а сега е пак съучастник.

Е, новите времена изисква и хора, които да държат курс напред, ориентирайки се по компас, а не по ветропоказател.