За възстановената “Поетична география”

“Духът на Стария Бургас пък е опазен в нашата памет

Списание “Море” пази духа на големия поет

“В списание “Море”, през 2009 - та година, след спечелен конкурс, започнахме работа трима души - аз, Георги Ингилизов, който вече не е сред нас, и Росен Друмев, и възстановихме старата му литературна форма - тази на стария алманах “Море”, чийто последен главен редактор бе Христо Фотев, а негов заместник - Янаки Петров. Стоянка Грудова бе секретар. В журито на конкурса, който ни гласува доверие, бяха известните творци - Светлозар Игов, Михаил Неделчев, поетът Георги Константинов, Недялко Йорданов и др. Има един междинен период, в който списанието бе маринистично, но ние се амбицирахме да върнем престижа на старият му облик. Така започнахме да издаваме четири книжки годишно, като обемът е доста голям и понякога стига до 300 страници. Вътре, основните рубрики са - публикуване на разкази, стихотворения, откъси от романи, пиеси от време на време, литературна критика, есеистика и отзиви за излезли през годината книги, както и изложби на художници.” Това разкри пред „Труд news” писателят Иван Сухиванов - приятел и поклонник на Христо Фотев, който в момента е главен редактор на списанието с морско име. Сега го издават, заедно с друг известен морски творец - виртуозният поет Росен Друмев.

Две легенди - Петьо Пандира и Христо Фотев

Тримата съмишленици успяват, и още на третата година списанието станало отново много известно. Започват да им сътрудничат най-известните писатели. Канят ги или пък те изпращат творби. Авторите започнали да ги търсят и така издателите започнали да наблягат на националния момент, въпреки че името му говори за една конкретна определеност.
Всъщност през годините, негласно, патрон на списанието е именно Христо Фотев. Възстановена в момента е неговата любима рубрика - “Поетична география” - участие на творци от цялата страна в списването на “Море”. Има автори предимно от Пловдив и София, но също и от Велико Търново, Русе, Шумен, Кюстендил и др.

“Последният брой за миналата година излезе преди по-малко от месец. Той бе представен в книжарница на НБУ в София, дойдоха много автори, участници в броя”, разказва Иван Сухиванов.

Романисти, поетеси, разказвачи. Те ще бъдат следващото литературно поколение и трябва да им се дава път. Родени са в края на 80-те и 90-те години. Те не са обременени със соц времената. Мислят по новому и виждат по новому света.
“Духът на Стария Бургас пък е опазен в нашата памет. Влиянието на морето и пристанището, няма какво да се обясняват, те присъстват в живота ни, в литературата, в душата на всеки.

Тук имаше силна струя маринисти поети и писатели, Фотев, разбира се, Ингилизов също бе маринист, Тома Бинчев. Т. е. това морското си го има, и винаги си присъства. Няма как. Без дух не става. Но не може да си приходящ и да носиш този крайбрежен дух, да се впишеш в Бургаското. Сред младото поколение писатели и вече не толкова млади, бих искал да откроя няколко имена, закърмени с бургаската поезия и “словесни пейзажи” като Елин Рахнев, Иво Рафаилов, Иван Брегов и още неколцина, израснали в Бургас. Неслучайно проф. Светлозар Игов говори за “Бургаската поетична школа”. Разбира се, литературното “Море” има голяма заслуга за това, както и старото дружество на писателите, където случайни хора не попадаха...

Сега бих искал в списанието да има повече художествена критика, добра критика за книги и събития. Тя дава показ накъде отива литературата, как се развиват процесите. Фотев има един стих “И ето- аз вървя срещу легендата за себе си. /Прости ми ти, провинциална митология/", т. е. винаги сме заплашени от някакъв провинциализъм и трябва да бягаме от него. А Бургас може и трябва да поддържа това ниво”, разказва известният бургаски писател.

С годините, интересът към Фотев става все по-голям. Митът за Христо Фотев расте. И това е естествено защото той е Големият поет. Два месеца ни делят от рождения му ден - навръх Благовещение. Ако беше жив, тази година Големият Фотев щеше да навърши 90 години.

Фотев (най-вляво) и Пандира (най-вдясно) като жури на конкурс за красота на Бургаския плаж

“Той беше вътрешно свободен. Ценностната му система беше така подредена, че свободата, хуманността - тези неща, бяха най важни. Започнеш ли да служиш на политики или на местни митове - нещата не са добри. Спомням си, че Фотев като редактор навремето, бе много нападан и то от хора, които вече никой не ги помни. Но той беше смел. Скромно мога да кажа, че се опитвам да вървя по стъпките му. Иначе, като се връщам към спомените за него, към неща, които малко хора знаят...

Той бе като един Христос. Няма дом, местата на които е бил вече ги няма- те са преобразени”, обяснява Иван Сухиванов.
Наистина - парадокс. Христо Фотев изля душата си в стихове за Бургас, а няма дом, няма музей в Бургас. В Дома на писателите обаче има кът на Фотев, от няколко години насам, благодарение на кмета Димитър Николов. Вървейки по улиците, които водят към морето и към Казиното, любимото му Казино, хората съзерцават стиховете му, върху вградени метални плочки. Пак благодарение на общината, тази инициатива бе осъществена - бронзови табелки с най- истинските му строфи са монтирани по тротоарите /заедно с тези на Петя Дубарова/.

“Не е измислица морето и 
щастието съществува”...

Къщата на Христо Фотев в Равадиново, където живееше дълго време, отдавна е продадена. Децата му са пръснати по света. Но той завинаги ще си остане в Бургас - смел и свободен.

С изключителната вътрешна свобода, която притежаваше, добавя Иван Сухиванов.