Започна евакуацията на чужденци от китайския град Ухан

Хеликоптерът на Кобе Брайънт не е имал система за предупреждение за сблъсък

Медитация помага на болни от рак и с високо кръвно Индийският гуру Шри Шри Рави Шанкар и д-р Фари Саатчоглу от Осло дойдоха в София

Станислав Владимиров: За Перник няма друго решение освен водата от „Белмекен“

Вътрешен човек отмъкнал металната каса от казиното в Борован

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков за СРС-тата с Румен Радев: Може би ще има още

Венцислав Караджов: В частния сектор има проблеми при обработване на лични данни

Спецпрокуратурата и МВР влязоха в офиси на Васил Божков

Потвърдиха кърви случай на коронавирус и в Обединените арабски емирства

Вандали оскверниха гробищата в град Баня

Димитър Дъбов, член на НС на БСП, пред „Труд“: БСП изглежда като лека кавалерия пред ГЕРБ В България ситуацията е много сложна, търси се нов политически субект

Проф. Кантарджиев: В България вече има желаещи да се изследват за коронавируса

Камион се обърна и затвори магистрала „Тракия“ към София

Силен вятър събори дърво върху лифт в Австрия В кабинките е имало деца, отишли на курс по каране на ски

Земетресение с магнитуд 4,9 разлюля Албания

Пламен Киров, професор по конституционно право: Направиха ненужна политическа интрига Можеха да изберат министрите и без президентски указ

Хвърлиха пак ръкавица на държавния глава

Отлагането на промените в състава на Министерския съвет (МС) беше абсолютно ненужен акт. Защото издаването на указ от страна на президента за освобождаването на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР не е задължително условие за грасуването им в Народното събрание (НС). При нормално стечение на обстоятелствата е редно премиерът да оформи предложение до президента да освободи с указ Маринов от поста и да го предложи за министър на МВР. А президентът би следвало, без да обсъжда мотивите за това предложение и качествата на Младенов, да издаде указа за освобождаването. Тук става въпрос за т.нар. споделени правомощия между изпълнителната власт и президента, като неутрална власт при назначаването на някои държавни органи в България.

По закона за МВР, когато правителството предлага на президента да издаде указ за назначаването на едно лице на поста главен секретар, президентът може да изрази някои съображения, свързани с професионалните, деловите и моралните качества на това лице. Тогава съгласувателна процедура е необходима. Нито правителството може да наложи на президента конкретен кандидат, нито пък президентът може да наложи на правителството друг кандидат, който той харесва. Трябва общо съгласие на изпълнителната власт и държавния глава за назначаването на този пост.

Но при свобождаването от поста главен секретар на МВР това не е така.

Да предположим хипотезата, че Младен Маринов подава оставка и иска да бъде освободен по някакви причини – може да са лични, той не е длъжен да се мотивира. Въз основа на тази оставка правителството изготвя предложение – чисто формално, до президента на републиката. И как така той няма да издаде указ за освобождаване при наличие на оставка? Това не е нормално. Тук стигаме до другата хипотеза: за оставка, подадена от народен представител и отказ на парламента да я гласува. По този казус има и решение на Конституционния съд – че парламентът е длъжен да приеме тази оставка.

При освобождаването на главен секретар на МВР по предложение на МС, изпратено до президента, няма особена сложност. То би трябвало да е един формален указ на държавния глава.

Защо в днешния ден можеше да се гласуват промените без да са подписани от президента? Тук трябва да поясня, че не само президентът трябва да подпише указ за освобождаването на Маринов, той трябва да бъде преподписан и от министър-председателя. Тези укази се преподписват затова, защото става дума за споделени правомощия. Както и да е.

Тъй като са налице формални предложения за оставки и предложения за министри, промяната в МВР можеше да стане в рамките на предвидената в конституцията и в правилника за организация за дейността на Народното събрания процедура – без проблеми. Да, когато бъде избран и се закълне и встъпи в длъжност, Младен Маринов би се оказал в конфликт на интереси, тъй като не е освободен от позицията на главен секретар. Но има законова норма – тя по-рано беше в текста в Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, а сега е в текста в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Според нея при възникване на конфликт на интереси, лицето следва да оповести този конфликт в едномесечен срок.

Дори и да се беше получил при Маринов конфликт на интереси, имаше законодателна възможност този конфликт да бъде разрешен от президента, макар и малко по-късно, когато той се завърне в страната. А междувременно Маринов щеше да е на новия си пост като министър.

Само че управляващите решиха да хвърлят отново ръкавицата на президента и да го поставят в една доста тежка ситуация, като го посочат за виновник за това, че процедурата за промяна в състава на МС не беше гласувана.

В НС има добри юристи, но те са малко изкушени в сферата на конституционното право и може би просто за направили пропуск. А може и да са искали президентът да събере негативите – че пречи на правителството нормално да управлява държавата. Като наблюдавам медийната среда това е постигнато: негативите останаха за президента, а не за мнозинството в НС и правителството, които отложиха отново процедурата.

Накратко: Според мен това е една абсолютно ненужна политическа интрига. Това е буря в чаша вода.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.