Депутатите отхвърлиха законопроекта на БСП срещу двойния стандарт на храните

Тодор Чобанов: Половината документи за прием в детските градини ще се събират по служебен път Големият брой чакащи се отнася за яслените групи, каза зам.-кметът на София

Бившият мексикански президент Енрике Пеня Нието приел 100 милиона долара подкуп от Ел Чапо

Електрическа кола за народа Opel чертае смели перспективи за Corsa

БСП покани премиера, а ГЕРБ – президента на дебатите за изтребителите в парламента

Директорският съвет на НИМХ е взимал решения без правомощия, показва одит

Проф. Асен Балтов: 12 000 неосигурени пациенти са минали през „Пирогов“ за година С 6 млн. лв са намалени дълговете на болницата, каза директорът

Любомир Кючуков: Във Великобритания няма мнозинство за каквото и да било решение по Брекзит

Цветан Цветанов: Обществото трябва да знае всичко за разходите по закупуването на новия изтребител

Ген. Симеон Симеонов: ДПС ще подкрепи решението за започване на преговори със САЩ за Ф-16

Майка и син загинаха при пожар в шуменския кв.“Дивдядово“

Румен Петков: Всеки глас за Ф-16 ще е национално предателство

Демонтажът на американската империя Той е спасителен за САЩ и света

На кои два етапа се разделя всяка връзка?

Европарламентът обсъжда санкции за държави, които не водят ефективна борба с корупцията

Пламен Киров, професор по конституционно право: Направиха ненужна политическа интрига Можеха да изберат министрите и без президентски указ

Хвърлиха пак ръкавица на държавния глава

Отлагането на промените в състава на Министерския съвет (МС) беше абсолютно ненужен акт. Защото издаването на указ от страна на президента за освобождаването на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР не е задължително условие за грасуването им в Народното събрание (НС). При нормално стечение на обстоятелствата е редно премиерът да оформи предложение до президента да освободи с указ Маринов от поста и да го предложи за министър на МВР. А президентът би следвало, без да обсъжда мотивите за това предложение и качествата на Младенов, да издаде указа за освобождаването. Тук става въпрос за т.нар. споделени правомощия между изпълнителната власт и президента, като неутрална власт при назначаването на някои държавни органи в България.

По закона за МВР, когато правителството предлага на президента да издаде указ за назначаването на едно лице на поста главен секретар, президентът може да изрази някои съображения, свързани с професионалните, деловите и моралните качества на това лице. Тогава съгласувателна процедура е необходима. Нито правителството може да наложи на президента конкретен кандидат, нито пък президентът може да наложи на правителството друг кандидат, който той харесва. Трябва общо съгласие на изпълнителната власт и държавния глава за назначаването на този пост.

Но при свобождаването от поста главен секретар на МВР това не е така.

Да предположим хипотезата, че Младен Маринов подава оставка и иска да бъде освободен по някакви причини – може да са лични, той не е длъжен да се мотивира. Въз основа на тази оставка правителството изготвя предложение – чисто формално, до президента на републиката. И как така той няма да издаде указ за освобождаване при наличие на оставка? Това не е нормално. Тук стигаме до другата хипотеза: за оставка, подадена от народен представител и отказ на парламента да я гласува. По този казус има и решение на Конституционния съд – че парламентът е длъжен да приеме тази оставка.

При освобождаването на главен секретар на МВР по предложение на МС, изпратено до президента, няма особена сложност. То би трябвало да е един формален указ на държавния глава.

Защо в днешния ден можеше да се гласуват промените без да са подписани от президента? Тук трябва да поясня, че не само президентът трябва да подпише указ за освобождаването на Маринов, той трябва да бъде преподписан и от министър-председателя. Тези укази се преподписват затова, защото става дума за споделени правомощия. Както и да е.

Тъй като са налице формални предложения за оставки и предложения за министри, промяната в МВР можеше да стане в рамките на предвидената в конституцията и в правилника за организация за дейността на Народното събрания процедура – без проблеми. Да, когато бъде избран и се закълне и встъпи в длъжност, Младен Маринов би се оказал в конфликт на интереси, тъй като не е освободен от позицията на главен секретар. Но има законова норма – тя по-рано беше в текста в Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, а сега е в текста в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Според нея при възникване на конфликт на интереси, лицето следва да оповести този конфликт в едномесечен срок.

Дори и да се беше получил при Маринов конфликт на интереси, имаше законодателна възможност този конфликт да бъде разрешен от президента, макар и малко по-късно, когато той се завърне в страната. А междувременно Маринов щеше да е на новия си пост като министър.

Само че управляващите решиха да хвърлят отново ръкавицата на президента и да го поставят в една доста тежка ситуация, като го посочат за виновник за това, че процедурата за промяна в състава на МС не беше гласувана.

В НС има добри юристи, но те са малко изкушени в сферата на конституционното право и може би просто за направили пропуск. А може и да са искали президентът да събере негативите – че пречи на правителството нормално да управлява държавата. Като наблюдавам медийната среда това е постигнато: негативите останаха за президента, а не за мнозинството в НС и правителството, които отложиха отново процедурата.

Накратко: Според мен това е една абсолютно ненужна политическа интрига. Това е буря в чаша вода.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.