Газът значително поевтиня, но промяна в цената на парното няма. От БТПП и Българска газова асоциация стартираха инициатива за приемане на Пакт за енергийна сигурност и създаване на национален пазар на квоти за вредни емисии. С въпроси какъв ще бъде ефектът от създаване на такъв пазар, трябва ли да бъде понижена цената на парното и дали е добра идея да бъдат изградени газови електроцентрали се обърнахме към Пламен Павлов, председател на Българска газова асоциация.

- Г-н Павлов, подехте инициатива за приемане на Пакт за енергийна сигурност и създаване на национален пазар на квоти за вредни емисии. Какви ще бъдат ефектите от създаването на такъв пазар?
- За да се създаде такъв пазар, трябва да се извърши цялостна реформа на така наречената „Зелена зделка“. „Зелената сделка“ е един политически инструмент, с който европейските чиновници въздействат върху всички пазари в посока на отказ от изкопаемите въглеводороди. Самият факт, че казваме, че е сделка, показва, че нещо не е както трябва. Но ние трябва да се стремим „Зелената сделка“ да се деполитизира, децентрализира и да започне развитието на пазари на квоти във всяка една страна. По няколко причини. Първо, българската природа е съхранена през последните десетилетия и в резултат на това нашата гора, нашата зелена система абсорбира много повече въглероден двуокис, отколкото можем да генерираме. Второ, нашата неработеща икономика, не може да генерира такива количества въглероден двуокис, че природата да не може да ги абсорбира. Ние отдавна сме във въглеродно неутрална икономика. А с квотите, които българската индустрия купува от европейския пазар, ние дотираме европейските икономики, защото реално с високите цени на квотите не можем да бъдем конкурентни. Ако имаме наш национален пазар на квоти за вредни емисии, съвсем естествено е на този пазар да излязат квоти, които са в резултат на това, че нашата природа абсорбира и би трябвало тя да бъде оценена със съответното количество генерирани квоти. Тогава ще видим съвсем друга картина, ще видим и доколко наистина грижата за природата е реална. Защото да сте чули досега някой от тези пазари на емисии да е осигурил средства за възстановяване на гора или за някакви други мероприятия. Говори се само за ограничения, за санкции, но не и за стимули, не и за развитие на зелените системи. Ние не случайно започнахме един процес, подписахме пакт, който ще продължим да развиваме. Искаме първо да се направи реална оценка на зелената система на България. Това да се направи по горски стопанства, лесничейства. Има методика, която да определи вида гори какви количества въглероден диоксид абсорбира. След тази оценка, ще може да бъде изграждан и националният пазар на квоти вредни емисии. Трябва да поставим остро въпроса за реална декарбонизация. Ние отдавна сме въглеродно неутрална икономика. Това, че сме се струпали в големите градове и там е затруднена въздушната среда, това не означава, че България като цяло се намира в същото състояние.

- Това означава ли да бъдат направени регионални пазари за търговия с квоти въглеродни емисии във всяка страна от ЕС?
- За това говорим, деполитизация и децентрализация на европейската система за търговия с квоти. Считаме, че това трябва да бъде един от основните въпроси, които да получат като мандат бъдещите български евродепутати. В крайна сметка кого защитават нашите представители в Европейския съюз, какво отстояват. Работят ли в посока да защитят българските граждани или работят в посока да изпълняват повелите, които им поставят европейските им семейства. Ние сме част сме от ЕС, но не трябва да спираме да защитаваме националните си интереси, националната икономика, българските граждани.

- Ако бъде направен национален пазар на квоти, това означава ли, че цените им ще бъдат по-ниски?
- Естествено. Себестойността на електроенергията, която произвежда ТЕЦ „Марица изток 2“ без квотите, е под 45 евро за мегаватчас, тя е под цената на електроенергията от атомната електроцентрала. Но с тези квоти, с които се унищожава възможността да се реализира електрическа енергия от ТЕЦ „Марица изток 2“, виждаме какъв е резултатът - да бъде на загуба, да бъде поставена в ситуация да фалира. Приходите, които се реализират от квотите, влизат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Миналата година за една седмица министърът на финансите Асен Василев ги разпредели за компенсации, декапитализира се фондът, декапитализира се енергетиката и резултатът е налице. Една наистина много критична ситуация за цялата енергетика и за цялата икономика на страната.

- Смятате ли, че големите индустриални държави ще позволят промяна, така че квотите в България да бъдат по-евтини отколкото при тях?
- Естествено, че те няма да искат да направят това. Естествено, че на тях им е много по-добре да замърсяват в техните територии, а да компенсират с плащания, които се покриват от България. Но ние живеем на Балканския полуостров и нашият интерес е различен. В крайна сметка ние сме част от ЕС, но трябва да си защитим интереса, в това число с нашите евродепутати, с нашите министри. Би трябвало като ходят нашите министри и премиери там не да се снимат, а да защитават интересите на българската икономика, на българската държава, на българските граждани.

- Често се говори за изграждането на газови електроцентрали. Смятате ли, че те може да бъдат алтернатива на въглищните централи в страната?
- Това в момента става в Гърция. Но ще ви дам един пример, за да прецените какво се случва с единствения национален ресурс, който са въглищата от лигнитния басейн на „Мини Марица-изток“. През миналата година от „Мини Марица-изток“ са изнесени 1,68 милиона тона лигнитни въглища с камиони и с жп транспорт до пристанище на Дунав и от там с шлепове са закарани в Сърбия. ТЕЦ-овете в Сърбия са произвели ток и ние сме го купили, защото там няма такива квоти. Това е някакъв феномен на глупака. Отговорът на въпроса е в това какъв е интересът на нашата страна да не решаваме тези въпроси. Да, самият химически състав на природния газ е такъв, че той е най-екологичен от всички въглеводороди. Но не би трябвало ние да градим своята икономика само на база на критерия, който ни спускат отгоре без аргументи. България трябва да върви по своя път в един баланс, като се ползват всички предимства на даденостите, които имаме. Не може ние да се откажем от въглищните централи, за да се правят нови ТЕЦ-ове на газ. Това са огромни средства. Рано или късно някой трябва да започне да се грижи за своята страна. Ние от 2020 г. нямаме енергийна стратегия, а се говори за нови атомни централи, говори се за какви ли не други енергийни проекти. Абсурдно е това, в държава в 21 век без стратегия да се развиват стратегически отрасли. Това е престъпно. Газовите централи са част от решението за енергийна диверсификация, за балансиране на националната енергийна система, но те трябва да бъдат разглеждани като самостоятелни обекти, не като заместващи въглищата с природен газ, защото имат технологични специфики, които ги правят нискоемисионни и евтини. Замяната на лигнитните въглища в източномаришките централи с природен газ ще е неефективно, скъпо и непазарно. За последните две години сривът в потреблението на природен газ у нас е близо 50%, сравнено с увеличеното потребление сред нашите съседи, то е показател за икономическа стагнация у нас и конкурентоспособността на икономиките на нашите съседи. Сами преценете, България потребява около 2 милиарда кубика годишно, Турция над 67 милиарда, Гърция над 8 милиарда, Сърбия близо 6 милиарда, Румъния над 14 милиарда.

- Природният газ поевтиня значително през последните месеци. Има ли разлика между цената на газа от „Булгаргаз“ и цената на международните пазари?
- Естествено, че имаме разлики в цените на природния газ на регулирания пазар и борсовата цена. Основният фактор за това регулираната цена да е по-висока са високите цени, на които беше купен природен газ през миналата година от „Булгаргаз“, за да бъдат нагнетени в газохранилището в Чирен. Тогава „Булгаргаз“ купи и лотове за гръцкия терминал „Ревитуса“, които също се отразяват сега на цената. Тогава „Булгаргаз“ беше принуден да спечели на всяка цена лотовете, за да може да осигури необходимите количества. Сега „Бургаргаз“ е принуден да продава лотовете на гръцкия пазар на цени, значително под тази, на която ги е придобил. Всички тези фактори се отразяват на по-високата цена на газа в България.

- Защо сега на „Булгаргаз“ се налага да продава лотовете?
- След като бяха спечелени тези лотове, „Булгаргаз“ трябва да приеме газ и да го реализира на пазара. Но, както говорихме, имаме свито потребление. Сега потреблението е под 2 милиарда кубични метра на годишна база, при 3,6-3,7 милиарда потребление преди години. Този свит пазар се върна като бумеранг върху обществения доставчик с това, че те са купили лотове, осигурен е газът, но няма къде да го реализират. На Ревитуса трябва да бъде получен газът, трябва да се съхрани, но „Чирен“ е пълен, пазарът е свит и затова „Булгаргаз“ е принуден да го продава на гръцкия пазар. Тъй като е придобит капацитетът за регазификация на приемния терминал в Ревитуса, някъде трябва да се реализира този газ, който е купен по търгове, които са били съобразно цените през миналата година. Другият фактор, който трябва да отчетем, е споразумението, което беше подписано с турската фирма „Боташ“, което сега е обект на разследване от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. По Споразумението дължим ежемесечно такси за капацитет на терминалите за регазификация, които „Боташ“ притежава. Споразумението беше подписано миналата година през януари в Истанбул. Но сега ежемесечните такси тежат на „Булгаргаз“. Това е свързано и със значителното намаление на индустриалното потребление на газ. Голяма част от индустриалните потребители преминаха на друг енергиен източник, топлото време ограничи потреблението на топлофикациите. И за „Булгаргаз“ възникна, както се казва, една перфектна буря. И то в условията на много тежка пазарна ситуация.

- Смятате ли, че договорът с турската компания „Боташ“ е изгоден за страната ни, или е по-добре управляващите да направят опит за промяна на някои от клаузите?
- Много е трудно да бъде дадена оценка на договора. Всеки дава оценки за този договор, но ние не сме го виждали. В договора има една добра идея - да се осигури така нареченият Северен път, който идва от юг и отива към Румъния, Молдова, Украйна, Сърбия, Унгария, Австрия. Това е един добър коридор, който ние рано или късно трябваше да разработим. Нашето място на транзитьор за Югоизточна Европа трябва да започне да носи дивиденти на страната. Проблемът е как е подписано споразумението с „Боташ“. Не искам да се ангажирам с оценка, но е факт, че се плащат ежемесечно високи такси за ползване на капацитета. С подписването на споразумението, без да имам информация за самия договор, беше предоставена нашата транзитна система на „Боташ“ и те започнаха да реализират количества и в Румъния, и в Молдова. Ние с приемането на това споразумение за междусистемна свързаност на преносните системи на двете държави трябваше да бъдем готови. И когато го подпишем, трябваше да започнем да ползваме предимствата на това споразумение. А стана така, че още не сме готови, понеже дълги години живеехме в един свят, в който бяхме гарантирани с договора с „Газпром“ и на никого не се налагаше да развива пазари, да търси доставчици. Сега „Булгаргаз“, а в определена степен и „Булгартрансгаз“, не са готови да работят с такива конкуренти, каквито са „Боташ“, DEPA, DESFA, операторите и търговците на съседните ни страни. Затова ще трябва или да се реформират нашите държавни предприятия, или постепенно ще бъдат изтласкани от националния и от регионалния пазар от много по-гъвкави играчи на пазара.

- Поевтиняването на газа не би ли трябвало да доведе до понижение и на цената на парното? Омбудсманът Диана Ковачева поиска КЕВР да понижи цената на парното със задна дата от 1 януари, но реакция от КЕВР засега няма?
- Не съм готов да давам оценка за това какво трябва да направи КЕВР. Но не трябва да очаквате, че Комисията за енергийно и водно регулиране, която е пред смяна на състава, ще бъде много гъвкава и много смела. В тази ситуация, в която всички регулаторни органи са в изчакване какво ще се случи с тях, едва ли някой ще предприеме действия, които разбира се са в интерес на обществото, но ще наложат промени в целия сектор. Аз съм песимист, че КЕВР ще предприеме някакъв ход, за да регулира цената на парното. Омбудсманът иска това да бъде направено, но хората си пазят мястото.

- Какъв е произходът на потребявания в страната газ, има ли все още количества руски газ?
- Ако бъде направен анализ на химичния състав на газа, той ще покаже, че може би 70-80 процента от потребявания газ е от същия източник, който използвахме и преди. Но газът преминава през посредник, гръцки или някои български фирми, които се включиха като доставчици. Газът е същият. Няма откъде от друго място да бъде взет. През последните месеци не идват танкери с газ от САЩ по производствени причини. Газът, който идва по тръбата, така нареченият Турски поток, преминава през България и отива в Гърция и после го купуваме от гръцките фирми, чрез суапови контракти, като някакъв чужд газ, а плащаме за него повече. Просто сега си имаме посредници. Това е една от причините сега да ползваме по-скъп газ.

Нашият гост
Пламен Павлов е магистър по икономика, завършил е Университета за национално и световно стопанство със специалност Банков и финансов мениджмънт. Той е председател на Енергиен клъстер Българска газова мрежа, член е на Управителния съвет на фондация Васил Левски и на Управителния съвет на Българска търговско промишлена палата. Председател е на Българо Македонска търговско промишлена палата и на Българска газова асоциация.