Правителството прие проекта на бюджет за 2027 г. Предложенията на Министерски съвет за промени в данъчните закони вече се обсъждат в парламента. С въпроси достатъчно ли е планираното свиване на бюджетния дефицит, необходими ли са повече реформи, как въвеждането на данък върху свръхпечалбата и повишаването на осигурителните прагове ще се отразят на условията за правене на бизнес в страната се обърнахме към финансиста Никола Филипов.
- Г-н Филипов, проектът на бюджет за 2027 г. е разработен с дефицит на касова основа от 3,5% от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че това е добър компромис между затягане на бюджетната дисциплина и провежданите разходни политики на правителството?
- През годините, неведнъж с вас сме коментирали, че след 2021 година някак си нормализирахме дефицитното харчене на публичен ресурс. Това е изключително грешен подход при управление на публичните финанси, защото, реално погледнато, ние се намираме в цикъл от над 13 години устойчив икономически растеж. В това състояние на икономиката беше редно не само да сме на балансиран бюджет, но и да трупаме бюджетни излишъци, които правителството да инвестира в икономиката при навлизането на страната в икономическа рецесия. Това, на което станахме свидетели през последните години, обаче, беше разточителни и неефективни публични разходи, които се финансираха с емитирането на нов държавен дълг. В този ред на мисли, „Бюджет 2027“ със сигурност представлява стъпка в правилната посока, в контекста на планирания бюджетен дефицит от 5,7% през 2026 година. Иначе, на този етап не виждам някакви по-сериозни стъпки в посока на оптимизация на разходната част на бюджета, които биха довели до устойчивото нормализиране на публичните ни финанси. Към момента, сякаш фокусът пада върху приходната част, където с еднократни мерки управляващите се опитват да се доближат до заветните 3% бюджетен дефицит от БВП. Имайте предвид, че частният бизнес не може да бъде изтезаван безкрайно и в някой момент просто чуждестранните компании ще започнат да напускат страната, процес, който вече е стартирал, като в последствие, някои от българските компании също ще започнат да съкращават персонал и да преосмислят инвестиции. Всичко това е пряко следствие от влошаващите се публични финанси на страната и от експоненциално повишаващата се икономическа несигурност, която се формира от външни и вътрешни фактори.
- Какво може да бъде направено?
- Надявам се, в някой момент, управляващите да се насочат към оптимизация на публичните разходи, която включва обществените поръчки, скъпата и раздута публична администрация, както и здравеопазването, където всяка година потъват милиарди. Трябва, обаче да си дадем сметка, че кабинетът на Румен Радев наследи този крах в публичните финанси от партиите, управлявали преди него, и ще му е необходимо повече време, за да нормализира публичните финанси. Важно е управляващите да разберат, че пътят към това е прилагането на десни икономически политики, а не пещерен комунизъм, който само ще даде допълнителна скорост на каращия към пропастта тежък камион без спирачки. Кабинетът има огромна политическа подкрепа от 131 депутати, като тази подкрепа се препотвърди по категоричен начин на проведените съвсем наскоро президентски избори, така че очаквам повече смелост и решителност при извършаването на по-непопулярните икономически политики.
- Заплатите в администрацията през 2027 г. ще бъдат увеличени с 5%, но за хората към МВР и Министерство на отбраната няма да има увеличение. Автоматичното увеличение на заплатите в силовите ведомства няма да бъде прилагано през 2027 г., но не е предложена отмяната му. Смятате ли, че това е правилно?
- Един от големите успехи на този кабинет, който поради някаква странна причина не беше ефективно сведен до знанието на обществото, е именно отмяната на автоматизмите при формирането на заплатите в публичния сектор. Това беше една голяма грешка, която ако не беше премахната, щеше да доведе до акумулирането на милиарди допълнителен бюджетен дефицит. Така че аз твърдо подкрепям всякакви мерки в посока на оптимизиране на публичните разходи. Преди повече от една година, именно при вас, развих тезата за замразяване на заплатите в публичния сектор с надеждата предишните управляващи да ме чуят. Година и половина по-късно се надявам, новите управляващи да проявят разум в тази насока, защото всичко друго би имало маргинален ефект върху бюджетния дефицит.
- Щатните бройки на работещите на бюджетна заплата ще бъдат намалени с близо 5000. Това ли е необходимата реформа в администрацията, за която бизнесът настоява?
- Като представител на бизнеса, за мен е изключително трудно да се боря за служители с държавата. През септември 2026 година, средната брутна работна заплата в страната, в обществения сектор, възлиза на 1 456 евро, която е 8 евро над тази в частния сектор. Знаете, че заплатите в частния сектор са в по-голямата си част функция на производителността на труда, което не е точно така в обществения сектор. Аз съм привърженик на малка, но ефективна и високоплатена администрация, така че всякакви усилия в посока на оптимизация на публичния сектор са добре дошли. Имайте предвид, че съвременните технологии и прилагането на изкуствен интелект биха помогнали много в тази насока, стига да има политическа воля за това. Изключително важно е да разберем, че една административна реформа изисква време и мисъл, за да може тя да релокира хората, които са в излишък и те да се насочат към публични системи с недостиг на кадри.
- Виждате ли достатъчно реформи в бюджета за 2027 г., освен намалението на щатните бройки? Необходими ли са реформи в здравеопазването, образованието?
- Ефектът от намалението на щатните бройки се нетира с увеличението на заплатите в публичния сектор, така че ние реално не може да говорим за някакви по-съществени реформи в тази насока. Реформи са необходими на много места. Въпросът е, че всяка една реформа изисква време, мисъл и активна комуникация с всички икономически единици, които влизат в обхвата ù, за да може тя да бъде устойчива и да даде очакваните резултати.
- Правителството предлага съществени промени в данъчните закони. Смятате ли, че е редно за три години данък сгради да бъде удвоен за всички хора, независимо дали имат едно жилище или пет апартамента?
- Тук, наистина може би трябваше да се предприеме по-прецизен подход. Обективно погледнато имаме голяма разлика в данъчните ставки на регионален принцип. Тоест, някои общини са увеличили в последните години данъчните ставки, като други не са. От друга страна беше редно да се приложи някаква форма на прогресивно увеличение на стойността на данъчните оценки за първо, второ, трето и т. н. жилище. Така, със сигурност щяхме да имаме една много по-честна реформа, но подозирам, че е отпаднала, защото администрацията е обяснила, че тя би била много трудна за управление.
- Ще бъде въведен данък свръхпечалба за част от секторите в икономиката на страната ни. Какъв ще бъде ефектът от това?
- Нека започнем оттам, че по разчети на Министерство на финансите данък свръхпечалба се очаква да събере около 800 млн. евро допълнителни държавни приходи през 2027 година. Така че това е една съществена сума, която бях сигурен, че политиците няма как да пропуснат. Един от най-важните фактори, който оказва влияние върху всяко едно инвестиционно намерение, е предвидимостта на данъчната и правната рамка на страната. Така че бързият отговор тук е, че със сигурност в дългосрочен ефект прилагането на подобни еднократни мерки, целящи свиване на бюджетното салдо, неминуемо ще окажат негативен ефект върху инвестиционния климат в страната. Ще се повторя отново, като кажа, че кабинетът на Румен на Радев наследи публичните финанси в едно ужасно състояние. Виждам, че се опитва да балансира бюджета изключително бързо, което обаче невинаги води до позитивни резултати. Обществото не очаква от тях това да стане за няколко месеца. Това е един изключително бавен и сложен процес, който отнема години, за да се видят реалните ефекти от икономическите политики, които се прилагат. Нещо повече, те имат огромното предимство да разполагат с времевия хоризонт от четири години, в които да нормализират публичните финанси. Така, че приветствам за добре обмислени и смели публични политики, защото те разполагат с невиждана, в последното десетилетие, електорална подкрепа.
- Правилно ли постъпи правителството, като смени формулата за определяне на минималната заплата?
- Със сигурност да, това е вторият им по-голям успех, след отмяната на автоматизмите при определянето на заплатите в публичния сектор, като тук заслужават поздравления за смелостта да се наложат над синдикатите. Не знам дали вашите читатели знаят, че увеличението на минималната работна заплата автоматично води до акумулирането на допълнителен бюджетен дефицит, защото една немалка част от заплатите в обществения сектор са базирани именно върху МРЗ. Математиката показва, че при равни други условия, увеличение на минималната работна заплата води до влошаване на бюджетното салдо от 25 млн. евро. От друга страна, увеличението на минималната работна заплата води до пряк ръст в себестойността на произвежданите в България стоки и услуги, което от своя страна води до увеличение в ценовите равнища. Тук има един фин елемент, който политиците явно не разбират. Когато се увеличава работна заплата, предприемачите са длъжни да увеличат, дори и с по-малко, всички работни заплати в компаниите. Нали се сещате, че няма особена икономическа логика в това да не се повиши заплата на човек, който получава заплата над МРЗ, когато държавата административно налага да увеличиш заплатата на човек, който е на МРЗ, като този човек не е създал повече стойност за предприятието, но все пак е получил увеличение. Ако бизнесът не увеличи заплатите на всички заети хора, последните ще започнат да си търсят работа другаде, така че се създава един порочен кръг на перманентно увеличаване на себестойността, а оттам и на инфлацията.
- Какъв ще бъде ефектът от предлаганото увеличение на максималния и на минималните осигурителни прагове?
- Постоянното увеличаването на максималния осигурителен доход е един изключително грешен, но ефективен начин за допълнителни постъпления в държавната хазна. Заложеното в „Бюджет 2027“ увеличение на максималния осигурителен доход се очаква да генерира 265 млн. евро допълнителни приходи, така че сами разбирате, защо всяка една партия, която е на власт в последните години, винаги го увеличава. Тази мярка представлява пряк удар върху средната класа и бизнеса, защото тези 265 млн. евро ще бъдат отнети именно от бизнеса и средната класа, за да може държавата да ги насочи към нереформирани системи. Същият принцип е приложим и за по-високите минимални осигурителни доходи, като там ефектът възлиза в размер на 197 млн. евро, които обаче ще бъдат отнети от микро и малките предприятия, както и на хората с по-ниски доходи. С оглед изложеното, сами разбирате защо съм твърд противник на тези мерки за балансиране на бюджета. Много по-разумно би било тези пари да останат в хората и бизнеса и те сами да решат за какво да ги използват.
- Неотдавна КЗК обяви рекордна глоба на една от най-големите търговски вериги. Според вас, какъв ще бъде ефектът от това върху бизнес климата в страната?
- Това е дълга и много сложна тема, която едва ли ще успеем да покрием тук в цялост. И като всяка една сложна тема, тя не е бинарна, тоест има редица нюанси, които трябва да се вземат предвид. От една страна, напълно нормално е, държавата по някакъв начин да овладее галопиращите цени на хранителните продукти. Каквото и да си говорим, не е естествено идентични хранителни продукти в Европа да бъдат на значително по-ниски цени от тези в България, при доста по-висок стандарт на живот. Така че, приветствам КЗК в усилията си да нормализират тези ценови дисбаланси, защото хората, и то най-уязвимите социални групи, наистина, бедстват. От друга страна, считам, че има проблем с подхода. Тази прекомерна показност, която някои от регулаторите проявят, има по-скоро негативен ефект върху цялата ни икономика. Нека регулаторите работят и защитават интересите на потребителите, но да не става върху гърба на бизнеса, защото именно частният сектор генерира паричния ресурс, който политиците преразпределят. Просто трябва да се нацели балансиран подход, за да можем все пак да не унищожим безвъзвратно бизнесклимата в страната.
Нашият гост
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).