Тодор Батков, зам.-председател на Европейския център по транспортни политики, пред „Труд news“: Мостът за Вакарел над магистрала „Тракия“ може да се срути всеки момент

Основната вина за жертвите в катастрофи е на държавата, от години не се влагат пари в ремонти и поддръжка

Над 70 опасни пропадания на пътя има в Смолянско, никои са от години

Броят на загиналите в катастрофи расте, политиците „взимат мерки“ и нищо не се променя. Есенните валежи докараха нови свлачища в планините, пътищата там стават все по-опасни, а решение не се вижда отникъде. Има ли шанс българските шофьори да станат европейци и на пътя, питаме Тодор Батков.

- Г-н Батков, защо броят на загиналите на пътя продължава да расте, въпреки, че всяко правителство обявява спешни мерки?
- Броят на загиналите на пътя се повишава, защото нивото на пътната безопасност постоянно пада. Качеството на инфраструктурата е ужасно, държавата не инвестира достатъчно средства в текущи ремонти и поддръжка. Най-елементарният пример е, като стане катастрофа на някоя от магистралите, след това отнема месеци, понякога и години, да се подмени скъсана мантинела. Така че не трябва да бъдем изненадани, че България вече е на първо място в Европа по брой загинали на 1 млн. души от населението.

- Европа даде доста пари за пътищата у нас, къде са тези средства?
- През годините огромна част от парите, които се харчеха за пътища, потънаха в нечии джобове и политически партии. Надявам се новото правителство да промени това, защото в крайна сметка пестенето от пътната безопасност засяга пряко върху живота и здравето на хората. Знаете, че освен личната трагедия, при загинали на пътя има и сериозен икономически ефект. Ние не можем да си позволим да губим хора, кадри и с лека ръка да продължаваме напред.

- Правителството прие план за действие за пътна безопасност, смятате ли, че ще бъде ефективен?
- По мои наблюдения един-два пъти в годината се приемат разни планове с фанфари и аплодисменти, но в крайна сметка нищо не се променя. Затова се надявам най-накрая да видим някакви действия и на практика, не само на хартия, не само да се говори, но и да се работи. За момента, за съжаление, не виждаме такова нещо. Мога да ви дам много примери. Преди 20 дни от Министерство на регионалното развитие заявиха, че до 20 дни ще ремонтират прохода между Елин Пелин и Ботевград, който е алтернатива на магистрала „Хемус“. Днес е 20-ия ден, а ремонтът не е започнал.

- Кой трябва да потърси отговорност за това?
- Отговорността за републиканската пътна мрежа е на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Общинската пътна мрежа е на съответната община. Не е трудно да се проследи. Крайно време е да престанат да си прехвърлят топката от институция на институция и да започнат да вършат нещо, защото хората загиват по пътищата и отделно икономиката страда и буксува. Знаете, че в България жп-транспортът не е в цветущо състояние, имаме само едно голямо летище - София и огромна част от икономиката е на колела и се движи от камиони. Те като не могат да стигнат до дестинацията си заради лоши пътища и катастрофи страда джобът на българина. В момента след всички гръмки обещания на МРРБ, засега е стартиран един основен ремонт - на Владая и той е около 2,5 км. Теглим милиарди външен дълг и правим 2,5 км път. В същото време по АМ „Хемус“ не се работи, по „Тракия“ не се ремонтира, като има участъци, които имат крещяща нужда от това. Така че ние оставаме в позиция на очакване какво ще направи новото правителство.

- Говорите само за инфраструктура, а къде е вината на шофьорите за тежките катастрофи?
- Със сигурност и шофьорите имат вина, но по закон е ангажимент на държавата да прави всичко възможно за опазване живота и здравето на своите граждани. Ние, от Европейският център за транспортни политики, където и да отидем да мерим сцеплението на пътната настилка, виждаме, че няма място почти, където то да е над минимума. И точно заради това масово при ПТП-та като причина се съобщава несъобразена скорост. Ама, чакайте малко, несъобразена скорост може да е и 10 км/ч. След като на магистралата ограничението е 140 км/ч, не можеш да се блъснеш с 60 км/ч и да ти кажат - несъобразена скорост. Значи някой не си е свършил работата, щом с 60 автомобилът ти се е завъртял.

- Една трета от площта на България са планини, какво е положението с пътищата там?
- Планинските пътища са в изключително тежко състояние, аз мога да говоря конкретно за област Смолян, където положението е доста апокалиптично. Ще ви дам само няколко примера. Между Мадан и Смолян и отбивката за село Тикале има свлачище от 8,5 г., което е обезопасено с ограда и светофар. Това е единственият второкласен път в цялата област и толкова години държавата не може да отстрани едно свлачище. Друг пример - единствената пътна връзка, изцяло асфалтирана между общините Доспат, Борино и Девин, от 15 г. има няколко отсечки, на които едното платно е паднало в реката. Трети пример - на пътя между Кричим и Девин, след построяването на язовир „Цанков камък, когато пътят беше вдигнат на по-високо ново, има отсечка, която не е ясно чия собственост е - дали на Националната електрическа компания или на АПИ. Съответно не е ясно кой я поддържа и цялата е обрасла, с изпопадали камъни по нея, с намалена широчина на пътните платна. Примери много, буквално няма нито един път в област Смолян, който да е в добро експлоатационно състояние. Пътят Белица - Загражден, който е в област Пловдив, 60 г. хората чакат да бъде довършен. Местните хора през 60-те години са дарили по 30 работни дни доброволен труд, за да прокопаят пътя в скалата. Той беше започнат преди няколко години, беше изоставен и в момента община Баните няма пътна връзка.

- Може би не е рационално да се прави път до села, в които живеят по няколко човека.
- Отсечките, които изредих до момента, свързват големи села и отделно са допълните пътни връзки, които обслужват и други населени места. Тук не говорим за села като Вълчан, където живеят 10 души и пътят стига единство дотам и след това няма нищо. Ние говорим за ключови пътни артерии, които могат да възродят западащи населени места, чието население намалява, заради липсата на достъп до тях.

- А парите от винетки и тол такси как се разпределят, че не стигат за ремонт на пътищата?
- Не е ясно как се разпределят, както не е ясно и как се разпределят парите от фонда за пътна безопасност, които постъпват от глобите и от снимките от камери. Акцизът за горивата също не е ясно как се харчи. Просто държавата събира едни пари уж от едни пера и след това ги харчи, както намери за добре, а хората да умират по пътищата.

- Кога ще има мост над свлачището между Пампорово и Смолян?
- От Европейският център на транспортни политики дарихме на АПИ и на община Смолян проект за разширение на аварийният път, който минава над свлачището. И благодарение на нашето геодезическо заснемане се извърши първоначалното асфалтиране на тесния участък, който в момента е широк едно платно. Настояваме държавата да инвестира необходимите средства и да разшири пътя до 6 метра, тоест да е с 2 платна, двупосочно движение и да е с нормален денонощен достъп, защото от 1 декември предстои да бъде със светофар. Цялото снабдяване на Пампорово идва точно от този път. Там работят 3000 души, не е нормално те да обикалят през Стойките или през Рожен. На 1 май, когато стана срутването, можеше по наредба 12 на МРРБ от 2001 г. веднага да се започне работа по строителството на мостово съоръжение без проекти и разрешение за строеж. Отделно от това, заради обявеното бедствено положение, АПИ можеше да направи пряко възлагане и договаряне със строител за изграждането на прословутия мост. Въпреки това тя обяви обществена поръчка, чийто срок изтече преди няколко дни, а офертите още дори не са отворени. Нашата прогноза е, че обжалванията, преди въобще да се започне работата, ще отнемат 2 г. След това има още 2 г. за строителство, тоест през 2030 г. евентуално може да има мост, ако котка не ни мине път. С цел да притиснем държавата ние от Европейския център за транспортни политики сме разработили проект за пътя Смолян - с. Мугла, който ще дарим на общината и АПИ, като се надяваме този път да бъде ремонтиран. Това не е правено от 80-те години. 17,5 км се преминават за повече от час и половина.

- Готови ли са Родопите в Смолянско за зимата?
- Поне нашата информация е, че няма готовност за предстоящите зимни условия. Надявам се това да не се окаже така и пътно-поддържащите фирми да са се подготвили по някакъв магически начин за сезона - някой да им е подарил пясък, луга, препарати. Фирмите не са получавали пари от миналата година и очаквам да има проблем при първия по-сериозен снеговалеж, дано не се окажа лош пророк.

- А колко са свлачищата в Смолянска област и какъв е рискът за шофьорите в тези участъци?
- На републиканската пътна мрежа в Смолянска област има 70 активни свлачища, по които нищо не се прави. Говоря за пропадания на пътното платно в река или в дере. И най-малкото човек, който не познава пътищата в областта, при влизане в завой няма как да види отсрещно идващ автомобил и директно ще отиде в дерето. Възможно е и пътят да пропадне, защото след като са започнали тези процеси, те няма да спрат без да има външна намеса. Никой нищо не прави и в момента се надяваме да не се случи най-лошото. Държа да подчертая, че част от тези свлачища са между Девин и Смолян, Мадан и Смолян, Рудозем и Смолян, тоест едно реактивиране на такова свлачище, означава цели градове да бъдат откъснати от областния център. Ние в Смолянско сме свикнали, че никой не ни обръща внимание, но аз мога да ви дам един много скандален друг пример. Мостът над магистрала „Тракия“ на отбивката за Вакарел може всеки момент да падне, в толкова лошо експлоатационно състояние е. От АПИ ни обещаха преди година и половина - две, няколко пъти сме имали писмена кореспонденция, да се възложи основен ремонт, тъй като съоръжението е опасно, но оттогава - нищо. И, не дай си Боже, ако мостът падне и убие някого, после ще кажем - леле, какво стана, или че човекът е карал с несъобразена скорост, затова му е паднал мостът на главата.

- Туризмът е много важен за региона, опасните пътища не пречат ли за развитието му?
- Основният поминък в Смолянско са туризъм, дърводобивът и занятчийското селско стопанство. Например Ардинското корито - селата Смилян, Кошница, Могилица, Арда, Гора Арда, е една от най-красивите части на Родопите с хотели, пътеки, туристически маршрути, пещери, а пътят дотам не е ремонтиран основно от 80-те години. Там има и свлачища. Как да дойдат туристи? Пътища няма, а дори и да има, хората си казват - там постоянно има свлачища, камъни падат, дай да не си рискувам живота.

- Сериозен проблем в Родопите са мечките, които вече спокойно слизат в селата. Има ли решение?
- Това също е много сериозен проблем и той трябва да мине през Европейската комисия, защото мечките са в червената книга, защитен вид са и са забранени за отстрел. Популацията им, обаче, е в пъти над нормалното. Изпратиха ми преди 2 дни клип от Мугла как мечка се разхожда в центъра на селото. Има страхотни проблеми и в района на Доспат, в южната част на община Смолян, в Рудозем, Мадан, просто популацията на мечки е огромна и трябва да бъдат взети някакви мерки. Трябва Министерство на земеделието и храните и Министерство на околната среда и водите да влязат в комуникация с европейските комисии и да се стигне до някакво решение, ако може - преди някой да бъде изяден.

- Вие започнахте борба с дървената мафия, сезирахте и полицията, има ли развитие?
- Приключи работата на полицията по този въпрос, материалите са предадени в Окръжна прокуратура - Смолян и очаквам в следващите седмици тя да вземе решение дали да повдигне обвинения. Ако това не се случи, ще жаля отказа им пред Апелативен съд - Пловдив, тъй като за мен доказателствата са неоспорими. Става дума за общински пасища, които обаче на практика са 100-годишни гори. И това ощетява природата - имаме ерозия на почвата, свлачищни процеси. Боклуците от дърводобива остават на мястото и това създава предпоставки за бръмбар корояд, който след това съсипва и здравите гори в съседство. Става дума и за кражба от данъкоплатците, защото публичната общинска собственост е на гражданите на общината. И когато се краде, се краде от тях.

 Нашият гост
Тодор Батков е завършил политология в Queen Mary University в Лондон и “Право” във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Председател е на Сдружение “Свободни Родопи” и зам.-председател на Европейския център за транспортни политики. Участва в различни бизнес инициативи и консултантски проекти. Има частен бизнес в сферата на услугите.