Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви намерение за облекчаване на процедурата за придобиване на гръцко гражданство от потомци на гръцки емигранти от трето и четвърто поколение. Инициативата е насочена към милионите хора с гръцки корени, живеещи в Австралия, Северна Америка и други части на света, по-голямата част от които са изселници или бежанци след края на гражданската война в Гърция през 1949 г.
Тази новина заслужава внимание и в България, защото поставя въпроси, на които нашата държава години наред не намира удовлетворителен отговор.
Българското законодателство формално предвижда облекчена процедура за придобиване на гражданство от лица с български произход. На практика обаче съществува обективно противоречие между декларираните законодателни добри намерения и реалните възможности за тяхното осъществяване.
Основният проблем е доказването на българския произход. За много потомци на български емигранти, бежанци и исторически български общности това се оказва изключително трудно, а понякога практически невъзможно. Особено когато става дума за хора, чиито предци са живели в територии, останали извън границите на България, където българските институции са били закривани, документите са унищожавани или националната принадлежност е била административно подменяна, в т. ч. и през прилагането на системни репресивни мерки.
Получава се парадокс: българската държава заявява, че желае да улесни придобиването на гражданство от хора с български корени, но същевременно изисква от тях доказателства, с които по обективни исторически причини те често не могат да разполагат, като за това донякъде носят вина и предишни български комунистически власти.
Това противоречие налага промени в Закона за българското гражданство. Но според мен законодателните изменения трябва да бъдат предшествани от нещо още по-важно - изясняване на самата философия на придобиването на българско гражданство по произход.
Какво всъщност искаме да постигнем?
Да възстановим историческата връзка между България и потомците на българските общности зад граница? Да съхраним българската идентичност сред новите поколения? Да насърчим завръщането и заселването в България като част от отговора на демографската криза? Или просто да продължим да издаваме определен брой удостоверения и укази, отчитайки ги като административна дейност?
Тези цели не се изключват взаимно. Напротив, те могат да бъдат част от последователна национална политика. Но за това е необходимо да се преодолее досегашният предимно формален подход.
Необходимо е да се обсъдят по-гъвкави механизми за установяване на български произход, отчитащи историческите особености на отделните български общности, възможностите за използване на различни архивни, църковни, семейни и други доказателства, както и ясни правила, които да ограничават административния произвол, без да създават предпоставки за злоупотреби.
Българското гражданство не бива да се разглежда единствено като административен акт. То може да бъде инструмент за възстановяване на прекъснати исторически връзки, за съхраняване на националната идентичност и за провеждане на дългосрочна демографска политика.
Гръцката инициатива ни напомня, че отношението към потомците на сънародниците зад граница е въпрос не само на законодателство, но и на национална стратегия.
Време е и България да си отговори не само на въпроса как се придобива българско гражданство, но преди всичко защо държавата улеснява неговото придобиване, какви резултати очаква и как ще ги постигне.
Труд
-2-thumb-467x263.webp)
