Живеем до 76 години, европейците – с 6 повече

Хората с по-позитивни възприятия имат с около 7,5 години по-голяма продължителност на живот

Дълголетието се превръща в индустрия

Трети сме на Стария континент по време, прекарано в добро здраве

Годините очакван живот в България са около 75,8, а средно за ЕС са около 82. Това посочи здравният икономист Аркади Шарков по време на националната медицинска конференция по дълголетие с международно участие, организирана от Българската лонджевити асоциация. Форумът, който завърши вчера събра над 50 лектори, сред които 16 чуждестранни експерти от Европа, САЩ и Азия.

Страната ни е на трето място в Европа по години, прекарани в добро здраве. По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. всеки един от четири души е на или над 65 години , а 62-ма души от 100 са в работоспособна възраст. Тези над 65 години са 24,3% от населението в страната, за 2050 г. се очаква да бъдат 26,5%, а през 2070 г. – 30,2%. Продължителността на живота в големите градове на България е 78,2 г., докато в западналият икономически и демографски Северозапад хората живеят средно 72,7 г.

Според данни на Евростат страната ни продължава да бъде на последно място по продължителност на живота в Европейския съюз (ЕС).

Според експерти, участвали във форума, дълголетието се определя от няколко основни фактора:
• Начин на живот и навици: около 40% (хранене, движение, тютюнопушене, алкохол)
• Генетика: около 30%
• Социални условия: около 15%
• Медицинска помощ и профилактика: около 10%
• Околна среда (включително чистота на въздуха): около 5%

България е сред страните с по-високи нива на сърдечносъдови и метаболитни заболявания в Европа, което прави превенцията и ранната диагностика ключови за подобряване на качеството и продължителността на живота, изтъкнаха медици, участващи във форума.

Най-дългият доказан живот е 122 години и 164 дни на Жана Калман от Франция и се смята за биологичен стандарт, към който можем да се стремим, подчерта д-р Александър Симидчиев.

„Медицината винаги се е стремяла да удължава човешкия живот. Научният напредък представя пред нас далеч по-амбициозни задачи – не просто да прибавяме още години към живота, а да съхраняваме здравето си възможно най-дълго. Развитието на генетиката, молекулярната биология, персонализираната медицина и новите технологии промениха разбирането ни за процесите на стареене. Откриват се нови възможности, които допреди няколко десетилетия изглеждаха недостижими. Но заедно с напредъка на науката по-голяма става отговорността ни да разграничаваме доказаните медицински постижения от обещанията, които нямат научно основание“, подчерта председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов. Той бе категоричен, че дълголетието се превръща в индустрия и че трябва да правим ясна разлика между действителните иновации, от една страна, и нерегламентирани продукти и съмнителни терапии, които експлоатират естествения стремеж на човека към по-дълъг и здравословен живот. „И точно в това е ролята и отговорността на медицинската общност – да предпази хората от решения, които могат да изложат здравето им на риск“, каза още д-р Брънзалов.

„Няма здраве без мозъчно здраве. Затова грижата за мозъка трябва да бъде неразделна част от усилията ни да живеем по-дълго и по-качествено“, заяви проф. Николай Габровски, който е и председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве.

„Проучвания показват, че хората с по-позитивни възприятия за остаряването живеят средно с около 7,5 години повече. При тях се наблюдава и по-благоприятна реакция на сърдечносъдовата система в стресови ситуации, както и по-голяма вероятност да възстановят пълната си самостоятелност след период, в който са имали нужда от чужда помощ. Обратно, негативните нагласи към остаряването се свързват с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, по-слаби когнитивни резултати и повишен риск от когнитивни нарушения и деменция. Те могат да бъдат и предиктор (прогностичен параметър) за появата на депресия при здрави хора, както и за задържането ѝ при хора, които вече страдат от това състояние“, предупреди психологът Стефания Габровска.

Преподавателят по биология на стареенето и молекулярна епидемиология в Каролингския институт в Стокхолм (Швеция) доц. Сара Хег – обясни, че има начин да се измери колко стари са клетките ни чрез така наречените епигенетични часовници на стареенето: „Такива молекулярни биомаркери на стареенето например са нивата на 639 протеина, които циркулират в кръвта ни. С тяхна помощ може да се измери как всеки наш навик в ежедневието сваля или увеличава биологичната ни възраст.“

Д-р Райна Стоянова, ендокринолог:

Движение, сън и достатъчно протеин според възрастта

Три навика, които могат да ни помогнат да живеем по-дълго

Първо – движение в две задължителни глави: аеробно натоварване и силови тренировки. Мускулът не е само естетика; той е активна метаболитна тъкан, важен резервоар за глюкоза и основа за сила, кости и самостоятелност. Данните най-убедително подкрепят редовната физическа активност и добрия кардиореспираторен фитнес като едни от най-силните модифицируеми фактори за здраве и дълголетие. С други думи, тренираме не само за начина, по който изглеждаме днес, а и за самостоятелността си след години.

Второ – сънят. За повечето възрастни целта е редовно около седем до девет часа, макар нуждата да е индивидуална. Хроничният недостиг и лошото качество на съня се свързват с по-лоша метаболитна регулация, повече глад, по-висок сърдечно-съдов риск и нарушена когнитивна функция. Няма добавка, която убедително да превърне пет часа сън в осем – иначе щях да я предпиша първо на себе си.

Трето – хранене, което можем да спазваме: достатъчно протеин според възрастта, бъбречната функция и активността; изобилие от зеленчуци, бобови, плодове, ядки и други богати на фибри храни; и възможно най-малък дял ултрапреработени продукти. И нарочно не назовавам една конкретна диета, която всички непременно трябва да следват.

И едно официално неофициално четвърто: отношенията с други хора. Социалната изолация и самотата устойчиво се свързват с по-лошо физическо и психично здраве и с по-висок риск от преждевременна смърт. Това не е сантименталност; това е епидемиология с човешко лице

Най-честите грешки в стремежа към по-здравословнен живот

Най-честата грешка е, че инвестираме в добавки, панели от биомаркери и най-новата терапия със сложно име, а спим по пет часа, не се движим и пушим. Това е като да полираме фаровете на кола без двигател.

Втората е крайността: от понеделник човек става монах, маратонец и биохакер едновременно, а след няколко седмици вече е изморен от всички ограничения. Дълголетието се строи с поведение, което може да се повтори с години, а не с перфектен режим за двайсет дни.

Третата е подценяването на мускула, особено при жените и особено по време на отслабване и след менопауза. По-ниското число на кантара не е победа, ако цената е загуба на сила и чиста маса. Силовата тренировка няма да ви направи „прекалено мускулеста“ между вторник и четвъртък – но може да ви направи по-независима след десетилетия.

И четвъртата – самолечението с хормони и нерегулирани anti-age продукти. Хормоните са мощни лекарства, не аксесоари. Имат показания, противопоказания, дози и проследяване. Когато медицинският ред се прескочи, добрият маркетинг не намалява медицинския риск.

Дълголетието има цена

Базов пакет струва 1000 евро, програма за година – 7 500 евро

В София функционират няколко специализирани центъра и клиники по дълголетие (longevity медицина) и превенция. Изградена е и първата специализирана клиника по дълголетие в България, която е разположена в пететажна сграда.

Клиниката предлага диагностика на над 80 биомаркера, епигенетични тестове за биологична възраст (TruAge™), ДНК панели, анализ на чревен микробиом, VO₂ max и научно-обосновани терапии като хипербарична оксигенация (HBOT), криотерапия, IHHT и терапия с червена светлина и др. Има и частна болница и още една клиника в столицата, които предлагат различни програми за дълголетие.

Цените на пълните диагностични пакети варират значително в зависимост от обхвата на изследванията, броя на включените биомаркери и това дали избирате еднократна диагностика или дългосрочна абонаментна програма.

Базов диагностичен пакет струва около 985 € и обикновено включва лекарски преглед, оценка на телесния състав, метаболизъм в покой (RMR) и разширен кръвен панел (около 80 биомаркера) за оценка на основните органни системи.

Разширеният диагностичен пакет излиза около 2800 €. В него към базовите изследвания се добавят по-скъпи и специализирани тестове, като кардио-пулмонален тест с натоварване (VO₂ max), ДНК панели и тестове за биологична/епигенетична възраст.
Най-скъп е премиум диагностичен пакет - около 4200 €, включващ метагеномни анализи на чревния микробиом, подробни хормонални профили и изследвания за токсични/есенциални елементи на клетъчно ниво.

Флагманските 12-месечни програми (като „Паспорт Дълголетие“ започват от 7 500 € за година. Те покриват не само пълната първоначална диагностика, но и регулярни контролни изследвания на всеки 3–6 месеца, месечни лекарски консултации и достъп до специализирани апарати (криотерапия, хипербарна оксигенация, митохондриална терапия).

Сините зони

Столетници живеят на пет места по света

Откритите преди години мутации на Сардиния бяха посочени като причина за огромния брой столетници там, но островът държи и един от рекордите по брой на заболели от множествена склероза и лупус.

Сини зони са региони по света, известни с това, че са населявани с повече столетници от други части на Земята и обичайно продължителността на живота е много над средното. Терминът се появява за първи път в историята на корицата на списание National Geographic от ноември 2005 г. „Тайните на дългия живот“. Комбинацията от физическа активност, предимно растителна диета, умерени нива на стрес и силни социални връзки е водещият фактор за постигането на рекордна продължителност на живота и нисък риск от Дегенеративни заболявания. Името "сини зони" всъщност идва от изследователите, които са използвали синя химикалка, за да отбелязват на картата местностите с най-висока концентрация на дълголетници.

Открити са пет „Сини зони“ в които голяма част от хората живеят по-здравословно и по-дълго от останалите: Окинава (Япония); Сардиния (Италия); Никоя (Коста Рика); Икария (Гърция); и Лома Линда, Калифорния.

Хората, обитаващи Сините зони, споделят общи характеристики на начина на живот, които допринасят за тяхното дълголетие:

Джулия Димитрова – създател на Biohacking.BG :

Много от нещата, подобряващи здравето, са безплатни

Биохакингът стана доста модерен в последните години, но невинаги хората разбират правилно смисъла му. Реално биохакинг е контролът върху нашето тяло, изборите, които правим ежедневно, за да оптимизираме нашето здраве на базата на научна информация, изследвания и технологии, за да живеем продуктивно и качествено, независимо на каква възраст сме. Алтернативата е да изберем да не правим нищо за здравето си и да чакаме бавно да се развиват в телата ни различни заболявания. 

Посланието ни е, че може да живеем много добре, независимо на каква възраст сме, ако полагаме грижа. Нужни са добра храна, качествено движение всеки ден и животът ни ще стане по-добър. Важно е да осъзнаем, че с малко грижа, с добра поддръжка и базови изследвания може да предотвратим заболявания, които се развиват подмолно и се оказват фатални в бъдеще. Например сърдечно-съдовите заболявания при липсата на грижа се развиват за около 10 години бавно и коварно.

Много от нещата, които подобряват здравето, са абсолютно безплатни – да излизаме сред природата, на чист въздух, на слънчева светлина.