Труд
Автор:
Труд news
Постигнах духовно израстване
Носителката на “Оскар” Гуинет Полтроу се завръща с главна роля в новия флим на големия датски режисьор Томас Винтербег “Извинението”. Полтроу сред най-елегантните и изящни американски актриси - тя има аристократично, едновременно студено и сексуално английско излъчване и винаги се е справяла добре в ролите на дами от обществения елит. Гуинет направи впечатляваща кариера в театъра, киното и на сцената като певица. Полтроу е сред най-награждаваните жени в шоубизнеса и играе във филми като “Плът на раздора”, “Хук”, “Седем”, “Големите надежди”, “Влюбеният Шекспир”, “Кланът Тененбаум”, “Железният човек”, “Железният човек 2”, “Отмъстителите”, “Железният човек 3”, и други. Тя участва и в “Заразяване” от 2011-а, който сега се радваше на подновен интерес покрай пандемията COVID-19. Гуинет Полтроу е в прекрасна форма - тя винаги се е справяла добре в ролите на дами от елита, които крият или търсят нещо по-специално и по-опасно. В живота също е авантюристка.
Някои медии и хора прекалиха с реакцията си към моя бизнес
- Гуинет, разкажете малко за новия си филм “Извинението”, режисиран от прочутия датски майстор Томас Винтерберг?
- Това е историята на Евелин Амспоукър, чийто син е убит преди 18 години. Разследването отдавна е в застой, макар че навремето случаят е предизвиквал огромен обществен интерес. Когато непознат внезапно признава за престъплението, Евелин и съпругът є Кейлъб най-сетне изглежда, че ще получат отговори. Има обаче един проблем - убиецът може да получи намалена присъда. Разгневени от възможността човекът, отнел живота на сина им, да избегне заслуженото наказание, двамата решават да вземат нещата в свои ръце.
- Как подобни роли се съчетават със сегашното ви амплоа на лайфстайл предприемач?
- Да се занимавам с такъв бизнес е едно лудешко пътуване в един нов свят. Запознах се с много нови хора, открих нови и далечни хоризонти, опознах и себе си, така както не съм и си представяла, че мога да се опозная. Извървях дълъг път, съзрях и успях да постигна лично духовно израстване. Наистина съм безкрайно доволна от завоя, който предприех в живота си. Да бъда филмова звезда вече със сигурност не е основен приоритет за мен. Шоубизнес светът се изчерпа, износи се в очите ми и сякаш няма какво повече да ми даде. Сега е време аз да дам на хората част от познанието, което съм придобила през последните години.
- Как се развива вашата лайфстайл компания Goop?
- Създадох Goop още през 2008-а година с идеята да бъде един качествен лайфстал бранд на пазара на безбрежна онлайн информация. Насочих се към хубавите неща от живота - храната, пътуването. Обединяваща идея беше да представя и предложа на публиката здравословен подход към качествения живот. В началото изпитвах сериозни колебания и не бях сигурна, че искам да забия своя флаг, образно казано. Беше си страшно. Но с времето нещата се получиха.
Преди ме притесняваха коментарите на колеги и журналисти. Усещах думите “Какво си мисли, че прави тя” да се забиват като малки иглички по цялото ми тяло. Спомням си, че по това време имаше премиерен филм с мое участие и по повода в “Ню Йорк Таймс” пуснаха огромен материал за мен, в който питаха защо изобщо правя това. А тогава аз просто давах рецепти за мъфини с банан. Някои медии реагираха твърде екстремно на моя преход и моя бизнес. Все още си мисля, че прекалиха, а някои и продължават да прекаляват.
- Как подхождате към съветите за по-добро здраве и цялостно човешко благополучие?
- За щастие още в началото проектът беше посрещнат с интерес от хората и аз бързо се убедих, че съм на прав път и зная какво правя. Нямах опит, бях си едно аматьорче, пълна новачка, но отзивите на потребителите ме изпълниха с вдъхновение. Днес Goop е международно призната компания, развива онлайн търговия, прави препоръки за пътуване, хранене, здраве. Имаме магазини и списание. Процесът беше бавен и дълъг, но крайно удовлетворяващ. Моят подход е органичен и насочен към естествената красота и естествените неща. Използвам себе си за пример. Аз мразя пластичната хирургия, ненавиждам изкуствената красота, никога няма да ме видите с ботокс. Аз си харесвам бръчките. Любувам се на собствените си несъвършенства. Прекрасно и полезно е.
- Някои критици ви атакуваха за изказвания “от позицията на привилегия”. Вие сте богата и известна, давате съвети и това явно не се харесва на много хора в социалните мрежи и медии...
- Да, така е. Колкото по-успешно е едно нещо, толкова повече зложелатели се навъждат. Съжалявам, но не мога да се преструвам на човек, който изкарва 25 хиляди долара на година. Просто не мога. И няма да го направя.
- Как ви изглежда киното днес?
- Истината е, че още през 1999-а усетих, че губя посока в актьорската професия. Чувствах се износена. Най-вече блясъкът на ролите се износи. Не помогна и прекомерния публичен интерес към живота ми. Както и това, че съм работила с човек като Харви Уайнстийн, когато още беше могъщ продуцент и се държеше като шеф на всички. И то ужасен. Всичко това ме накара да се питам дали тази професия е изобщо за мен. Дали е моето призвание. Задавах си въпроса коя съм и към какво съм се устремила. Друг фактор е, че много бързо стигнах върха. А после се оказа, че не обичам актьорската игра, колкото съм си мислела. Любовта ми към киното изстина.
Но преди години това беше само усещане. То се засили и изкристализира с времето. Трудно е да си актьор и семеен човек с корени. Постоянно пътуваш. А аз обичам домашното огнище. Не искам да съм сама в хотелска стая в Будапеща за шест седмици. Това просто не съм аз.
В един момент осъзнах, че съм прегоряла. Редовните актьорски ангажименти ме изстискваха. Снимах от три до пет филма на година. Стигна се дотам, че дори най-малките неща не ми понасяха - седенето в караваната на снимачната площадка, гримирането за роля, подготовката.
Бях бременна с дъщеря ми по време на снимките на филма Proof, постоянно ми ставаше лошо и просто исках да умра.
А трябваше да уча монолози от по пет страници, защото това беше адаптация по пиеса. В този момент си казах, че ще си взема огромна почивка от киното.
