Джема Артертън: Новият ми филм е за британски и руски шпиони

Обичам компютърните игри, но съм ужасно слаба 

Бих живяла в Лондон от 60-те години

Съблазнителната екранна сирена Джема Артертън е голямата звезда в новия шпионски трилър “Тайни служби”, който тръгва в ноември и се очаква и от българската публика. Джема е още една прекрасна експортна стока от Великобритания за Холивуд. Тя изгрява с ролята си на Бонд-мацка в “Спектър на утехата” редом до Даниел Крейг и още преди 12 години се превръща в сексуална атракция за милиони зрители. После се доказва и като наистина гореща актриса с екшън роли в “Изчезването на Алис Крийд”, “Принцът на Персия”, “Бягството” и “Сблъсъкът на Титаните”. Тя е номинирана за няколко награди за ролите си, а бъдещето е пред нея. С това тяло Джема Артертън няма да гладува.

Индустрията още е гладна за млада плът 

- Джема, разкажете за новия си филм “Тайни служби”?
- Много съв горда с този филм. В основата на историята е едноименният роман бестселър на журналиста Том Брадби. Наред с работата си като водещ на вечерните новини по британската телевизия ITV, той е автор и на редица романи, а “Тайни служби” (Secret Service) е първата книга от поредица, посветена на служителката на британската секретна разузнавателна служба MI6 Кейт Хендерсън - тази роля играя аз във филма по книгата. Основната задача, с която е натоварена моята героиня, е да разследва подозренията, че руски агент е проникнал в британското правителство. Ситуацията става още по-деликатна заради вероятността заподозреният политик съвсем скоро да заеме най-високия пост в държавата. Така Кейт се оказва в изключително трудна позиция - разследването ѝ може да доведе до падането на правителството и същевременно да съсипе собствената ѝ кариера. Както подобава на всеки шпионски сюжет, колкото по-дълбоко навлиза моята героиня в разследването, толкова по-трудно става да прецени на кого може да се довери. Тя започва да подозира приятели, колеги и политически съюзници, а опасността постепенно се пренася и в личния ѝ живот.

- Имате ли си любима роля, такава, на която най-много държите?
- Не мога да кажа. Имала съм щастието и привилегията да участвам в страшно много хубави проекти, но ми е трудно да откроя някое заглавие. Аз гледам на работата си по друг начин. Освен това мразя да се гледам. Наистина изпитвам неудобство от своя голям образ, прожектиран в тъмния салон. Побиват ме тръпки, цялата ставам кълбо от нерви и си излизам от салона. Особено ми е странно да се гледам в екшън сцени, а се случи така, че вече имам доста екшън роли зад гърба. Направо си станах една екшън героиня.

- Как изглежда шоубизнесът днес?
- Важно е да се разбираш с хората, с които работиш. Важно е да бъдете на една страница. Аз извличам страшно много дивиденти, когато работя и общувам със сродни души. Държа хората ме уважават и не гледат на мен като на поредното момиче с готин задник. Но ми се е случвало да попадна точно на това отблъскващо отношение. Тръгвала съм си от снимачните площадки на големи филми заради такива ситуации и бих го направила отново без да се замислям. Сексисткото отношение не може да е част от моя живот. Аз искам да изпитвам удоволствие от работата, която върша.

- Променя ли се ситуацията на актрисите през последните години?
- Все още бих казала, че е трудно за едно момиче да пробие и да се ориентира в този свят. Има определено време за младите актриси, в което те имат възможност да капитализират върху желанието на индустрията за млада плът и да изиграят всичките млади любовници, гаджета и героини на света. Но този времеви прозорец се затваря сравнително бързо. За мъжете няма проблем да играят, на която и да е възраст.

- Каква бяхте като тийндейджърка?
- Бях доста буйна рокерка и пънкарка и постоянно се озовавах в някаква ужасна банда. Пишех доста слаба музика, но нямам нищо против някой ден да изиграя някоя рок или пънк звезда. От малка се опитвах да излизам от определените кутийки и рамки за поведение, от очакванията на обществото. Дори и сега, например, най-досадното нещо са светските събития, свързани с работата и средата ми. Избягвам тези партита и мразя цялата суета около премиери и награди. Да се издокарваш е адски скучно.

- Бихте ли променили нещо от младостта си?
- Нищо не бих променила. Но ако имах тази хипотетична възможност с удоволствие бих се върнала назад във времето и бих живяла в някои от легендарните епохи. Особено любима ми е ерата на Лондон от 60-те години на миналия век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този период. Партитата тогава вече наистина си е струвало да бъдат посещавани и звучи омагьосващо човек да потъне в тази култура.

- Великобритания предлага изобилие от диалекти. Вие имахте ли специфичен начин на говорене преди да станете актриса?
- Всъщност като по-млада говорих с ясен кокни акцент. Кокни акцентът е типичен лондонски акцент, много популярен сред някои определени среди и романтизиран като акцента на гангстерите и коравите копелета във филми като “Две димящи дула” и “Гепи” на Гай Ричи. Аз също говорех на кокни. Но след като влязох да уча актьорско майсторство преминах на по-класически литературен английски и смекчих драматично своето кокни говорене. Но беше забавно, признавам си.

- Какви са любимите Ви хобита?
- Обожавам да играя на компютърни игри. Но съм ужасно слаба. За съжаление наистина нямам талант в тази сфера и се радвам, че не съм избрала подобен професионален път. Но пък съм страшно амбицирана и нахъсана да се представям добре. Конкурентна съм по природа. А когато се случи да не съм най-добрата в нещо, което ми харесва да правя и направо откачам. Точно такъв е случаят с компютърните игри.