„Златният век” на архитектурата и изкуството при управлението на цар Петър (927-969)

По думите на проф. Димитър Овчаров „... строителното дело на цар Симеон е продължено от сина му цар Петър...”

За да се докоснем до епохата на царете Симеон и Петър, нека посетим старата столица и Археологическия музей „Велики Преслав”

Част от портрета на младия цар Петър върху керамична плочка

Предишната статия от тази поредица на „Труд News” разказахме за книжнината и литературата по времето на цар Петър. Продължаваме темата с постиженията на архитектурата, изобразителното и приложните изкуства в периода 927 - 971 г., които имат своето отражение до края на Първото българско царство (1018 г.). Както отбелязва проф. Димитър Овчаров, един от най-добрите познавачи на средновековната ни култура и Велики Преслав, „... строителното дело на цар Симеон е продължено от сина му цар Петър...” Немалка част от преславските църкви, манастири и обществени сгради са изградени след 927 г., когато мирната обстановка в продължение на повече от четири десетилетия обезпечава финансови ресурси, създава условия за израстването на българските творци, разширява възможностите за прилагане на византийския опит и т. н.

Изграждането на Велики Преслав като „български Цариград”, започнато от цар Симеон, придобива сериозни мащаби при неговия наследник. Понятието „Преславска цивилизация”, предложено от проф. Иван Божилов, е валидно с пълна сила за времето на цар Петър. Културните характеристики на преславската столична култура включват както константинополско, така и антично, източно, вкл. сирийско и арменско, и западноевропейско влияние. Пред историци, археолози, изкуствоведи и други специалисти стои задачата за преоценка на времето, в което са изградени някои от представителните сгради в столицата, а и в други градски и манастирски средища, вкл. извън пределите на днешна България.

Археологическите проучвания дават основание да се мисли, че дворцовият комплекс или, казано по-точно, Дворцовият град, чието изграждане започва при цар Симеон, е завършен в окончателния си вид при Петър. В църковната архитектура продължава изграждането на базилики, а през втората и третата четвърт на Х в. се налага кръстокуполния тип храмове, каквато е ситуацията и във византийската столица. Сред този тип храмове са т. нар. „Църква при чупката” (на крепостната стена), онази в местността „Селище”, издигната от ичиргу-боила („чръгобиля”) Мостич в средата на столетието, и др. Нещо повече, арх. Стефан Бояджиев, проф. Георги Атанасов и други изследователи са склонни да мислят, че прочутата „Кръгла църква” най-вероятно е построена, най-малкото завършена в познатия ни вид при цар Петър. Както бе показано от цитирания по-горе проф. Георги Атанасов, това важи и за катедралната църква в Дръстър (Силистра), официалното средище на българската патриаршия. Едно от интересните съоръжения в столицата е т. нар. Преславската фиала - покрита конструкция с басейн, разположена на площада при южната порта на Дворцовия град. Фиалата има своите паралели в Константинопол и заема важно място при провеждането на църковни и светски празници. Този паметник на столичната архитектура е изграден след околните представителни сгради - обстоятелство, което отново ни насочва към времето на Петър.

При цар Петър в столицата Велики Преслав и извън нея съществуват редица манастири, които са основните центрове на образованието и културния живот. Манастирският комплекс при с. Равна, Провадийско, създаден още във времето на княз Борис Михаил, в средата на X в. претърпява сериозно архитектурно преустройство. Ярко свидетелство за духовния и културен живот през Х в. е манастирът при с. Черноглавци, Шуменско, от който са известни старобългарски надписи от 955 до 963 г. Голямата обител в сърцето на Лудогорието, изследвана от археолога Тодор Балабанов, е извънградска резиденция на българския патриарх. Както стана дума, официално църковният престол е в „древнопросиялия” християнски център Дръстър, но патриаршески храм е изграден и в столицата Велики Преслав.

Развитието на архитектурата и изкуството излиза далече извън столицата. В онази епоха древната ротонда „Св. Георги” в Средец (София) е украсена със стенописи. През тридесетте - четиридесетте години са поставени основите на Рилския манастир, а неговият създател св. Иван Рилски се ползва с личната подкрепа на царя. Държим да отбележим и църквата „Св. апостоли Петър и Павел” (т. нар. Петрова църква) при средновековния Рас (дн. Нови пазар, Сърбия), издигната през първата половина на X в., когато градът е в пределите на България и получава статут на епископска катедра. Сходна е ситуацията със средновековния храм „Св. Прокопий” в Прокупле (в района на Ниш, дн. Сърбия), която според една летописна бележка е издигната през 934 г. Неслучайно изследователите сочат като неин паралел базиликата „Св. Ахил” на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, построена при цар Самуил (976/997-1014) - с други думи, отново срещаме паметник на българската архитектурна школа от времето на царете Симеон и Петър.

Едно от най-интересните и оригинални явления, превърнало се във „визитка” на Преславската цивилизация, е белоглинената художествена керамика - феномен, който и днес впечатлява с таланта на своите творци.

Археологическите проучвания позволяват да се приеме, че възникналата в годините на цар Симеон столична школа достига своя апогей като производствен ресурс, тематика и активност на специализираните ателиета при цар Петър. Сред многото керамични икони най-известна е онази на св. Теодор Стратилат, но днес познаваме десетки паметници, вкл. цели композиции. Малко известно за широката публика е, че преди години проф. Тотю Тотев откри част от портрет на владетел! Обикновено се приема, че върху керамичната плочка е изобразен Симеон още като княз. Според нас обаче е прав д-р Александър Горчев, който с основание предполага, че изображението е на цар Петър към времето на идването му на власт през 927 г. Впечатляващо е развитието и на каменната пластика, металопластиката, златарството, бижутерията, обработката на дърво, производството на стъкло и други приложни изкуства. В статията „Цар Петър и неговите близки в светлината на две реликви” („Труд” от 26 юли 2025 г.) разказахме за два великолепни кратера (църковни съдове), днес в руския Новгород, но изработени за българския владетел от двама преславски майстори.

Любознателният читател може се докосне до магията на Преславската цивилизация, посещавайки старата столица и експозициите на модерния и перфектно композиран Археологически музей „Велики Преслав”. В него се пазят емблематичното Преславско съкровище и още много безценни паметници на старобългарската култура от славното време на царете Симеон и Петър. Уви, Велики Преслав има нерадостна съдба... Столицата понася тежки щети в хода на войната между ромеите и киевските руси на българска земя през 971 г., когато дворецът е опожарен, а царската съкровищница, обществените сгради и храмове са жестоко разграбени. През XI в. североизточните български земи, вкл. Дръстър, Плиска и Велики Преслав заедно с още десетки крепости, селища и манастири, са жертва на продължилите десетилетия печенежки опустошения.

Макар и в по-малки мащаби, това се повтаря и при нашествията на куманите в края на XI и през XII в. Във вековете на османската власт територията на „Ески Стамбул”, както е наричан Преслав, е осеяна с варници, в които безчет произведения от камък, вкл. от мрамор, са превърнати във вар и хоросан! Местните хора използват старините като каменна кариера за строеж на своите къщи и стопански постройки... Безценни паметници са унищожени и безвъзвратно изгубени, но старата слава на Велики Преслав отеква и днес.