Труд
Автор:
Труд news
Частни детективи, които следят интимния живот на служителите и схеми с търговци и доставчици да се контролира цената за бирата. Не става въпрос за нов сезон на “Под прикритие”, а за “Шварц груп”, фирмата собственик на веригите супермаркети Лидл и Кауфланд. Глобата в България не е нещо необичайно за тях и през годините те са събрали внушителен списък с провинения, включително:
Следене на служителите, менструация.
Историята с менструалните ленти се появява още през 2004 година. Според публикации служителки в чешки магазини на “Лидл” трябвало да носят видима лента на главата, когато са в цикъл. Така ръководството щяло да разпознава жените, на които се разрешават допълнителни посещения в тоалетната.
Има обаче разминаване между източниците. Първоначалният чешки материал описва предложение, спряно след намеса на трудов инспектор, и не назовава търговската верига. По-късни публикации посочват “Лидл” и представят правилото като въведено и впоследствие отменено.
Много по-подробно документиран е скандалът със следенето на служители в Германия. През март 2008 година списание “Щерн” разкрива стотици страници вътрешни доклади, изготвяни от частни детективи, наети от “Лидл”.
Според описаната схема в магазините обикновено се монтират между пет и десет миниатюрни камери. На управителите се обяснява, че целта е разкриване на кражби. Детективите обаче записват подробно и поведението на персонала: кога служителите посещават тоалетната, с кого разговарят, какво обсъждат и между кои колеги вероятно има интимни отношения. В докладите присъстват и субективни оценки за характера и способностите им.
Публикуваните примери показват колко навътре се влиза в личния живот. В един запис е описан телефонен разговор на служителка през почивката є. Отбелязано е, че по предплатената є карта остават 85 цента, че планира вечеря с приятелка и че няма пари за покупки, ако заплатата є още не е преведена.
В друг доклад е записан разговор между служителки за заплатите, добавките и платения извънреден труд. Наблюдателите коментират и това, че една от тях излиза в почивка навреме, въпреки оценката им, че не е свършила достатъчно работа.
“Лидл” признава, че през предходната година детективи са използвани в 219 германски магазина. Компанията заявява, че задачата им е била предотвратяване на кражби, а ръководството не е възлагало събирането на подобни лични сведения. След проверките германските органи за защита на данните налагат глоби на обща стойност 1 462 000 евро.
Условията на труд
Един от най-тежките случаи е във Франция. През май 2015 година 33-годишният техник Яник Сансонети умира вследствие на самоубийство в склад на “Лидл” близо до Екс ан Прованс.
През 2018 година съдът признава “неизвинима вина” на работодателя, а през януари 2020 година апелативната инстанция потвърждава решението.
На съпругата, сина и майката на служителя са присъдени общо 90 000 евро за морални вреди.
Отделна група случаи засяга работниците при доставчиците. През 2010 година организацията ECCHR и кампанията Clean Clothes Campaign подкрепят жалба срещу рекламни твърдения на “Лидл” за справедливи условия на труд.
Проучването им сред работнички в шивашки предприятия в Бангладеш описва прекомерно работно време, удръжки от заплатите като наказание, несигурно или липсващо заплащане за извънреден труд, дискриминация и пречки пред синдикалната дейност. След жалбата “Лидл” се съгласява да оттегли конкретните рекламни твърдения за условията при доставчиците си.
Публично финансиране за разрастването
Разрастването на “Лидл” и “Кауфланд” в Източна Европа е подпомагано със заеми от международни институции за развитие. Сред тях са Международната финансова корпорация към Групата на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
По данни от разследване, публикувано през 2015 година, двете вериги са получили близо 900 милиона долара публично финансиране през предходното десетилетие.
Конкретните проекти могат да бъдат проследени в документите на самите банки. Например проект на ЕБВР, одобрен през 2010 година, предвижда финансиране за “Кауфланд” в България и Полша и за “Лидл” в България и Румъния. Посочената цел е откриване на магазини, включително в по-малки населени места и селски райони.
Критиците на тази експанзия посочват риска големите вериги да изместят традиционните търговци и да променят икономиката на малките населени места.
Ценови договорки и санкции
В Полша в края на 2021 година регулаторът налага близо 124 милиона злоти санкция на “Кауфланд” за нелоялно използване на договорното му предимство. Сред установените практики са допълнителни отстъпки, непредвидени в договорите, и намаляване със задна дата на сумите за вече доставени стоки. Решението е обявено като подлежащо на обжалване.
Във Франция през юли 2025 година апелативен съд осъжда “Лидл” да плати 43,36 милиона евро обезщетение на “Интермарше”. Делото засяга телевизионни реклами, представящи продукти на привлекателни цени, без да е осигурена изискваната наличност. Съдът установява нелоялна конкуренция. “Лидл” подава касационна жалба.
Разследване под прикритие от “Екип Валраф” на 50 магазина на Kaufland в дванадесет германски провинции в продължение на почти година публикувано в сайта derwesten.
В 41 магазина репортерите откриха мухъл по хладилните рафтове.
Изследователите са документирали и нашествие от мишки в клон в Хомбург, Саарланд. Там те са открили миши изпражнения в близост до хранителни продукти. Kaufland посочи, че мястото вече е било сигнализирано за нашествие от вредители през 2024 г.
Още по-сериозни са били твърденията, свързани с щанд за пресни храни в Бад Тьолц. Според разследването на RTL, някои мухлясали хранителни продукти са били препродавани. Kaufland отговори: “Вашият разказ за това как са били обработвани стоките на щанда определено не отговаря на нашите насоки.”
Между плесени, мишки и опасения за месо
Разследването на пилешкото месо също попадна в заглавията. Екипът е тествал 30 проби от супермаркети Kaufland. Кампилобактер е открит в 15 случая, а устойчиви на антибиотици бактерии са открити в 11 проби. Kaufland отхвърли обща оценка на продуктите си. Компанията заяви, че властите не са установили подобни проблеми през въпросния период. Освен това компанията добави, че нейните собствени външни лаборатории редовно тестват качеството на пилешкото месо.
Въпреки това обвиненията имаха дълготрайни последици. Случаят с Хомбург доведе до отзвук на местно ниво. Кауфланд обяви основно преструктуриране и смени управленския персонал там.
Потребителите също заведоха дела
Нетдавна Kaufland се сблъска с критики относно специфични търговски практики. През 2024 г. Потребителският център на Баден-Вюртемберг заведе дело срещу Kaufland заради реклама за отстъпка. Съд в Хайлброн издаде решение за неизпълнение в полза на Потребителския център. Още по-сериозно решение дойде през 2025 г. Регионалният съд на Хайлброн забрани на Kaufland да продава определени хранителни продукти във външни опаковки, чийто размер би могъл да подскаже по-голямо количество вътре. Този случай разглежда класическия проблем с така наречените подвеждащи опаковки. Подобни производства не са еквивалентни на голям корпоративен скандал. Те обаче показват, че Kaufland многократно се е сблъсквал с правни ограничения по отношение на потребителските и конкурентните въпроси.
Кауфланд реагира и предприема действия
Историята на Kaufland в никакъв случай не е съставена само от скандали. След публичната критика, компанията също предприема действия. След проблеми в месната индустрия, Kaufland и Lidl обявиха през 2020 г., че ще прекратят използването на договорни работници в ключови области на производството на месо. Kaufland също така засили контрола си във веригите си за доставки. Компанията посочва социални одити, спазване на стандартите за правата на човека и така наречената политика на нулева толерантност към сериозни нарушения.
📚 **Източници:** Good Jobs First - Violation Tracker Global, решения и съобщения на национални органи за защита на конкуренцията и потребителите, както и съдебни актове.
Румен Михайлов, Западна Европа
Специално за "Труд News
Шефът на “Кауфланд” - България господин Петров, който се закани да разплаче майката на икономиката ни заради някакви си 75 млн. евро глоба, сигурно е ходил в западноевропейските страни от ЕС. И сигурно щеше да знае, че в Европа големите търговски вериги често биват санкционирани от органите за защита на конкуренцията и на потребителите заради нарушения на антимонополното законодателство, за нелоялни търговски практики и заради лошо отношение към доставчици или служители. Така че да не се прави на две и половина.
В статистиката на Европейската комисия за 2025 и 2026 г. за нарушения на антимонополното законодателство и за нелоялна конкуренция се оглавява от полската верига супермаркети “Biedronka”, която е дъщерно създание на португалския гигант за търговия на дребно с продоволствени стоки и такива за бита - “Jerónimo Martins”. През миналия септември тя се е простила със 121 млн. евро - глоба заради антиконкурентно споразумение с 29 транспортни фирми, целящо да попречи на шофьорите да сменят работодателя си.
Веригата е била глобена и с още 19 млн. евро за подвеждаща реклама, свързана с ваучери за отстъпка, при които условията за ползване са били скрити от потребителите в момента на покупката. На второ място в еврокласацията на яките парични наказания е германската верига “LIDL” и по точно нейния клон във Франция - Апелативният съд в Париж му е наложил през юли 2025 г. 43 млн. евро глоба, която напракика е била обезщетение на местната верига “Интермарше” заради нелоялна конкуренция и подвеждащи практики в телевизионни реклами.
Пак през миналата година известните и у нас супермаркети с марката “Carrefour” в родната им Франция са били глобени 500 евро на ден + обезщетение с три нули за всеки случай на неизпълнение на изискванията за дигитална достъпност за хора с увреждания до уебсайта за електронна търговия на веригата.
А в Италия пък през март тази година бяха сравнително леко “опарени” с 2,5 млн. евро популярните търговски вериги “Il Gigante”, “MD”, “Oasi” и “Pro7”. Ами Италианският антимонополен орган ги наказа задето използвали символи, свързани с Олимпийските игри “Милано-Кортина 2026”, без да са официални спонсори.
Регулаторните органи често налагат санкции и за промоционални кампании, които включват неясни условия, фиктивни намаления или неразрешено използване на търговски марки, свързани с големи спортни и културни събития. В редица европейски държави, включително във Франция и Полша, са наложени тежки глоби заради налагането на несправедливи договорни условия на земеделски производители или франчайзо-получатели.
Очертава се траен модел на отношенията
Комисията за защита на конкуренцията досега има три решения за санкциониране на нелоялни търговски практики на “Кауфланд” - от 2020 г., 2025 г. и 2026 г. Те очертават траен модел (рецидиви) в отношенията на търговската верига с доставчици и български производители от 2015 г. досега. Това уточняват от КЗК по повод на изявленията на изпълнителния директор на “Кауфланд” с безпрецедентни квалификации за актовете на регулаторния орган и твърденията му по отношение на бъдещи решения на независимия български съд.
Общото в констатациите на Комисията е използването на по-силната позиция на веригата при договаряне и прилагане на търговски условия в ущърб на засегнатите доставчици. Последното производство от месец май 2026 г. установи, че нелоялните търговски практики продължават и след налагането на предходните санкции.
С последното решение от ноември 2026 г. КЗК установи отново нарушения на “Кауфланд” и нелоялни търговски практики в отношенията с български производители и наложи три санкции в общ размер 75 653 706 евро. Две от санкциите са в размер на 1,58% от оборота на дружеството за 2025 г. (21 899 757 евро всяка), а третата е 2,2% (31 854 192 евро). Законът позволява санкция до 10% за всяко едно нарушение или по 150 млн. евро за всяко нарушение. КЗК постановява решенията си изцяло въз основа на закона и събраните по всяко производство доказателства, заявяват от Комисията. КЗК обаче категорично отхвърля опитите за натиск върху съдебната преценка от силната позиция на голяма международна компания. Освен това противно на твърденията на изпълнителния директор на “Кауфланд” ВАС е потвърдил решението на КЗК от 2020 г. за сходно нарушение, при сходна фактическа обстановка и сходни доказателства.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов призова прокуратурата да се сезира за изказването на изпълнителния директор на “Кауфланд” Михаил Петров. Той отправи и призив към българските граждани:
“Управителят на “Кауфланд България” господин Михаил Петров си позволи да заплаши директно българската държава, както и българската икономическа и финансова система, с последици, сравними с фалита на Корпоративна търговска банка. Това е наказуемо деяние според Наказателния кодекс. Отправяме официално искане към прокуратурата.
На следващо място искам да се обърна и към нашите сънародници. Искам да ги призова да бойкотират “Кауфланд”. Призовавам българските граждани да покажат достойнство.
Като абсолютно недопустимо определи изказването на шефа на Кауфланд Михаил Петров лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. “Все пак да не забравяме, че е българин. Немец надали така ще се изкаже по такава тема. Вече много клишета се казаха - недопустимо, ненужно, да понесе отговорност. Със сигурност ще го уволнят.
“Трябва да бъде подведен под отговорност за заплаха, че може да фалира нещо голямо в държавата”, каза още Борисов.
“С това изказване ги занули като една от най-големите компании”, каза още лидерът на ГЕРБ и бивш премиер по адрес на Михаил Петров.
Колкото и да си голям, не си над закона. Когато прави аналогия с КТБ, мениджърът на Кауфланд бърка закона с беззаконието. Никой не е по-силен от държавата, когато тя прилага закона, за да защити правата на своите граждани. Подобни декларации само потвърждават правотата на контролните органи. Вместо аргументи, чуваме заплахи.
