Владислав Горанов, бивш министър на финансите от ГЕРБ, пред „Труд news”: Бюджетът е по-скоро плах или мързелив

Водачът на камиона има всички инструменти да го спре, стига да иска

С бившия министър на финансите и настоящ депутат от ГЕРБ Владислав Горанов разговаряме за Бюджет 2027, за реформите, които не се случват и за инфлацията, която трудно ще бъде овладяна.

- Премиерът Радев сравни с тежък камион с отказали спирачки бюджета за 2027 г. Ще падне ли в пропастта камионът?
- Сравнението е малко апокалиптично, особено за политически лидер, който в предизборната си програма настояваше, че знаят и са готови да управляват. За него не би следвало да е изненада състоянието на публичните финанси, още повече, че неговите 131 народни представители, или огромното доверие, с което той влезе в 52-то НС му дават инструменти за всякакви действия в посока решаване на подобен род фискални кризи. Прави впечатление в новия бюджет, че усилията са насочени към събиране на повече приходи и извършването на повече разходи, без това да съвпада нито с макроикономическия цикъл, нито с някаква специална стратегия, или усилия за реформи. Това е нещо, което показва излишна предпазливост на един политически лидер, който си мисли, че ако не прави нищо, няма да загуби народната любов.

- Каква е философията на финансовата рамка на държавата за догодина?
- Всяка година бюджетът става все по-голям от предходната. В случая имаме на пръв поглед едно нормализиране на преразпределението и свеждането му под 40 на сто от БВП. В същото време декларираното намаление на разходите от 800 млн. спрямо 2026 г. е спекулативно, защото всъщност ако погледнем какво се променя в структурата на бюджета, всъщност Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) изчезва и до голяма степен са намалени инвестициите, свързани с еврофондовете. И ако погледнем само националния бюджет, т. е. бюджетът без еврофондовете, ние имаме увеличение на разходите с 2,5 млрд. евро, а не намаление, както се твърди. Това увеличение на разходите, т. е. стремежът да се харчи повече и да не се правят сериозни структурни реформи, принуждава правителството, тъй като сме в процедура по свръхдефицит, да измисля различни схеми за събиране на повече приходи. С този смисъл, ако трябва да характеризираме бюджета той е по-скоро плах или мързелив. Защото политическата енергия, която е въплътена в мнозинството на Радев не се използва за нищо смислено.

- Реалистично ли е очакването, че този бюджет ще успокои инфлацията, както се опитват да ни убеждават управляващите?
- Няма как да се стремиш доходите да растат повече от инфлацията, индустриалното производство да спада трета поредна година, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да е отрицателна, т. е. държавата да финансира чуждия свят като реализира по-голям внос, отколкото е износът, да вземаш заеми, един вид да печаташ пари, създавайки допълнително потребление чрез този входящ ресурс, при превишение на разходите над приходите и да очакваш това да не мине през инфлационен натиск. Всички макроикономически показатели говорят за вътрешна инфлация, или предпоставки за вътрешна инфлация - нещо, което за съжаление се вижда и в статистиката на Евростат - България е на второто челно място по най-висока инфлация в еврозоната.

- Каква е реалистичната прогноза за инфлацията догодина?
- Правителството оптимистично я дава на 4%, аз не мога да гадая дали ще бъде по-висока. Има предпоставки за това, ако конфликтът в Иран се задълбочи, цените на енергоносителите ще продължат да се увеличават. Безспорно и природният газ оказва съществено влияние - примерно, всичкият хляб в България се пече на газ. Само преди няколко седмици беше анонсирано 32% увеличение на природния газ. И всичко това сложено на куп, при липсата на буфери в бюджета, които да успокояват инфлацията ме карат да мисля, че сме подложени на потенциален риск на по-висока от средната за еврозоната инфлация. Има аргументи, че в голяма степен ефектът е консумиран в 2026 г., защото в началото на годината стартира конфликтът между САЩ и Иран, но няма никакви гаранции, че тази тенденция няма да продължи и през следващата година.

- ПБ имат необходимото мнозинство за реформи, а реформи няма и не се предвиждат. Имате ли обяснение?
- Моето подозрение е, ако върнем назад във времето, ще видим, че единствените правителства, които са държали положителен рейтинг са правителството на Иван Костов за година и половина от началото на мандата си и първото правителство на Бойко Борисов за малко над година. Тогава бяха трудни времена и в двата периода, но се правеха най-сложните и тежки реформи, което идва да покаже, че когато искаш да правиш правилни неща, дори и те да не са популярни, българинът проявява политически инстинкт и ти дава доверие. Сриването в доверието на правителството на Румен Радев, спрямо високата база, от която тръгна в началото на май тази година. Вярно, че в голяма степен факторите могат да се препишат на външната конюнктура, но така или иначе се случва в ръцете на Радев и усещам панически действия да се опитва да бъде спрян този спад. Според мен това е грешна тактика, защото историята показва, че когато знаеш какво правиш и го правиш в правилна посока, дори и да е непопулярно, хората го подкрепят. Тук виждаме една плахост и нежелание да се отрони и едно късче от ореола на „безгрешния“ президент Радев, но сега ролята му е корено различна. Затова са и тези метафори с камиона по нанадолнището, но аз смятам, че водачът на камиона има всички инструменти да го спре, стига да иска. Защото в противен случай, неговата констатация се превръща в една констатация. А функциите на изпълнителната власт, с такова мнозинство са други.

- Как оценявате социалните мерки на правителството за семействата, за това да не се пипат данъците...
- Безспорно, увеличаването на мащаба на преотстъпване на данък по закона за данъка върху доходите на физическите лица за семейства, отглеждащи деца, е положителна мярка. Тя стартира още по мое време като министър, но с доста по-ограничени размери. Сега се увеличават размерите на този вид подпомагане, нещо което е положително. Но положителните неща в данъчната политика свършват дотук. Защото, примерно данъкът свръхпечалба, който не е обусловен от никаква икономическа конюнктура, показва само опит с еднократни приходи да се финансират постоянни разходи - нещо, което освен, че е неустойчиво влошава икономическата среда, тъй като какъв сигнал се излъчва към всички, които са инвестирали и се стремят да максимизират печалбите си чрез увеличаване на производството и на инвестициите? Това за мен е лош сигнал и като цяло данъчната политика е подчинена не на икономическото развитие, а на търсене на нови източници на приходи, за да кърпят дупката, вместо да се обърне внимание на разходната част, която пак казвам, не само че не намалява, както се декларира, а се увеличава с 2,5 млрд. евро.


- Къде отиват тези пари, след като и капиталовите разходи са драстично орязани?
- Обобщено може да се каже, че независимо от ръста на разходите, разходите за растеж намаляват, разходите за образование и здравеопазване като дял от БВП също намаляват. И капиталовите разходи намаляват от около 10 млрд. през 2026 г. на около 6 млрд. в следващия бюджет. И когато разходите растат, но тези, които могат да доведат до потенциален растеж намаляват, ние говорим за един бюджет, който освен да поддържа съществуващата държавна инфраструктура не допринася по никакъв начин за икономическото развитие.

- Трябваше ли в ситуацията, в която е изпаднала хазната, да се вдигнат някои данъци?
- По принцип, ако се изпадне в такава аварийна ситуация, че неминуемо трябва да се вдигат данъци, аз съм привърженик на косвеното облагане, защото то е икономически по-неутрално - разбирай краткосрочна промяна в ставките на ДДС. Вземам пример от годините след 1997, когато на правителството на Иван Костов се наложи да се справя с голям бюджетен дефицит. Тогава ДДС от 18% бе увеличено за кратко на 22%, след което ставката бе намалена до 20%. Икономически от гледна точка на стопанските субекти, въпреки че поражда инфлационен натиск е най-безболезнено за икономиката. Но това са хипотези. В сегашната ситуация, когато имаш увеличение на БВП номинално с близо 10 млрд., можеш да постигнеш консолидация без да се налага да увеличаваш разходите. Ние виждаме, че тези 2,5 млрд., които са в повече спрямо тази година по националния бюджет, съм сигурен, че част от тях биха могли да бъдат спестени, а не да се налага да се увеличават максималния осигурителен доход и осигурителните прагове - те само преди няколко месеца бяха увеличени. Това притиска разходите за труд. Няма логика и да правиш такъв данък „свърхпечалба“ като засягаш банковия и небанковия финансов сектор, които са трансмисията на икономиката.

- Какъв ще е ефектът от съкращенията на администрацията, достатъчни ли са те за значително свиване на разходите?
- Според мен, не, още повече когато се прави съкращаване на живи хора през първата година ефектът е по-скоро отрицателен, защото има обезщетения, които се изплащат на освободените служители. Без да съм гледал в детайли, тъй като не е представена подобна справка, а само декларативно бе уточнено, че 5000 служители ще бъдат съкратени, за мен до голяма степен това са съкращения на незаети бройки. Подобен хоризонтален подход на съкращаване е контрапродуктивен, защото както има администрации, които са със съмнителна ефективност, така има и администрации, които ако ги притиснеш допълнително и ги обезоръжиш кадрово, спада качеството на услугата, която извършват.

- Изненада ли ви фактът, че автоматичните индексации на заплатите на министър-председателя, министрите, заместник-министрите, регулаторните органи, съдебната система, силовите структури и висшите училища не са премахнати, а само са замразени за година. В същото време при минималната работна заплата категорично бе премахнато автоматично увеличение?
-  Не ме изненадва. Аз винаги съм бил против подобни популистки действия, защото цялата субординация на възнаграждения при регулаторните органи и на министрите и другите членове на политическите кабинети са обвързани с решения на Великото народно събрание от 1991 г., когато за пръв път са написани финансовите правила в правилника на НС. А оттам нататък всяко заиграване с тази тема е див популизъм и е контрапродуктивно. Но когато ти липсват други аргументи, прибягваш до подобен тип решение. Направи ли ви впечатление, че автоматичните механизми в силовите структури не са отменени, за разлика от минималната заплата. При минималната заплата автоматизмът се маха и правилно се маха, но в закова за отбраната и в закона за МВР, които бяха гласувани в период на политически неразбории в страната има текст, че министърът на отбраната и на МВР трябва да предложат съответните промени в нормативната уредба за премахването им. Искам да ви уверя, че подобни промени не са предложени. Въпросът стои и в дебата за бюджета той ще бъде релевантен. Друг е въпросът, че това са големи съсловия и ако при МО има аргумент, че от една страна трябва да се стремим към размер на разходите за отбрана спрямо БВП, като ангажимент към колективната отбрана на НАТО и част от този ресурс може да отиде за увеличение на заплатите, то за МВР заплатите нараснаха доста бързо спрямо другите сектори. И се получиха диспропорции.

- За първи път ще има и данък свръхпечалба, какви проблеми се очаква да реши този налог и какъв реално ще е ефектът от него?
- Този налог, според оценки на министерство на финансите се очаква да донесе 800 млн. евро в 2027 г. Нещо, в което като експерт се съмнявам, тъй като възможностите за избягването му са твърде големи. Оставяме на страни, че подобен тип извънредно облагане и въобще понятието „свърхпечалба“ трябва да се използва при специфични икономически цикли, примерно като рязкото покачване на цените на електроенергията през 2022 г., когато започва войната в Украйна. Ситуацията в последните години въобще не предполага използването на такъв инструментариум и независимо, че европейският регламент го допуска по същество това е ясно извънредно облагане, което освен да влошава икономическите стимули за инвестиции, не постига друга цел. Да оставим на страна обстоятелството, че е много възможно стимулите за чуждестранните инвеститори, голяма част от които ще бъдат подложени на това свръхоблагане, се влошават при такава конюнктура. И всичко това се прави само, за да се закърпи дупката във фиска. Но тя би могла да бъде намалена и през разходната част. А там няма никакви усилия в тази посока.

Нашият гост
Завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство от 2001 г. като експерт. От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър. За кратко депутат в 42-ото народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г. От февруари 2014 до ноември 2014 г. е изпълнителен директор на Общинска банка. От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър. В момента е депутат в 52 НС от ГЕРБ.

Още от (Интервюта)