Това като намерение е добре, въпросът е, че като го заяви това, премиерът не каза каква е алтернативата в управленската структура на Министерския съвет, на управляващото мнозинство, каза професор Стойчо Стойчев в коментар за обявения от Радев край на оправданията с наследството на предишните. Според Стойчев, като се махне една задача тя трябва да се замени с друга задача, но Радев не даде алтернатива на това, което отменя и не каза какво трябва да е новото.
- На шестия месец от управлението на „Прогресивна България“ премиерът Радев обяви, че „днес слагаме край на оправданията с наследството на предишните“. Дотук добре, но какво следва, професор Стойчев?
- Както се казваше едно време, това е преломен момент в работата на правителството. Това като намерение е добре, въпросът е, че като го заяви това, премиерът не каза каква е алтернативата в управленската структура на Министерския съвет, на управляващото мнозинство. Като се махне една задача тя трябва да се замени с друга задача, но Радев не даде алтернативи на това, което отменя и не каза какво трябва да е новото. Досега са се оправдавали с предишните, сега какво трябва да говорят. Така че на тая база преди да стане ясна каква е новата линия, по която трябва да се говори, предполагам, че ще има инерция, или ступор, или нищо няма да се говори. Или ако се говори, ще се започне от това - ние не ги обвиняваме предишните, ама те направиха много лоши неща, или нещо от тоя род, докато не се избистри за какво ще се говори - примерно за големите успехи на управлението, или за светлото бъдеще, което предстои с новите мерки на бюджета. В крайна сметка това послание на премиера като комуникация бе ограничено само до представители на управлението и медиите. А не беше послание по същество за работата, която трябва да се върши. Аз отдавна съм се научил да не слушам българските политици какво говорят, а да гледам какво правят.
- И те се разминават, естествено?
- Да, разминават се. Така че не е ясно в момента дали това послание е чисто комуникационно, дали зад него стоят някакви реални намерения за промяна или някакви действия, които да изпълнят със съдържание това намерение да не се оправдаваме с наследството на предишните. Въпросът за нас като граждани е не да сменят едно оправдание с друго, ние от оправдания нямаме полза, а от липсата на оправдания, просто защото няма да има нужда от тях. Нека видим сега новия бюджет какви политики възнамеряват да реализират в следващите три години на мандата им. И най-лесният отговор на този въпрос е дали има планирани някакви мерки, които да променят ситуацията без рязко да я променят.
- Ще се съкратят 5000 бройки в държавната администрация?
- Това е добра мярка, не вярвам някой да се противопостави на това. Окей, това е добро. Може би ще бъде първият кабинет от 25 години насам, от времето на Иван Костов, който съкращава нещо в администрацията, а не да увеличава щата.
- Радев заяви още, че „на България и предстои привличане на чуждестранни инвестиции стратегически, огромни като мащаб, които според него ще изведат страната в нова технологична орбита“. Но онзи ден Стандарт енд Пуър намали кредитния рейтинг на България?
- Това за инвестициите беше любопитно, премиерът каза, че ще има големи инвестиции и че България е на пето място по ръст на БВП. Но чуждестранните инвестиции са нещо различно от БВП като имаме предвид, че в целия ЕС стагнацията е много голяма. Въпросът е дали на фона на няколко шумни изтегляния на чуждестранни инвеститори от България, какъв е този инвестиционен интерес? Това трябва да се каже, защото това са конкретни неща - кой иска да разкрива нови работни места в България, кой иска да инвестира - това е положително послание, което правителството може да отправи и може да бъде проверено веднага. По принцип китайците така правят - обещават, че ще купят летища и ще строят магистрали, но до ден днешен не съм видял да са направили някакви огромни инвестиции. Инвеститорите също са много щедри, но преди да видя някой да отреже лентичката на нов обект, или да направи поне първа копка... Кирил Петков прави първи копки на някакъв завод, който още го чакаме, беше обещал тунели под Шипка и 4-5 нови моста над Дунав. Така че намерения всеки може да има, но чак като видим реални инвестиции можем да кажем дали това наистина е така. Аз лично съм скептичен към правителството, защото всички правителства обещаваха големи инвестиции, пък големи компании напускат страната.
- А как ще коментирате скандала с „Кауфланд“?
- Ами, какво да кажа? В нова ситуация сме, с ново управление, трябва да се демонстрира присъствие на държавата. Това очевидно се случва. Дали точно с тази верига, дали точно за това, за което е санкционирана, е правилно, това е друг въпрос. Не мога да кажа дали е добре или зле, но има намерение държавата да покаже, че има присъствие - има полиция по улиците, доста по-осезаемо от преди. Има такава заявка, дали тя ще доведе до повече ред и повече отговорност в поведението и на пазарните играчи, не мога да кажа. Предполагам, че единствено нещастна се чувства Мая Манолова, защото много ù се искаше тя да наложи тази глоба от 75 милиона евро... Някак си ù отиваше тя да направи това. Тя защитава потребителите, по едно време пак я видях с майките на деца с увреждания...
- Случаят с майките на деца с увреждания е типичен пример за една напред, две назад?
- Тези промени, които се предложиха, могат да имат смисъл, да бъдат рационални, да имат обяснение, но не се правят три дни преди внасянето на бюджета в парламента. Това изнерви абсолютно всички по веригата. Това касае една дългосрочна политика и не се изчерпва с година или с две. И ако някой има намерение да направи нещо полезно в тази сфера, да оптимизира разходи, това трябва да се направи с перспектива поне една година напред. Ако сега трябваше да се отваря дискусията по този въпрос, просто тя трябва да засяга бюджета за 2028 година, не за 2027-ва, трябва да бъдат поканени всички страни, представители на майките, представители на НОИ и на всички организации, които са ангажиране с това и да се обсъди какъв би бил по-добрия ефект не гледна точка на бюджета, а от гледна точка на децата. Защото е достатъчно ясно, че децата са така и така наказани и държавата не трябва да ги наказва още с някакви съображения за разходи или нещо такова. Може би са имали добри намерения, може действията, които са предложили да имат положителен ефект, но като кампания по внасянето им през бюджета, тайно, пък някой разбрал, друг не, не може да доведе до нищо друго от това, което се случи. В демократичните държави такъв тип промени, които засягат цялото общество или сегменти от него като социално уязвими групи, се правят бавно и внимателно в дълъг период от време с максимално много широки дискуси, публични обсъждания, за да се стигне до някакво решение. Ако някой тръгне да действа едностранно в този процес - в случая това е министерството на финансите - това веднага предизвиква отсрещна блокираща реакция и вече никой не иска да чуе какви са му аргументите и отиват на война с тези, които се опитват да променят съществуващото положение. Несигурността на новото решение и това, че никой не им е обяснил какво следва реално от него, води пълната съпротива на това решение.
Случаят с майките на деца с увреждания е една от сферите, другите са браншовите и синдикалните.
Там има организирани групи, които моментално ще действат, ако бъде посегнато на техните интереси, те за това са създадени тези групи. Така че тази работа не се прави по този начин. И никой не е успял да е прокара такива решения по този начин, освен може би в Русия, където подобни мерки от централата власт са до второ нареждане докато се появи новото нареждане...
- Зам. председателят на ПГ на ПБ Антон Кутев заяви, че депутатите от „Прогресивна България“ научават за проектозакони на правителството от опозицията или от медиите, вашият коментар?
- Това е индиректна критика на Антон Кутев по отношение на някой, който остана неназован, предполагам, че има предвид началника на кабинета на Радев Копринков. Защото комуникацията между Министерския съвет и депутатите не е функция дори на парламентарния секретар на Министерския съвет, а на началника на кабинета. Премиерът сам по себе си изобщо не е длъжен да информира депутатите. Моите уважения към г-н Кутев, той не е незапознат с комуникациите, бил е говорител на правителства и сигурно за него е ясно, че това, което казва първо трябва вътрешнопартийно да се изрази, пък ако няма ефект, да говори публично. А за да говори така публично, има две хипотези. Едната е, че е пробвал всички вътрешни канали и не са се получили нещата и вече опитва чрез външен натиск с риск това да донесе някаква репутационна щета на партията, която той представлява и на него самия. Или другият вариант е до такава степен да са се разпищолили, както се се казва по народному в управлението, че да им е все тая какво ще стане. Аз не съм скандализиран, нагледал съм се на най-различни неща, това за някои сигурно е скандално, за други е нелогично, за третия смешно, аз не изпитвам емоции по отношение на това. Въпросът е от чисто организационна гледна точка когато депутатите от управлението не са информирани предварително за бюджетната процедура и ние очакваме тази процедура да включва заинтересовани лица. Тъй като собствените ти депутати не са включени откъде накъде да чакаме там да се включат хора с браншови интереси? Ами няма да ги включат, очевидно има някакъв проблем и той не е на опозицията, не е на международното положение, нито на мира между Руанда и Конго, който се обсъжда в Камбоджа, това си е проблем на „Прогресивна България“.
- Идва зимата, от ПП плашат с протести. Има ли обективни условия за това, професор Стойчев?
- Условия винаги има, както казваше Тодор Живков, у нас всеки ден има материал за митингова демокрация. Въпросът е кога ще им дойде времето...
- През януари с новите сметки за тока и парното?
- Пак през януари, но като се промени мнозинството в Конгреса на САЩ. Тогава ще стане ясно дали ще има някой, който да се ангажира материално с протести. Не е нужно да споменавам кой е човекът на републиканците и на демократите тук. В последните години наблюдаваме такъв вид делене. Така че ако тръгне нещо да се прави, предполагам, че ще бъде през януари, макар че бюджетът ще бъде приет през декември. Към сегашния момент отникъде няма нишан, макар че някои разправят, че имало протестна готовност. То готовност винаги има, въпросът е кога е подходящия момент да получи и международна подкрепа, защото само вътрешна не е достатъчна. Но в САЩ хората на президента Тръмп продължават да бъдат актуални. Ако там нещата се променят предполагам, че и тук ще има някакъв отзвук.
Стойчо Стойчев е роден в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет - бакалавър 2001-2005 и магистър 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема „Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология” на Софийския университет. Доктор на политическите науки, на 6 октомври т. г. бе утвърден за професор.