На 26 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ уволни Стойчо Стоев след 0:0 със „Славия“

Политическата коректност развали и „Междузвездни войни” Фенове готвят бойкот на новия филм

Минималната заплата в САЩ вече не е от значение Едва 0,3% от 156-те милиона работници получават такова възнаграждение

Гърция готви есенни оферти за туристите

Иран поиска от Запада разрешение да изнася 700 000 барела петрол на ден

Изкарват по 100 лева на ден от бране на билки Липата ни е най-ароматна в света, изкупуват я по 5 лева килото

Голям пожар е избухнал край Харманли, горят 1000 декара гори

Падат ограничения за трансплантации в чужбина Навременното лечение на деца - приоритет

САЩ и Япония с търговска сделка от Г-7 Доналд Тръмп записа важна победа

Откриха труп на мъж във Враца

Морето по-евтино и топло през септември

Русия разработва броня за сателити

Арестуваха двама души за подпалването на четири пожара в Гърция

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 26 август 2019

Пожалете олимпийците – 2

В началото на 2014 г. в. „Труд“ публикува два материала със заглавия „Пожалете олимпийците“ и „Въпроси вместо отговори“. Поводът за тях тогава бе обществената настройка за „слабото“ представяне на родните спортисти на олимпийските игри в Сочи.

В материала „Пожалете олимпийците“ от 7 януари 2014 г. има следния пасаж: „Както я е подкарал българският спорт с двете си медалчета (без титла) от Лондон 2012 и с петото място на Александра Жекова, което е със стойността на отличие от Сочи 2014, нищо чудно в Рио след две години да останем пълно капо. Но за това олимпийците ще са най-малко виновни.“

 Отново доста българи вече са настроени негативно срещу олимпийците. Не печелели медали, но харчели народна пара. Подобна ситуация в обществото не е трудно да се прогнозира след или още по средата на последните 5-6 олимпийски игри, без значение зимни или летни. Така е и сега.
Сякаш вече не е ясно, че елитния български спорт го има само от време на време. И то ако по оста „спортист – треньор – клуб – федерация“ няма засечки. И ако в клубовете се работи целенасочено, а не само за таксите на подрастващите. Ако има и мениджър по веригата, който да осигурява средства от спонсори. И ако държавната подкрепа дойде точно на място и навреме.

Не важи старата песен за липсата на спортни бази. Защото не е вярна. Като цяло у нас вече има хубави зали, арени и стадиони. Проблемът е, че клубовете, които по дефиниция трябва да правят спорта, често нямат възможност да получават достъп до същата тази скъпа база, за чието ползване резонно се искат и сериозни наеми.

Преди да започнем да пресмятаме колко е струвала подготовката на олимпийците от бюджета на Министерството на младежта и спорта, трябва да се кажат няколко неща.

Отдавна настана времето, в което и самото участие на олимпийски игри вече е доста сериозен успех. На практика квалификациите за игрите вече не са само увертюра, а сериозна част от голямото състезание. Това е така, защото конкуренцията в световния спорт главоломно расте. Затова достигането до игрите е все по-трудно, но у нас продължаваме да въздишаме по миналото ,без да искаме да видим настоящето. И много странно въпреки хала ни отново искаме да сме на върха на спортния свят. И когато това не става, виновни най-вече са олимпийците.

Игрите в Рио още не са преполовени. Предстои участието на боксьори, борци, гимнастички, бадминтонистки, лекоатлети… Това, че досега нещата не се получиха в преследването на заветния медал при гребци, стрелци, фехтовач, плувци, колоездач и т.н., съвсем не прави родните участници в Рио по-малко олимпийци или по-малко спортисти. Всички са тренирали упорито, за да гонят олимпийската си мечта.

Затова отново трябва да се каже – пожалете българските олимпийци! Пожалете ги от първосигналните критики. Не искайте от тях това, което понякога просто не могат да направят. И не ги корете, защото са се раздали по олимпийските трасета според силите си. Бъдете сигурни, че почти всички те са го направили. Това „почти“ е просто едно изключение от корта.

Иначе в коя обществена дейност или сфера сме шампиони или поне в световния топ 3, че изискваме точно от спортистите ни да са най-добри? По икономически или демографски показатели? По подреденост на държавата? По спазване на законите? По обществен ред? По равнище на образованието? Като си отговорим на тези питания, нека кажем дали е честно да искаме от олимпийците единствено и само медали.

Възможна крайна теза би могла да бъде – щом не могат да печелят, по-добре да си останат у дома. И да не харчат пари. Но контратезата е – олимпийските игри не са само спортно събитие. А мащабността и дълбочината на олимпийските идеи дори и днес изключват победата на всяка цена. Световен празник като игрите и дефилирането на всяка нация на официалното откриване пред очите на цялата планета е въпрос на престиж и култура. На самочувствие и вяра в общочовешките ценности, заложени в Олимпийската харта. Заради всичко това отказ от участие няма как да има.

Проблемите, както най-често се случва, са на родна земя. И са далеч по-генерални от това дали един роден олимпиец се е класирал 20-и или 50-и.
Цялата ни спортна система има нужда от пренареждане и презареждане. Може би този процес ще стартира с изцяло новия Закон за спорта, чието приемане предстои до края на годината. Ясно е обаче че приоритет няма как да не е развитието на сериозни и жизнени спортни клубове. Също повсеместното издигане на професията „треньор“ на подобаващата й позиция в обществото. Уточняването на реални и действащи критерии, според които отделните спортове да получават парчета или парченца от държавното финансиране.

Иначе и за 2016 г. големите спортни федерации получиха добри договори от страна на държавата за финансиране на представителните си отбори. Добри съобразно ситуацията в България, а не в сравнение с повечето от тези, които искаме да побеждаваме. И ако не постигнат съответните планирани резултати, топката би трябвало отново да е в тяхното поле.

Целта на първо място би трябвало да е – повече здрави деца и по-малко шампиони, дошли само по естествен път. С наличие на т.нар. широка спортна пирамида, която у нас я има само в няколко спорта, които са в Рио. Има и голяма масовост при много други, основно в спортните игри, но там сглобяването на силни представителни отбори е процес с много повишена трудност за българското общество и държава открай време. Трябва да върнем и хубавото от предишната спортна система, брутално разрушена у нас за разлика от същата като територия и население Унгария, на която сега дишаме прахта и в Рио.

Останалите спортове разчитат на развитие „под похлупак“ на няколко талантливи юноши и на натурализирани подкрепления. Но от подобна схема българският спорт и българските деца няма как да спечелят.

 

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.