Българската държава е длъжник само на българския национален интерес

Мнението, което открито защитавам повече от четири години е, че политиката на българската държава спрямо РС Македония е неефективна, безсмислена и губеща - освен, че създава на България врагове, вместо да й печели поддръжници. Това обаче не означава, че мотивациите на българската държава да заема определени позиции спрямо Скопие може да бъдат с лека ръка квалифицирани като "ужасни, отвратителни и антиевропейски". И то от кого - от премиера на Албания Еди Рама. 

Стремежът на България да постигне определена историческа справедливост в развитието на добросъседски отношения с РС Македония е легитимен и оправдан. Уважавани интелектуалци и от двете страни неколкократно изразяваха подкрепа за формулата "Скопие трябва да признае миналото, а София - настоящето". Ако успеем да се договорим за открити и справедливи оценки за общото ни минало, можем без неговия товар да развиваме благоприятни двустранни отношения на основата на признаване на тези реалности и идентичност, които са се формирали в протежение на нелеката ни история.

За Еди Рама тази логика на нещата е чужда - него го интересува само това, че налагайки вето на РС Македония, България на практика налага вето и на Албания - другата страна в двойката кандидати за членство в ЕС. По този въпрос трябва да се работи съвместно и да се търси решение. Но не по този начин, който Рама си е избрал - периодично да ругае България за "най-антиевропейската политика, която можете да си представите". Защото въпреки своята погрешност и неефективност през годините след 2019-та, днешната българска политика не е антиевропейска - във всеки случай, не е по-антиевропейска, отколкото са си позволявали сънародниците и политическите партньори и приятели на Еди Рама.

С т. нар. "френско предложение" България редуцира своите недобре дефинирани претенции към Скопие до едно много ясно и легитимно предусловие за сваляне на ветото пред кандидатурата на РС Македония за членство в ЕС. Внасяне в македонската конституция статут на българската общност, равен с този на почти всички други етнически общности - роми, бошнаци, сърби, турци и т.н. Тук дори не споменаваме албанската общност, която има много по-благоприятен статут в македонската конституция поради своя относителен дял в обществото и ... не само поради него. Какво антиевропейско има в претенцията българите да имат равен статут с този на всички други етнически групи? (Друг е въпросът дали и доколко българският национален интерес има полза от това - но това е вътрешнобългарски дебат).

Коя политика, г-н Еди Рама е по-европейска от българската? Може би тази на вашия политически партньор и приятел Али Ахмети, който през 2001 г. вдигна въоръжен бунт в една демократична страна и със силата на оръжието постигна днешния привилегирован статут на албанците в РС Македония? Ами хайде тогава и българите да направят това - да хванат гората и с оръжие в ръка да си издействат място в македонската конституция! Така харесва ли ви г-н Рама? Европейско ли е? Европейско ли е да дирижирате от Тирана политиката на вашите етнически партии в РС Македония, а на българите да отказвате дори правото да имат представителство, равно на това, което притежават всички други общности в Македония?

Ако Еди Рама не е в състояние да сложи мярка на прекалено дългия си език - може би поради нетърпение да влезе в ЕС, тогава София може да отговори с реципрочна враждебност, която няма да е от полза нито за двустранните отношения, нито за разширяването на ЕС. В последна сметка - ние не дължим нищо на Еди Рама. Българската държава е длъжник само на българския национален интерес - включително и в политиките, които следва по отношение на РС Македония. Повтарям - в тази посока бяха направени големи и непростими грешки. Тези грешки обаче нямат отношение към Тирана или към Еди Рама...

Какво щеше да стане ако през 2001 г. в София си бяхме развързали езиците по повод на албанския бунт в Македония по начина, по който Рама си е развързал езика сега...?