Обезличената ценностна система „изсушава“ мечтите на младите

Студентският празник освен повод за купон, е и възможност да се говори откровено за проблемите на младите и на българското висше образование. Какво е то, достатъчно качествено ли е и защо много от завършващите предпочитат да заминат и да учат висше на Запад. Защо нито едни управляващи досега не успяват да върнат младите българи обратно - по тези въпроси разговаряме с ректора на ВУСИ проф. Георги Манолов.

- Макар 8 декември да е празничен за българските студенти, това не пречи да говорим за проблемите в българското висше образование, нали проф. Манолов? Защо то загуби голяма част от своето качество и възможности в последните години?

- Причините за това са много и от най-различно естество, защото няма как да запазите нещо, което е стойностно, като същевременно го разрушавате. Или пък да говорим за нови европейски стандарти във висшето образовани, а да си карате по старому: с пожълтелите страници на учебните пособия, с отречени от историческото време научни категории, с амортизираната до неузнаваемост материална база, с безнадеждно остарели правни регламенти и т. н. Но това е обективен процес, еманация на т. нар. „посттоталитарен преход“, който като смерч помете всичко старо, без да има на хоризонта нещо ново.

- И сега отново и отново говорим за смяна на системата.

- Да, говорим, но коя, каква, кога, как, по какъв начин – „днес никой не знай, никой не знай“. Въпреки всичко, не бих приел крайни тези за некачествено висше образование у нас: нека бъдем реалисти като подчертаем, че в България се подготвят много качествени специалисти във водещи университетски центрове в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и др.), макар че най-добрите от тях в повечето случаи директно заминават за чужбина. И мога да ви уверя, че изоставането от европейската конкуренция (и университети) не е чак толкова голямо и патологично, тъй като потенциалът на нашите преподаватели в интелектуално, научно и професионално отношение никак не е малък. Друг е въпросът, че има тотален недоимък на финансови средства за образование, за изграждане на модерни бази, за по-високи заплати и т. н.

- Мнозина от днешните млади хора предпочитат да учат в чужбина, на Запад, но не и тук – това не е ли доказателство за качеството на висшето ни образование?

- В днешният съвременен свят това е един напълно нормален и естествен процес. Не бих казал обаче, че те са твърде много, защото става дума за около няколко хиляди души годишно, които са „примамени“ от високия стандарт в западните страни, от по-добрите социални условия за студентите (ниски такси, прилични стипендии, модерни кампуси и др.), както и от бъдещата качествена реализация по специалността. При нас тези условия почти липсват, което изобщо не означава, че даваме нискокачествена подготовка на студентите. Проблемът очевидно произтича от отсъствието на държавна грижа за решаване на тези дилеми (като създаване на добри условия) през всички десетилетия на прехода.

- Вие сте казвали, че в сектора трябва единен и цялостен нов Закон за висшето образование, академичния състав и науката. Още ли мислите така и защо?

- Разбира се. Защото това е начинът най-напред да се отделят фундаменталните проблеми, след това да се анализират задълбочено чрез публични обществени дискусии и най-накрая всички рационални предложения, идеи и тези да легнат в основата на един такъв интегрален законопроект (с приемането му в парламента). Сегашният закон за висшето образование е приет през 1995 г., коригиран е десетки пъти и всяко негово „ново преправяне“, допълнително ще забави модернизационните процеси в нашата сфера. И още, образованието и науката са част от едно единно цяло и тяхното парцелиране в отделни закони, както е сега, по-скоро пречи, отколкото помага за развитието на висшето образование.

- Нашите управляващи винаги са обичали да казват, че ще върнат младите хора в България. Не е ли по-добре да кажат първо как ще ги задържат тук?

- Свидетели сме, че досега всички управленски опити за връщане на младите българи в държавата претърпяха пълно фиаско и провал. То не бяха срещи- разговори, обещания, юпита, чудесии, и накрая - нищо. Защото започваме винаги отзад-напред, казвайки, че първо трябва да се изучат, а после да се върнат обратно. За да стане това обаче е необходимо нещо много просто – приличен жизнен стандарт, уважение към младите специалисти и добри условия за живот. Тази елементарна истина не е разбрана от мнозина български политици, които продължават да се чудят и маят защо наши възпитаници на Кембридж и Сорбоната се скитат като клошари между министерствата, с надежда да намерят някаква работа. Ще кажа и още нещо: в България „сивото вещество“ почти никога не е било на почит от властта, което допълнително усложнява положението на кадърните висшисти, когато си търсят работа.

- Вие сте ректор, преподавате – какви са младите хора днес? Вярно е, че времето сега е друго, но не може да не прави впечатление, че студентите може би имат знания, но няма как и къде да ги приложат?

- Студентите в България действително получават добри знания, тъй като всички учебни планове и програми са адаптирани към европейските изисквания. В случая проблемът не опира до личностната реализация на младите хора с висше образование, а до това, че системата на трудовата заетост у нас никак не е ефективна. Десетки са примерите, в които младежи, завършили престижни наши университети, получават предложения за работа от Бюрото по труда за стругари, мазачи, огняри, кранисти, багеристи, сервитьори, бармани, шофьори и т. н. Това е някакъв абсурд, доколкото е сложен знак за равенство между нискоквалифицирания и висококвалифицирания труд. Чудно ли е тогава, че Терминал-2 на летище „София“ е най-доброто и търсено „Бюро по труда“ в страната...

- Качеството в обучението не се ли принизява сега само до степен на получаване на дипломи, а съдържателните знания, като че ли са на заден план?

- Вероятно съществуват такива хора, за които издаването на дипломите е номер едно, за сметка на получаването на качествени знания. Иначе и не би могло да бъде, доколкото една част от младите хора са демотивирани да учат, поради отчайващите социални перспективи за бъдещето. Тази демотивация граничи с убийствената социална апатия и обезличената ценностна система, която буквално „изсушава“ мечтите на младия човек за нормален и почтен живот. Причините за това са преди всичко социални и политически.

- Ако съм прекалено черногледа, простете, но правят ли се въобще някакви структурни реформи в тази образователна сфера?

- Не, поне засега не се предвиждат. Но ръководството на Министерството на образованието и науката работи упорито по новата нормативна база на висшето образование, поради което навярно и това ще стане.

- Политико-икономическия апокалипсис в годините на този прословут преход сигурно е изпил силите на хората. Но родителите вече не използват оня прословут лаф „учи мама, за не работиш“, сега приоритетите станаха други, какви са те?

- Трудно може да се отговори с категоричност на този въпрос, понеже става дума за съвършено различни епохи – социализма и капитализма. Преди време ценностите, критериите, нагласите бяха едни, живееше се в коловозите на бъдещото щастие, чакахме лелеяния комунизъм, като едни „първи стигнаха до него, защото не ходеха пеш „. Докато днес е много по-различно, времената са несигурни, хората се страхуват за бъдещето си, липсват очертани хоризонти на перспективата и пр. В този смисъл висшето образование вече не е само лукс, необходимост и шанс за кариерно развитие във високотехнологичната епоха. В известна степен то е същинско разочарование, тъй като може да си останеш цял живот магазинер с висша квалификация!

- Защо знаещите и можещите са извън политиката, защо предпочитат да се спотайват някъде или да постнат нещо в социалните мрежи, вместо да заявят присъствието си и идеите си на големи форуми, където могат да бъдат чути?

- Ще отговоря с една мисъл на големия немски социолог и политолог Макс Вебер, който различава два вида политици: такива, които живеят за политиката и такива, които живеят от политиката. У нас отдавна е на „почит“ политикът, който тотално се „храни“ от политиката: политикът-простак, политикът-нагаждач, политикът-мерзавец, политикът- изнудвач, политикът-лицемер. Тоест, политикът-хамелеон, който пред никого и пред нищо не се спира, за да постигне своите користни цели – лично, партийно и държавно себеустройване. Така, постепенно се роди нов тип политик, или политикът хиена, за когото алчността, арогантността и бързият просперитет са абсолютно всичко, докато отстояването на всеобщите национални интереси – абсолютно нищо. По този начин властта не само се използваше за лични цели (и амбиции), но и попада в политическа върхушка, която дружно грабеше държавата (т.е. „разграждаше системата“), тотално обезличавайки ролята и мястото на държавните институции в демократичното общество.

- И в този трагичен пейзаж как се вписва знаещият и можещият човек?

- Мисля, че е повече от ясно – абсолютно никак. Затова и социалните мрежи са оня индивидуален отдушник, в който хиляди способни хора споделят онова, което мислят, без да желаят да участват във всякакви политически прояви. Или, както вероятно би възкликнал великият щастливец Алеко Константинов „Нужна ни е капчица морал и професионализъм. Всуе.“

- Висшето училище по сигурност и икономика, на което сте ректор, чества 15 годишнината си. Кога ви беше най-трудно през годините и какво отне най-много от енергията ви?

- Пътят през тези 15 години беше „страшен, но славен“, и същевременно много трънлив, защото се наложи да правим „капитализъм във висшето образование“, т. е. да градим частно висше училище, започвайки от нулата. Сега от пиедестала на юбилея можем с гордост да кажем, че оцеляхме в коридата на „българските преходни нрави“ и стабилно стоим в челните класации според оценките на НАОА. А що се отнася до трудностите, те бяха от най-различно естество, но ако трябва да откроя една от тях, то това е съществуващата нелоялна конкуренция от създаването на висшето училище.

- Какво имате предвид?

- Още от самото начало по нас се „изсипа“ жесток и продължителен канонаден огън, който преследваше една цел – „задушаване на бебето“ в неговите пелени. С други думи, недопускане на новото висше училище на образователния пазар чрез „елегантното“ му отстрелване в небитието. При това без подбиране на каквито и да е средства, включително и с участието на отделни държавни служители, които по време на своите мандати бяха „приватизирали“ съответните държавни служби. И въпреки това, успяхме да се справим, макар че не беше никак лесно, тъй като се наложи да организираме „кръгова отбрана“ и, благодарение на нея, оцеляхме. Иначе казано, през всички тези години нашият отговор беше само един: „колкото повече ни ругаеха, толкова повече работихме“.

- Има ли днес млади хора – бунтари, които да раздвижат застоялата система и да обърнат нещата в посока, в която могат да карат локомотива?

- Бунтари сред младите хора винаги е имало и пак ще има. Така е, защото бунтарството е в природата на тази възраст, защото младия човек продължава да изучава и усвоява света, сблъсквайки се с какви ли не несправедливости в живота. Неприятното обаче е тогава, когато локомотивът вече е подкаран без да се знае откъде е дошъл машиниста и в кой коловоз ще насочи влака. Оттук идват и големите проблеми, особено когато влакът е „потънал“ в девета глуха, а пък машинистът продължава да твърди, че посоката е правилна. Затова много трябва да се внимава, когато сменяме системата, за да не говорим и след още 30 години, че пак сме объркали коловоза.

- Младите сега са много сензитивни, те усещат веднага неправдата и липсата на справедливост. Това ли ги прави толкова индиферентни?

- Да, привидно те изглеждат и индиферентни, но са изключително чувствителни към неправдата и несправедливостта. Такива са навсякъде младите хора по света и, както е известно, те строят барикадите, те правят демонстрациите, те участват в бунтовете, те понякога дават и живота си за по-справедливо битие. Голямото изкуство тук обаче е как да се овладее тази огромна градивна енергия и как да се използва тя за разумни социални цели и намерения.

- Нацията ни се топи, но бъдещето е на младите. В техните ръце е всичко в тази държава. Ако ви поискат съвет как да променят нещата, вие какво бихте им казали – днес преди празника им?

- Не обичам да давам съвети на младите хора и досега не съм го правил. Те са достатъчно интелигентни, за да могат сами да решават собствените си проблеми, тъй като живеят в демократична държава. Затова само ще им напомня никога да не отстъпват от своите идеали, ако искат да се радват на нормална и просперираща държава. Дерзайте! Честит празник!

Нашият гост

Проф. дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент и ректор на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите основатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и избирателни системи и др. Щатен преподавател е в УНСС. Главен редактор е на сп. “Политика и сигурност”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически изследвания “Макс Вебер” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни публикации у нас и в чужбина.