Очевидно бе, че в сряда срещу четвъртък щурмовите групички от хора, представящи се за част от протестира, се бяха подготвили добре - бомби, метални пръти, бутилки, слама, бензин и запалки. Очевидна бе и целта - кръв, насилие и ответно насилие от страна на полицията. Очакваше се, че като се драсне чертата, властта с окървавени ръце ще подпише своята капитулация.

Полицията беше неподозирано добре подготвена. Не се върза на клопката и успя да провали сценария. Има една потресаваща снимка, в която мъж е разстелил бала със сено пред кордона от жандармеристи, държи в ръката си парцал, напоен в гориво и го запалва. Интересни са погледите на полицаите - в тях има и напрежение, в някои дори и уплах, защото ако всичко това пламне, ще стане страшно. Изгарянията са един от най-гадните рани изобщо. Кожата претърпява чудовищни поражения, болката е огромна, а лечението може да бъде и безкрайно. В друга държава в този момент атентаторът щеше да бъде арестуван, в други - гръмнат с гумен куршум, а в Русия щеше да яде много бой в подземията на ФСБ, а в САЩ за далеч по-малки провокации стрелят на месо.

Агресията нямаше нищо общо с централния протест, който както винаги беше гневен към управляващите, но мъдър и спокоен към униформените и инфраструктурата на града.

Щурмоваците трябваше да увлекат и полиция, и протестиращи в бездната, за да може не само напрежението да ескалира до брутално насилие, но и да вкара държавата в още по-дълбока криза. Не се получи. Полицаите на терен знаеха във всеки момент какво се случва, къде се случва и защо се случва. Вероятно целта е била 30 години по-късно Партийният дом отново да пламне. Вероятно е трябвало някой полицай да пострада тежко, за да бъдат мотивирани униформените да отвърнат с, как се наричаше, несъизмерим и непремерен отговор?

Тактически жандармерията се справи блестящо. В най-напрегнатия момент, когато провокациите подпалиха страстите, жандармерията насити пространството плътно и методично започна да разделя фронта на две и да изтласква щурмоваците в периферията. Така на няколко пъти успяха да настъпват метър по метър и без да усетим площадът бе чист. Повярвайте, в такава ситуация, ако това беше станало във Франция, Гърция или недай си боже в САЩ, щеше да е мазало. Свидетели сме от репортажите по световните телевизии как действа жандармерията и полицията в такива държави.

Няма как да не уважаваме усилията на момчетата и момичетата в униформи, които избегнаха голямото насилие, още повече над невинни. А самите те понесоха доста коварни удари. Те са тренирани, а в задълженията им влиза да въдворяват ред, дори когато се наложи с твърди мерки. Вярно е, все някой прегаря и отвръща на насилието с насилие - за сряда срещу четвъртък става въпрос, но е вярно, че не можеш да дърпаш за опашката немска овчарка, особено ако е изнервена, и да очакваш да мяука. Ако се абстрахираме от случайните инциденти и логичните арести, през онази нощ не се случи нищо драматично, че да бъде обвинявана полицията в насилие. Окървавяването се отлага за друг ден, може би защото някой го иска. Дано да не се случва!