САЩ предпочитат да гледат на Русия като на враг, за да оправдаят надпреварата във въоръжаването, милиардните бюджети за отбраната и не търсят нови противници

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика и е бил заместник-министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и агенция Scripps Howard News Service. По онова време той беше автор на редовна колона във Washington Times. Автор е на множество книги за най-големите проблеми на нашето време.

Няма абсолютно никаква възможност Москва да проведе успешни преговори с Вашингтон по въпросите на руската сигурност. За тази невъзможност има основателни причини, и тези причините са съвсем очевидни.

Една от причините е, че Вашингтон предпочита Русия в качеството й на враг, а не в качеството й на партньор. Защо? Защото военно-разузнавателният комплекс на САЩ е мощна, вкоренила се съвкупност от институции с годишен бюджет от $1 000 млрд. За да се оправдае тази огромна сума се изисква враг.

Русия е избраният враг поради нейните огромни размери и защото през дългите десетилетия на Студената война между САЩ и Съветския съюз накараха американците да свикнат с това, че Русия е враг. По-добре е стария враг, който познаваме, отколкото да изучваме и да обучаваме новия враг.

Друга една причина е, че външната политика на САЩ се намира под влиянието на ционистките неоконсерватори. Неоконсерваторите мразят Русия по исторически причини. Тяхната омраза стигна до треска, когато Путин върна на Русия достатъчно сила, за да укрепи нейния суверенитет. На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Путин обяви края на американския „еднополюсен свят“.

Неоконсерваторите, наслаждаващи се на своите завоевания в Близкия изток, бяха изненадани от възраждането на Русия.

Това беше сериозно публично изобличение на неоконсервативните претенции за хегемонията на САЩ в света. През 1990-те години заместник-министърът на отбраната на САЩ Пол Улфовиц провъзгласи „доктрината Улфовиц“ като основата за унилатерализма на САЩ и превантивните военни действия за предотвратяването на всякакви потенциални заплахи за американската хегемония, които могат да възникнат в бъдеще. Тази доктрина гласи:

„Нашата първа цел се състои в това да предотвратим повторното появяване на нов конкурент/противник, независимо дали това ще се случи на територията на бившия Съветски съюз или някъде другаде, и който ще представлява заплаха от същия род като Съветския съюз какъвто той беше преди. Това е основното съображение, което стои в основата на новата регионална отбранителна стратегия и изисква ние да се стремим да предотвратим доминацията на всяка враждебна сила в региона, чийто ресурси при един консолидиран контрол, биха били достатъчни за формирането на глобална държава“.

Това изявление беше счетено за твърде откровено и твърде арогантно. Изявлението определя едната страна като враждебна, ако е достатъчно силна, за да ограничи хегемонията на САЩ. Изявлението на Улфовиц беше пренаписано, стана многословно и беше облечено в по-добре звучащи думи, но смисъла си остана същият.
На Мюнхенската конференция по сигурността Путин оспори тази доктрина за хегемонията на САЩ. Той го направи отново, когато блокира планираната инвазия на президента Обама в Сирия и когато руските военновъздушни сили помогнаха на сирийските военни да победят джихадистите, под прикритието на „демократичните елементи в Сирия“. Путин също попречи на Вашингтон да излезе като представител на Израел при атаката срещу Иран. Неоконсерваторите намират тези ограничения на хегемонията на Вашингтон за непоносими.

Търсейки начин да превземат инициативата от ръцете на Русия, неоконсерваторите, докато наблюдаваха как Кремъл е фокусиран върху Олимпиадата в Сочи, се възползваха от възможността да свалят демократично избраното правителство на Украйна и да наложат неонацистки режим, отговорен само пред Вашингтон.

Опитът на Вашингтон да завземе руската черноморска военноморска база в Крим чрез този преврат се провали, когато жителите там гласуваха с огромно мнозинство за връщането си в Русия. Руснаците от Донбас направиха същото. Путин прие първото, но не прие второто. В резултат на това Донбас, бивша част от Русия, се превърна в проблемно място, което Вашингтон успя да разпали и в продължение на 8 години правеше само това.

Протоколът от Минск или споразумението от Минск, което беше предназначено да защити руснаците от Донбас, като същевременно ги задържи в рамките на Украйна, което към януари 2015 г. се превърна в споразумение, което съществува, но не се прилага. И все пак Путин изглежда вярваше, че това „пренебрегвано“ споразумение все още е решението на проблема. Не е ясно защо Путин смята, че ако същите страни го подпишат отново, това ще означава нещо повече от предишното.

Вашингтон не възнамерява да пусне тази гореща точка от ръцете си. Колкото по-дълго продължава това, толкова повече то ще работи срещу Русия. Дори изтеглянето на руските войници от района не е в състояние да успокои ситуацията. Вашингтон все още прогнозира руска инвазия и докато пиша, държавният секретар на САЩ отново е в ООН, и отправя нови фалшиви обвинения срещу Русия. Настояването на Русия да привлече вниманието на Запада към собствените си опасения за своята сигурност се описва от държавния секретар Блинкън като руска агресия.

За Украйна би било изгодно да се съгласи с Минското споразумение, тъй като то официално връща Донбас на Украйна, което би позволило на украинското правителство постепенно да отслаби предоставената на региона полуавтономия и да възобнови преследването на руското население.

Но Вашингтон не иска Донбас да бъде върнат на Украйна. Вашингтон се нуждае от гореща точка, за да продължи да ескалира ситуацията там. Постоянните обстрелвания на руснаците в Донбас подриват позицията на Путин сред патриотичните руснаци. Една война с ниско ниво на интензивност подкрепя перспективата за руската инвазия, която може да изплаши Европа и да я задържи Европа във вашингтонския резерват. Накратко, Вашингтон изобщо не е заинтересован от разрешаването на тази ситуация. И това по никакъв начин не вреди на Вашингтон, а вреди само на Русия.

Може би Путин се надява, че рано или късно западните държави ще се уморят от тази ситуация и ще поискат нейното прекратяване. Но тези хора разполагат само с информацията, която им дават медиите, а тази информация е, че Русия е виновна за всичко.

Целият свят, а не само Путин, трябва внимателно да се вслуша в обръщението на Блинкън към ООН, което е само няколко минути. Този призив беше отправен в четвъртък, 17 февруари, след съобщенията по света за изтеглянето на руските войски от Беларус, които не бяха там, за да нахлуят в Украйна. Има нещо още по-цинично, още по-злобно в обръщението на Блинкън от изявлението на държавния секретар Пауъл за "оръжията за масово унищожение" през февруари 2003 г., което постави началото на американското нахлуване в Ирак.

Блинкън се направи на пълен глупак както себе си, така и американското разузнаване, като предсказа, че е на път да се случи атака на Русия под „чужд“ флаг, но не знае със сигурност, кога това ще се случи. Мога само да се чудя дали това, което Блинкън прави, описва планираната атака под чужд флаг на САЩ и да обвини Русия за това.

Знаем със сигурност, че западните медии няма да дадат на Русия справедлив шанс. Каквото и да се случи и който и да е отговорен за това, вината ще бъде хвърлена върху Русия. Отричанията на Русия няма да имат по-голям ефект от многократните й отричания, че възнамерява да нахлуе в Украйна.

Западните медии и западните правителства са толкова корумпирани, че Блинкън може да твърди, че Русия вече е нахлула в Украйна, докато Русия не е, и медиите ще убедят света, че тази инвазия вече се е случила. Функцията на западните медии е да превръщат измислицата в „истина“.

А Кремъл все още вярва, че Русия е в състояние да договори споразумение за сигурност със Запада, а Запада, определено не иска Русия да е в безопасност.

Убеден съм, че опасната война може да бъде избегната, ако:

- Путин приеме вота на руснаците от Донбас за връщането на техните родни земи към Русия;

- Путин ясно да даде да се разбере, че Украйна ще бъде унищожена, ако страната стане член на НАТО;

- Путин ясно да даде да се разбере, че всяка ракетна база на САЩ или НАТО, разположена в Украйна, ще бъде унищожена;

- Путин ясно да даде да се разбере, че американските ракетни бази по руските граници ще бъдат унищожени, ако не бъдат премахнати;

- Путин да предостави на Иран конвенционални ракети за защита на неговото въздушно пространство;

- Русия да игнорира Запада и глобализма и да създаде един руско-китайски търговски блок.

Вашингтон постоянно предупреждава Европа колко опасна е Русия. Но щом Европа види, че действията на Русия са решителни, Европа ще престане да бъде съучастник в тормоза на Мечката. Позицията на Русия трябва да бъде, в това че Европа може да купува руските енергоносители само в рубли или злато, ако иска, в противен случай Запада може да върви по дяволите.

Крайно време е Русия да извади Запада от своя мироглед. От години Русия страда от обидите, фалшивите обвинения, провокациите, ракетните бази по нейните граници и от създаването на марионетни държави от страна на САЩ на територията на бившите съставни части на Русия. Каква полза ще донесат на Русия протестите и преговорите? Абсолютно никаква. И защо Кремъл смята, че това ще се промени? Това, което ще промени ситуацията е, Русия да обяви и да наложи своите „червени линии“ в живота и ще изпраща своите енергоносители в онези части на света, където я ценят и където се отнасят към нея с благодарност. Няма смисъл Кремъл да жертва Русия заради Новия световен ред.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)